Уикипедия

Баюви дупки – Джинджирица: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Национален парк
|име = Резерват {{Br}}„Баюви дупки- – Джинджирица“
|снимка = Bayuvi Dupki-Dzhindzhiritsa reserve 04.JPG
|описание =
Ред 10:
}}
 
'''Баюви дупки- – Джинджирица''' е резерват разположен в северната част на [[Пирин]]<ref name="ЕПК 73">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том I |year=1995 |publisher=Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3 |pages= 73 }}</ref>, в близост до седловината [[Предел]].<ref name="Георгиев">{{cite book |title= Природа под закрила |last=Георгиев |first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher=ИК „Гея-Либрис“ |location=София |isbn=978-954-300-098-2 |pages=85 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Намира се в границите на национален парк „[[Пирин (национален парк)|Пирин]]“ и защитената зона от [[Натура 2000]] [[Пирин (защитена зона)|Пирин]] по директивите за местообитанията и за птиците.<ref name="иаос"/>
 
== Основаване и статут ==
Той е един от най-старите резервати в [[България]], създаден е с цел опазването на двата редки дървесни вида [[бяла мура]] и [[черна мура]], както и на разнообразния животински свят на местността.<ref name="иаос">{{cite web | title = '''Резерват „Баюви дупки- – Джинджирица“''', профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=1&areaID=3 | accessdate = 2014-01-17}}</ref>
 
Териториите на резервата са на надморска височина от 1490 до 2884 m. Границите се простират между скалния ръб [[Кончето]] и върховете [[Баюви дупки]] и [[Каменитица]]. В него се намират върховете [[Дунино куче]], [[Даутов връх]], [[Плешки връх]] и [[Пирин (връх)|Пирин]].<ref name="Георгиев"/>
Ред 24:
 
== Флора ==
[[Файл:Oldest Pinus peuce.jpg|мини|ляво|150п250п|Бяла Мура]]
Естествените насаждения в резервата заемат около 98 % от територията му. Най-голям е делът на площите залесени с бяла мура – 486 ha. Възрастта на дърветата в резервата е между 100 и 250 години, някои от дърветата са на 570-годишна възраст. Около 288 ha от територията на резервата е заета от черна мура. Срещат се ощр [[черен бор]], [[смърч]], [[бял бор]], [[клек]], а в по-ниските части [[бук]] и по-рядко [[обикновен габър]]. Около 30 % от територията му е незалесена.<ref name="Георгиев"/>
 
На територията на бившия резерват „Баюви дупки“, заемащ площ 1450 ha, са описани 477 вида растения, от които 16 локални и 42 регионални ендемити. Срещат се 46 вида растения, които са включени в [[Червена книга на България|Червената книга на България]] – [[пиринска ливадина]], [[пиринско зеле]], [[пиринска острица]], [[алпийска мантийка]], [[битинско глухарче]], [[трансливанска камбанка]], [[жълта тинтява]], [[маслиновидно вълче лико]], [[петниста тинтява]], [[еделвайс]], [[ниско вълче лико]], [[златиста кандилка]], [[халерово котенце]] и други.<ref name="Георгиев"/>
 
[[Файл:Rupicapra rupicapra 0.jpg|мини|200п260п|Дива коза]]
 
== Фауна ==
В резерват Баюви дупки – Джинджирица характерен представител на животинския свят е [[дива коза|дивата коза]], която е един от символите на резервата. Срещат се още [[дива свиня]], [[златка]], [[белка]], [[катерица]], [[глухар]], [[лещарка]], [[сокол]], [[ястреб]], [[кълвач]], [[усойница]], [[смок мишкар]], [[живороден гущер]], [[планинска водна жаба]]. По високите части на резервата се срещат и [[кафява мечка|кафяви мечки]].<ref name="Георгиев"/>
 
== Режим ==
В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите.<ref name="иаос"/>
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Баюви_дупки_–_Джинджирица“.