Чезаре Борджия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{Биография инфо
| име = Чезаре Борджия
Line 10 ⟶ 9:
 
'''Чезаре Борджия''' ({{lang-it|Cesare Borgia}}) е ренесансов италиански политик, херцог на [[Валанс]] и [[Романя]], принц на [[Андрия]], владетел на [[Пьомбино]], [[Камерино]] и [[Урбино]], [[гонфалониер]] и генерал-капитан на [[Римокатолическа църква|Светата църква]].
 
== Ранни години ==
Чезаре е с испано-италиански произход и е син на кардинал Родриго Борджа, бъдещия папа [[Александър VI]] от любовницата му Ваноца деи Катанеи, римска [[патриций|патрицианка]]. Родът Борджия произхожда от Кралство Валенсия и през XV век е във възход. Един от чичовците на Чезаре Алфонсо Борджия (1378–1458) е първоначално епископ на Валенсия, а от 1455 г. е избран за папа под името [[Каликст III]].<ref>Herfried Münkler and Marina Münkler, Lexikon der Renaissance, Munich: Beck, 2000, pp. 43</ref>
 
В онази епоха е често явление кардиналите и папите да имат незаконородени деца, но Александър VI е първият папа, който публично признава за своите. Независимо от това поради свян често децата му вкл. Чезаре са наричани „племенници на папата“.
 
Датата на раждане на Чезаре е спорна, обикновено се приема, че е роден в Рим през 1475 г.<ref>Léonce Celier, « Alexandre VI et ses enfants en 1493 », in Mélanges d'archéologie et d'histoire, tome 26, 1906, pp. 319-334</ref>
 
== Кариера ==
 
=== Църковна кариера ===
Чезаре е подготвян за църковна кариера като амбициозният му баща го предопределя за свой наследник в църковната йерархия. Чезаре става епископ на Памплона на 15-годишна възраст. Завършва училище в Перуджа, следва право в университета на Пиза, а след това е произведен от баща си в кардинал на 18-годишна възраст.
Чезаре е подготвян за кариера в Църквата. Той става епископ на Памплона на 15-годишна възраст. След училище в Перуджа и Пиза, където Чезаре учи право, той е направен кардинал на 18-годишна възраст от баща си, който става папа под името Александър. Александър VI залага надеждите на семейство Борджия в брата на Чезаре, Хуан (Джовани), който е направен капитан-генерал на Светата църква. Хуан е убит през 1497 година при мистериозни обстоятелства. В Рим избухват слухове за участието на Чезаре в убийството. На 17 август 1498, Чезаре става първият човек в историята, който подава оставка като кардинал. На същия ден френския крал Луи XII прави Чезаре херцог на Валентиноа и това име, заедно с бившия си пост като епископ на Валенсия, обяснява прякора "Валентино".
 
ЧезареПо етова подготвянвреме забаща кариераму ввъзлага Църквата.големи Той става епископнадеждите на Памплонанеговия набрат 15-годишна[[Джовани възраст. След училище в Перуджа и ПизаБорджия]], където Чезаре учи право, тойкойто е направениздигнат кардиналза на 18капитан-годишнагенерал възрастна отСветата баща си, който става папа под името Александърцърква. АлександърНо VIДжовани залагае надеждитенамерен нанамушкан семействос Борджиякама в братарека на[[Тибър]] Чезаре,в Хуан (Джовани), който е направен капитан-генерал на Светата църква. Хуан е убитРим през 1497 година при мистериозни обстоятелства. В Римграда се избухватносят слухове за участието на Чезаре в убийството. На 17 август 1498, Чезаре става първият човек в историята, който подава оставка като кардинал. НаВ същия ден френскияфренският крал [[Луи XII]] правиобявява Чезаре за херцог на Валентиноа и това име, заедно с бившия симу пост катона епископ на Валенсия, обяснявастава причина Чезаре да получи прякора си "Валентино".
 
=== Военен ===
Военната кариера на Чезаре се дължи на покровителството на папа Александър VI и брака му със сестрата на крал Хуан III Наварски Шарлот д`Албре. В хода на Италианските войни Луи XII нахлува в Италия през 1499 година, и Чезаре придружава краля при влизането му Милано.
 
В този момент папа Александър решава да се възползва от създалата се благоприятна ситуация и обявяването наобявява Чезаре катоза владетел в Северна Италия. За тази цел той заявява, че всички негови наместници в [[Романя]] и [[Марке]] са детронирани. Макар и на теория те да са подчинени директно на папата, тези управници от поколения са практически независими или зависими един от друг. От гледна точка на гражданите, тези наместници са били жестоки и дребнави.
Когато Чезаре в крайна сметка идва на власт това се възприема от гражданите като голям напредък.
 
