Чужди думи: Разлика между версии

Чужди думи се използват, когато в собствения език липсват съответни понятия. Понякога причината е силното влияние на чуждия език. През последните няколко века се наблюдава феноменът „глобален език“, при който един език става преобладаващ в голяма част от света. Такива езици са били последователно [[гръцки език|гръцкият]], [[латински език|латинският]], [[френски език|френският]], а в днешно време — – [[английски език|английският]]. Местният език може да продължи да заема чужди думи от други езици, не само от глобалния.

[[български език|Българският език]], подобно на много други езици, заема чужди думи. Колкото повече време се употребява една чужда дума, толкова повече тя се възприема като родна. Думи като „чешма“, „памук“ и „зехтин“ са от [[турски език|турски]] произход, но са придобили широка употреба и се възприемат като родни. Напоследък придобива популярност теорията, че заемките от [[персийски език]] в българския не са само през турски, а са по-древни. Пример за несходството с руски е „куче“ и „пес“ в българския, но „собака“ и „пес“ в руския. Върху българския език най-голямо влияние оказва английският. В миналото е имало влияние от [[руски език|руския]], [[немски език|немския]] и френския език; от турския — – по време на [[Българските земи под османско владичество|османското владичество;]] от [[гръцки език|гръцкия]] — – заради общата история на двата народа. Въпреки чуждото влияние лексиката на българския език е предимно [[славянски езици|славянска]], заради което той се причислява към [[южнославянски езици|южнославянската]] езикова група.

Процесът на заемане на чужди думи има пряко отношение към въпроса за т. нар. чистота на езика. Някои чужди думи обогатяват езика, тъй като нямат домашен еквивалент, а други го замърсяват, ненужно замествайки съществуващи родни названия. Чуждите думи от първия вид се наричат '''заемки''', а от втория – '''чуждици'''. Известно е становището на известния наш езиковед [[Любомир Андрейчин]]<ref>[http://promacedonia.com/la/la3_11.html („Из историята на нашето езиково строителство“, Л. Андрейчин, „Народна просвета“, София, 1986 [http://promacedonia.com/la]</la3_11.html])ref>:

:„ ... можем да различим два вида чужди думи в нашия език: едни, които допринасят (или са допринесли в миналото) за обогатяването му и са внедрени или могат да се внедрят в общонародната или професионалната практика, и други, които са непотребни и дори вредни за езика ни (тъй като той си има хубави точни свои съответствия срещу тях) и са трудно се възприемат от по-широките среди. Първият вид чужди думи се наричат [[заемки]], а вторият —– [[чуждици]]. Така например думи от чужд произход, като ''физика, философия, математика, граматика, материализъм, социализъм, комунизъм, конституция, демокрация, република, университет, министър, партия, сцена, машина, мода'' и мн. др., са напълно установени културни заемки в нашия език, срещу които би било безсмислено и неоправдано да се води борба. Като пример за непотребни чуждици може да се посочат думи като ''ниво'' или ''уровен'' (равнище), ''стриктно'' (точно), ''реставрирам'' (възстановявам), ''констатирам'' (установявам), ''осторожен'' (предпазлив), ''немедлено'' (незабавно), ''обязателство'' (задължение), ''успеваемост'' (успех в училище), ''начиная'' (започвайки, като се започне) и мн. др. като повечето изброени са русизми. Разбира се, точно разграничение между заемки и чуждици в много случаи е трудно да се направи. Борбата за чистотата на националния език е борба срещу употребата и проникването на непотребни елементи от чуждоезичен произход. Когато тази борба има характер на организирано движение, тя се нарича [[пуризъм]].“