Разлика между версии на „Потопяване на Флота на откритото море“

м
редакция без резюме
м
 
== Интернирането на Флота на откритото море ==
Според условията на завършващото Първата световна войнувойна [[Компиенско примирие (1918)|примирие]], сключено на 11 ноември 1918 г. между Германия и страните от [[Антанта]]та, немскиянемският [[Флот на откритото море]] подлежи на [[интерниране]]. Но, тъй като нито една неутрална страна не иска да поеме отговорността за неговия престой, германските кораби са конвоирани в главната база на британския флот – залива Скапа Флоу. Корабите пристигат там между 25 и 27 ноември 1918 г. и престояват над половин година, очаквайки, победителите да решат тяхната съдба. На съдовете са оставени немските [[екипаж]]и, за командващ е назначен немския [[контраадмирал]] [[Лудвиг фон Ройтер]], англичитеангличаните не се качват на [[борд]]а на немските кораби без негово разрешение.
 
В предверието на края на срока на примирието и подписването на [[Версайски договор|Версайския договор]] фон Ройтер, не без основания, се опасява от предаването на германския флот на съюзниците. За да не допусне това, немските моряци решават за потопят своите кораби.
 
== Потопяването на немските кораби ==
Немците щателно се подготвят за потопяването на корабите, при това, че изпълнението на този замисъл е съпроводено с известни трудности. За да не могат немците да нарушат условията на примирието (например, да се опитат да избягат в неутрална [[Норвегия]]), англичаните поддържат в Скапа Флоу [[ескадра]] [[линеен кораб|линкори]] и множество [[стражеви кораб]]и. Радиостанциите от немските кораби са свалени, преместването от кораб на кораб е забранено за моряците, обаче немците успяват да направят връзка помежду си чрез английския съд, превозващ [[поща]]та. По-голямата част от екипажите на немските кораби е откарана в Германия, за да се облегчиоблекчи на останалите евакуацията от потъващите съдове. Датата за потопяването на флота е избрана по-рано – [[21 юни]], предполагаемият ден за подписване на Версайския договор. Малко преди това фон Ройтер разбира, че подписването на договора се отлага с два дни, но той решава да не отлага със замисленото, още повече, че нищо неподозиращите за неговия замисъл англичани в утрото на 21 юни извеждат ескадрата линкори на учения.
 
На 21 юни 1919 г. в 10 часа 30 минути фон Ройтер подава предварително уточнения сигнал. Екипажите издигат на корабите германските военноморски флагове и отварят [[Кингстон (морски термин)|кингстоните]], заклинвайки ги. В течение на 5 часа са потопени 10 [[линеен кораб|линкора]], 5 [[Линеен крайцер|линейни крайцера]], 5 [[Лек крайцер|леки крайцера]] и 32 [[разрушител]]я. Един линеен кораб ([[Баден (линеен кораб, 1915)|„Баден“]]), 3 леки крайцера ([[SMS Emden (1916)|„Емден“]], [[SMS Nürnberg (1916)|„Нюрнберг“]] и [[SMS Frankfurt (1915)|„Франкфурт“]]) и 14 миноносеца са изхвърлени на плитчини от англичаните, успели да се намесят и да доведат корабите до плитководието. Само 4 миноносец остават на вода. За англичаните е трудно да попречат за потопяването на корабите, тъй като те не значтзначат нищо предварително. Те обстрелват потъващите кораби, качват се на тях, изисквайки от немците да затворят кингстоните, опитват се да направят това сами. Девет немски моряка загиват в схватки на борда (включая капитана на линейния кораб [[Маркграф (линеен кораб, 1913)|„Маркграф“]] Шуман) или са застреляни в лодките. Те са последните жертви на Първата световна война.
 
== Последствия ==
</blockquote>
 
След завръщенетозавръщането от плен, през януари 1920 г., контраадмирал фон Ройтер е посрещнат в родината като герой, защитил честта на [[ВМС]] на Германия.
 
Обаче последствията непосредствено за Германия се оказват доста тежки. Стойността на корабите е преизчислена и добавена към сумата на [[репарация|репарациите]], наложени от държавите-победителки на Германия. Така акта на потопяването носи морално удовлетворение, но влошава финансовото състояние на жителите на Германия.