Чезаре Борджия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 39:
 
== Последни години ==
Въпреки че е изключително способен генерал и държавник, Чезаре успява само за кратко да задържи могъществото си. На 10 август 1503 г. заедно с баща си той присъства на пиршество в дома на Адриано де Кастело, току-що назначен за кардинал. Много от гостите се оплакват от силни болки по време на тържеството, а самият папа Александър VI умира осем дни по-късно, на 18 август, вероятно отровен. Чезаре също е засегнат, но по-младият му и силен организъм му помага да се възстанови. Преди да е обявена публично смъртта на папапапапата, Чезаре изпраща своя довереник [[Микелето Кореля]] да прерови папската каса, за да се снабди със средства, необходими за планираното от него завладяване на Тоскана. Но след смъртта на баща си лишен от неговата подкрепа на него вече му е трудно да поддържа владенията си, както и да контролира единадесетте испански кардинали.<ref> Guy Le Thiec, Les Borgia : Enquête historique, Tallandier, 2011, 236 p. (ISBN 2847348115)</ref> Така той не успява да окаже натиск върху тях и за нов папа под името [[Пий III]] е избран Франческо Пиколомино.
 
Новият папа арестува Чезаре и го сваля от поста генерал-капитан на папските войски. Папа Пий обаче умира 27 дни след избора си от язва на крака, а изборът за следващ папа се спира на най-големия враг на Борджиите, [[Юлий II|Джулиано дела Ровере]]. Чезаре е заловен близо до Перуджа от Джан Паоло Балиони и е хвърлен в затвора. Всичките му земи са конфискувани в полза на Папската държава. Заточен в Испания през 1504, Чезаре стои затворен в замъка Ла Мота, Медина дел Кампо, от който успява да избяга и да се присъедини към крал Хуан III Наварски.