Дмитрий Менделеев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 50:
В Хайделберг Менделеев има афера с актрисата Агнес Фойхтман, на която впоследствие изпраща пари за детето, което се ражда, въпреки че не е сигурен в бащинството си<ref>[http://nasledie-rus.ru/podshivka/8718.php Менделеевы: Владимир, Ольга, Любовь, Иван, Мария, Василий...]</ref>.
 
==== Защитаване на дисертация и нови длъжности ====
==== Важни открития ====
През 1860 г. участва в първия Международен химически конгрес в [[Карлсруе]]. В края на февруари 1861 г. Менделеев получава предложение от издателството „Обществена полза“ да напише учебник по химия, през юни той издава последната корекция, а през октомври учебникът по „[[Органична химия]]“ е отпечатан и скоро е предложен за Демидовска награда. През 1865 г. на заседанието на Съвета на физико-математическия факултет на Санкт-Петербургския университет защитава докторската си дисертация „За съединението на алкохол с вода“. След това Менделеев получава професорско място в университета в катедрата по техническа химия, за което не е одобрен преди две години поради липса на съответно звание. 1866 г. - Менделеев публикува „[[Аналитична химия]]“.
{{раздел-мъниче}}
 
През 1876 е избран за член-кореспондент на [[Руска академия на науките|Императорската Санкт-Петербургска академия на науките]]. През 1890 напуска Петербургския университет заради конфликт с министъра на образованието, който по време на студентските вълнения отказва да приеме от Менделеев студентската петиция. От 1892 г. става учен-пазител в Главната палата за мерки и теглилки, която днес носи неговото име.
1876 ​​г. - 29 декември е избран за член-кореспондент [[Руска академия на науките|Императорската Санкт-Петербургска академия на науките]], през 1880 г. е номиниран за академик, но на 11 ноември е заблокиран, което предизвиква остър обществен протест.
Участва в разработването на технологии, стартирани през 1879 г., първата руска инсталация за производство на моторни масла в с. Константиновски в Ярославска губерния, която сега носи неговото име.
 
1880 г. - Дмитрий Иванович отново разглежда [[разтвор]]и, публикува работата „Изследване на водни разтвори по специфично тегло“.
1880-1888 - участва активно в разработването на проект за създаването и изграждането на първия сибирски университет в [[Томск]], за което многократно е съветвал професор В. М. Флорински, ръководител на строителния комитет на ТСУ. Той е планиран като първи ректор на този университет, но по редица семейни причини през 1888 г. не отива в Томск. Няколко години по-късно той активно подпомага създаването на Томския технологичен институт и развитието на химическата наука в него<ref>История Томского университета. — Томск, 1983.</ref><ref>[http://www.kommersant.ru/doc/1639007 Первый университет в Сибири строился почти сто лет.] // «КоммерсантЪ».</ref>.
През 1876 е избран за член-кореспондент на [[Руска академия на науките|Императорската Санкт-Петербургска академия на науките]]. През 1890 напуска Петербургския университет заради конфликт с министъра на образованието, който по време на студентските вълнения отказва да приеме от Менделеев студентската петиция. От 1892 г. става учен-пазител в Главната палата за мерки и теглилки, която днес носи неговото име.
 
==== Последни години и смърт ====