Чезаре е назначен за командир на папската армия с(гонфалониер) редицаначело на значителен брой италиански наемници, подкрепяни от 300 конницаконници и 4000 швейцарскатадуши швейцарска пехота, изпратени от краля нафренския Франциякрал Луи XII. Първата му жертва е Катерина Сфорца, сестрата на първия съпруг на сестра му [[Лукреция Борджия]] Джовани Сфорца, която владее Имола и Форли. Въпреки че е лишен от неговите френски войски след завладяването на двата града, БорджияЧезаре се завръща в Рим, за да триумфатриумфира и да получи титлата на папския знаменосец от баща си. През 1500 г. създаването на дванадесет нови кардинали Александър VI предоставя достатъчно пари за Чезаре, за да наеме на кондотиери – Вителозо Вители, Джан Паоло Баглиони, Джулио и Паоло Орсини, и Оливиеро де Фермо, с които възобновява кампанията си в Романя.
 
През 1500 г. със създаването на дванадесет нови кардинали Александър VI предоставя достатъчно пари на Чезаре, за да наеме за [[кондотиер]]и – Вителозо Вители, Джан Паоло Баглиони, Джулио и Паоло Орсини, и Оливиеро де Фермо, с които възобновява кампанията си в Романя.
Джовани Сфорца, първият съпруг на сестрата на Чезаре, Лукреция, скоро е свален от Пезаро, като градът му е превзет. Пандолфо Малатеста загубва Римини През май 1501 г. Асторе III Менфеди е възкачен като херцог на Романя. Нает от Флоренция Чезаре впоследствие добави Пьомбино към новите земи, които владее. Докато кондотиери поемат обсадата на Пьомбино (която приключва през 1502), Чезаре заповяда на френските войски при обсадата на Неапол и Капуа, да се защитят от Просперо и Фабрицио Колона. На 24 юни 1501 г. войските му щурмуват последните, причиняват падане на арагонската власт в южната част на Италия.
 
Джовани Сфорца, първият съпруг на сестрата на Чезаре, Лукреция, скоро е свален от Пезаро, като градът му е превзет. Пандолфо Малатеста загубва Римини През май 1501 г. Асторе III Менфеди е възкачен като херцог на Романя. Нает от Флоренция Чезаре впоследствие добавидобавя Пьомбино към новитесвоите земи, които владеевладения. Докато кондотиери поемат обсадата на Пьомбино (която приключва през 1502), Чезаре заповядазаповядва на френските войски при обсадата на Неапол и Капуа, да се защитят от Просперо и Фабрицио Колона. На 24 юни 1501 г. войските му щурмуват последните, причинявати падане насвалят арагонската власт в южната част на Италия.
Следващата стъпка на Чезаре е Болоня, но кондотиерите, най-вече Вителозо Вители и Орсини, страхувайки се от жестокостта на Чезаре, създават заговор срещу него. Гуидобалдо де Монтефелтро и Джовани Мария де Варано се завръщат в Урбино и Камерино, а Фосомброне въстава. Фактът, че поданиците му са радват на неговото управление като по този начин далеч означава, че опонентите му трябваше да работят много по-трудно, отколкото биха искали. В крайна сметка той припомня, на верните му военачалници в Имола, където той чакаше за насипни опонентите си Алианса до колапс. Чезаре призовава за помирение.
 
Следващата стъпка на Чезаре е Болоня, но кондотиерите, най-вече Вителозо Вители и Орсини, страхувайки се от жестокостта на Чезаре, създаваторганизират заговор срещу него. Гуидобалдо де Монтефелтро и Джовани Мария де Варано се завръщат в Урбино и Камерино, а Фосомброне въстава. Фактът,Чезаре черазбира поданицитеза музаговора са радвати на неговото31 управлениедекември като1502 пог. тозиги начинсвиква далечза означава,помирение чев опонентитезамъка мув трябваше[[Сенигалия]]. даВителозо работят много по-трудноВители, отколкотобратята бихаОрбини искали.и ВОливерото крайнада сметкаФермо тойпристигат припомня,без навойските вернитеси муи военачалниципо всредата Имола,на къдетопиршеството тойЧезаре чакашезаповядва зада насипнибъдат опонентитезадържани сии Алиансапо-късно до колапсудушени. Чезаре призовава за помирение.
 
