Харлем (Ню Йорк): Разлика между версии

През 1907, църквите на чернокожите започват да се местят към града. Епископалната църква „Св. Филип“, от една страна закупила сгради на няколко пресечки на западна 135та улица, за да бъдат наемани от членовете на тяхното братство. По време на Първата световна война, Афроамерикански работници били дейно вербувани да напуснат южните щати за да работят във фабриките на север, чийто персонал бил намалял заради войната. Толкова много хора пристигнали, че „заплашвали съществуването на някой от водещите производители в Джорджия, Флорида, Тенеси и Алабама“. Много от тях дошли и в Харлем. До 1920 г. Централен Харлем бил предимно заселен с Афроамериканци и до 1930 г. те живеели на 110та улица, чак толкова на юг, колкото е Сентръл Парк. Експанзията била поддържана преди всичко от нарастващия поток на чернокожи от средния запад. Особено Вирджиния, Юта, Северна Каролина и Джорджия. Докато чернокожите настъпвали все по-навътре, местното население бягало; между 1920 и 1930 година 118 792 бели напуснали квартала и 87 417 Афроамериканци дошли.

 

 

Наемането на афроамериканци Нюйоркчани традиционно се превърнало в нещо като черен бизнес, включващ също така чистене по домовете и различни видове ръчна работа, което не било добре прието от някои етнически групи или накратко казано индустриалците изцяло напуснали Ню Йорк. Развлекателната индустрия била един от най-големите наемодатели в Харлем, но от друга страна била подпомагана от доходите на по-заможните бели, чиято общност чувствително намаляла след харлемските бунтове през 1935 г. и която почти изцяло спряла да се заселва в Харлем след втората поредица размирици през 1943 г. Много харлемисти си намерили работа в армията или в бруклинските корабостроителници по време на Втората световна война, но квартала отново бързо западнал щом войната приключила.