Народен съд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- ) +))
дребни промени. уточняване.
Ред 3:
[[Файл:Konstantin Muraviev.jpg|180px|мини|[[Константин Муравиев]], министър-председател на последното българско правителство преди [[деветосептемврийски преврат|преврата от 1944 г.]], е сред малкото оцелели висши политици]]
 
'''Народният съд''' е наименование на [[извънреден съд]], действал в [[Царствоокупираната от Съветската армия България]] в периода от декември 1944 до април 1945 г. като [[де факто|фактически орган]] на левия революционен терор.<ref name="Ivailo">Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 107 – 108 ISBN 978-954-28-0236-5 </ref> Създаден е с наредба-закон от 30 септември на [[Правителство на Кимон Георгиев 2|правителството]] на [[Кимон Георгиев]] – това става в противоречие с [[Търновска конституция|Търновската конституция]], която кабинетът претендира, че ще възстанови, и легализира започналото с [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] масово политическо насилие в страната.<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 101 – 102}}</ref>
 
Официално т.нар. Народен съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944, довели страната до [[България по време на Втората световна война|участието]] ѝ във [[Втора световна война|Втората световна война]]. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на [[Царство България]] и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници за режима, установен след окупацията и преврата.<ref>Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 109 ISBN 978-954-28-0236-5 </ref>