== Последни години ==
Въпреки че е изключително способен генерал и държавник, Чезаре успява само за кратко да задържи могъществото си. На 10 август 1503 г. заедно с баща си той присъства на пиршество в дома на Адриано де Кастело, току-що назначен за кардинал. Много от гостите се оплакват от силни болки по време на тържеството, а самият папа Александър VI умира осем дни по-късно, на 18 август, вероятно отровен. Чезаре също е засегнат, но по-младият му и силен организъм му помага да се възстанови. Преди да е обявена публично смъртта на папапа, Чезаре изпраща своя довереник [[Микелето Кореля]] да прерови папската каса, за да се снабди със средства, необходими за планираното от него завладяване на Тоскана. Но след смъртта на баща си лишен от неговата подкрепа на него вече му е трудно да поддържа владенията си, както и да контролира единадесетте испански кардинали.<ref> Guy Le Thiec, Les Borgia : Enquête historique, Tallandier, 2011, 236 p. (ISBN 2847348115)</ref> Така той не успява да окаже натиск върху тях и за нов папа под името [[Пий III]] е избран Франческо Пиколомино.
Въпреки че е изключително способен генерал и държавник, Чезаре има проблеми да поддържа своите владения без предишната папска подкрепа. Николо Макиавели твърди, че подчинението и подкрепата на баща му са главна причина за слабостта на управлението му, твърдейки, че ако Чезаре е в състояние да спечели благоразположението на новия папа, той би бил много успешен владетел. Новината за смъртта на баща му (1503) пристигна, когато Чезаре планира завладяването на Тоскана. Докато той се възстановява в замъка Сан Анжело, неговите войски контролират конклава. В крайна сметка обаче той загубва контрола над единадесетте испански кардинали и папа става Франческо Пиколомино, който става папа под името Пий III. Новият папа Пий го арестува и го сваля от поста генерал-капитан на папските войски. Папа Пий обаче умира 27 дни след избора си от язва на крака и папа става най-големият враг на Борджиите, Джулиано дела Ровере. Докато се движи в Романя, за да потуши бунт, Чезаре е заловен и хвърлен в затвора от Джан Паоло Балиони близо до Перуджа. Всичките му земи стават притежание на Папската държава. Заточен в Испания през 1504, той е хвърлен в затвора в замъка Ла Мота, Медина дел Кампо, от който той бяга и се присъединява към крал Хуан III Наварски. Той е убит през 1507, докато се бори за наварския крал в град Виана, Испания.
 
Новият папа арестува Чезаре и го сваля от поста генерал-капитан на папските войски. Папа Пий обаче умира 27 дни след избора си от язва на крака, а изборът за следващ папа се спира на най-големия враг на Борджиите, [[Юлий II|Джулиано дела Ровере]]. Чезаре е заловен близо до Перуджа от Джан Паоло Балиони и е хвърлен в затвора. Всичките му земи са конфискувани в полза на Папската държава. Заточен в Испания през 1504, Чезаре стои затворен в замъка Ла Мота, Медина дел Кампо, от който успява да избяга и да се присъедини към крал Хуан III Наварски.
 
Чезаре е убит на 12 март 1507 г. на възраст около 31 години по време на обсадата на Виана в Испания, където попада в засада докато се бие на страната на наварския крал.
 
== Тленни останки ==
Line 43 ⟶ 57:
 
 
През [[1537]] г. епископът на Калаора нарежда гробницата да бъде разрушена, а тленните останки на [[Борджия]]Чезаре са прехвърлени извън църквата. През [[2007]] г. Фернандо Себастиан Агуилар, архиепископ на [[Памплона]], позволява да се преместят обратно в църквата в деня преди да се навършат 500 години от смъртта на Чезаре Борджия.
 
== Личен живот ==
На 10 май [[1499]] година Чезаре се жени за Шарлот д`Албре (1480 - 11 март 1514), сестрата на крал [[Хуан III Наварски]]. Те са родители на дъщеря, [[Луиза Борджия]], херцогиня на Валентиноа, (1500-1553), първият брак на която е с Луи II, управител на [[Бургундия]], и втори с [[Филип дьо Бурбон]] (1499-1557).
 
Чезаре е баща на най-малко 11 извънбрачни деца, сред които [[Джироламо Борджия]], който се жени за Изабела, жонтесаконтеса де Карпари.<ref>[https://books.google.bg/books?id=-mq7ctwMNdoC&pg=PA63&lpg=PA63&dq=lucrezia+Borgia+1573&source=bl&ots=1U_FIRI3wI&sig=SEmVbHz_tlg3JgkdhxLFlu9XvnM&hl=fr&ei=VW_zTIvGDIjQhAfD4-CyDA&sa=X&oi=book_result&ct=result&redir_esc=y#v=onepage&q=lucrezia%20Borgia%201573&f=false George L. Williams, Papal Genealogy: The Families and Descendants of the Popes]</ref> За Чезаре се носят слухове, че има връзка със сестра си - [[Лукреция Борджия]], от която дори имаму приписват син, [[Джовани Борджия]], инфант Римски. Тези слухове обаче са малко вероятни. По-вероятно е фамилиятатези [[Сфорца]]сплетни да ги разпространява лъжливо,фамилията в знак на[[Сфорца]], яростзасегната от разтрогването на брака между Лукреция и Джовани Сфорца. Впрочем бащинството на инфанта е признато на [[Педро Калдерон]] (Перото).
 
== Източници ==
<references />
[[Категория:Кондотиери]]
[[Категория:Борджии]]