Бронирана бригада: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Премахване на Категория:Танкови формирования; Добавяне на Категория:Танкови формирования на България, ползвайки HotCat |
м →Участие във втората фаза: ; форматиране: тире, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 160:
=== Участие във втората фаза ===
През ноември 1944 г. се взема решение българската армия да продължи участието си във Втората световна война. За целта е сформирана Първа българска армия, влизаща в състава на Трети украински фронт. Към нея са придадени и 22 танка „Майбах Т-IV“, които сформират Първа армейска бронирана дружина под командването на майор [[Иван Гюмбабов]]. Съставът на дружината е щаб с 2 танка, две бронирани роти с по 10 танка и разузнавателна рота с 3 машини
[[Файл:PzIV 07.jpg|alt=Български танк Panzerkampfwagen IV, получен от трофейните складове на Трети украински фронт със съветски опознавателни знаци след боевете край Драва, март 1945 г.|мини|Български танк Panzerkampfwagen IV, получен от трофейните складове на Трети украински фронт със съветски опознавателни знаци след боевете край Драва, март 1945 г.]]
От 28 ноември българската армия се съсредоточава западно от [[Белград]]. На Първа армейска бронирана дружина е заповядано да се изнесе на собствен ход и да заеме позиции за отбрана край град [[Печ (Унгария)|Печ]]. През януари [[1945]] г. дружината заема указаната позиция, но от трудния преход голяма част от танковете се нуждаят от ремонт. Дружината участва в отбранителните боеве при [[Дравасоболч]] и Драваполконя по време на [[Дравска операция|Дравската операция]]. След тези боеве, където дружината търпи сериозни загуби, на 16 март пристига и обещаната техника от трофейните складове на Трети украински фронт. Тя е от няколко разновидности – 1 танк Panzerkampfwagen IV, 3 щурмови оръдия StuG 40, 1 щурмова гаубица [[Щурмхаубице 42|StuH 42]], 2 щурмови оръдия [[Ягдпанцер IV|Jagdpanzer IV]] – едното Panzer IV/70 (V), а другото Jagdpanzer IV (Sd.Kfz.162), 4 щурмови оръдия [[Ягдпанцер 38 Хетцер|Jagdpanzer 38 Hetzer]] (зачислени като '''щурмово оръдие „Прага“'''), 1 щурмово оръдие Semovente Da 42/37 (зачислено като '''самоходно оръдие SPA'''), 1 лек унгарски танк [[Туран (танк)|Turan]] (зачислен като '''танк „Венгер“'''). Всички са с тъмнозелен камуфлаж 4БО на съветската армия и червени петолъчки като опознавателни знаци, замазани от българските танкисти след получаването. На 13 април са доставени и 15 (според други документи 25) танка [[Panzerkampfwagen V|Пантера]]. С тях се формира рота тежки танкове с командир поручик Георги Ботев Иванов. Времето за обучение се оказва недостатъчно и тези танкове не влизат в реални бойни действия. В България на 14 март 1945 г. са получени 65 танка [[Т-34|Т-34-85]]. Те са зачислени в състава на създадената на 1 януари 1945 г. Втора бронирана бригада с гарнизон гр. [[Пловдив]]. По-късно към нея са прехвърлени 1-во и 2-ро ЩАО от Бронираната бригада. От 1 януари 1945 г. заедно със създаването на Втора бронирана бригада се отделя управление „Бронетанкови и механизирани войски“, като с него танковите войски се обособяват като самостоятелен род войски.
Двете танкови роти, въоръжени с „Майбах Т-IV“, участват през март и април в [[Мурска операция|Мурската операция]] при превземането на отбранителната линия „Маргит“, където дружината губи 11 танка – унищожени или повредени. На 15 април дружината заедно с 47-и пехотен полк и взвод от парашутната дружина водят бой за овладяване на с. [[Ястребци]]. Задачата е изпълнена с цената на още 5 повредени танка. През нощта са отбити три атаки на германската армия. Към обед на 16 април дружината спира за почивка по пътя към [[Зашевац]], когато е обстреляна внезапно с минометен огън. Загиват командирът на дружината – майор [[Иван Гюмбабов]], и командирът на парашутната дружина – майор [[Любомир Ноев]]. Командването на дружината е поето от капитан Васил Таралежков, командир на 1-ро ЩАО. След тези боеве 1-ва армейска дружина е изтеглена в резерв на 3-ти корпус, за да може да се отремонтират повредените машини. Бойният път на бригадата завършва в гр. [[Надканижа|Надканиджа]]. Между 18 и 28 май Първа българска армия се съсредоточава край град [[Капошвар|Катошвар]] в подготовка за завръщане в България. Част от българските танкове са изпратени за ремонт във [[Виена]] и се завръщат в България едва през август 1945 г.
== Командири ==
| |||