Разлика между версии на „Княжество България“

м
=== Административно деление ===
{{основна|Административно деление на България}}
При установяването на гражданските власти в новоосвободените български земи се запазва административно-териториалната структура от преди Освобождението, като премахва само вилаетите, а останалите единици са преименувани както следва: [[Санджак|санджаците]] стават ''[[Губерния|губернии]]''; [[Кааза|каазите]] – ''окръзи''; [[Нахия|нахиите]] – ''[[волост]]и'' или ''околии''; беледиетата и [[меджлис]]ите – ''общини'' (градски и селски).
 
Първата териториална реформа в България е проведена 3 години след Освобождението. С Указ № 537 от 28 юли 1882 г. (''ДВ, бр. 91, 21/08/1882'') е обнародван '''Закон за административното деление територията на Княжеството''', с който се премахват губерниите и страната се разделя на 14 окръжия и 56 околии.
 
Към 1890 г. територията на княжеството е разделена на 22 окръга с 85 околии, като 6 окръга са в бившата Източна Румелия. На чело на всяко окръжие стои окръжен управител, който е представител на централната власт и отговаря за финансовото управление на окръга. Всеки окръг има и окръжен съвет съставен от 12 до 30 членове, в зависимост от населението. Околиите се управляват от околийски началник. В София, Русе, Варна и Пловдив се назначават и градоначалници<ref name="alm-1889"/>.
 
Втората цялостна административно-териториална реформа в страната се провежда през 1901 г., когато с Указ № 236 от 16 май 1901 г. [''ДВ, брой 104, 17/05/1901''] е обнародван '''Закон за административното деление територията на държавата''' (приет от XI ОНС на 4 май 1901 г.), отменящ Закона за административното деление територията на Княжеството от 28 юли 1882 г. Според новия законодателен акт страната е разделена на 12 области, 71 околии и общини.
 
<gallery>
Файл:Okruzi 1882 de.png|[[Окръг|Окръзи]] през 1882 г.
 
Файл:BG Okolii.png|Окръзи между 1885 – 1901 г.
Файл:Okrazi_1901.png|Административно-териториално деление на България след 1901 г.
</gallery>