Дмитрий Менделеев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 105:
Занимавайки се с въпросите на въздухоплаването, Д. И. Менделеев, първо продължава своите изследвания в областта на газовете и [[метеорология]]та, и второ, развива темите на своите творби, които влизат в контакт с темите на [[съпротивление]]то на средата и [[корабостроене]]то.
 
През 1875 г. той разработва проект на [[стратостат]] с [[обем]] от около 3600 m<spsup>3</sup> с херметична [[гондола]], което предполага възможността за издигане в горната част на атмосфера (първият такъв полет до [[стратосфера]]та е направен от [[Огюст Пикар]] едва през 1924 г.). Д. И. Менделеев проектира управляем [[аеростат]] с двигатели. През 1878 г. ученият, докато е във [[Франция]], прави изкачване с привързания аеростат на Анри Жифар.
 
През лятото на 1887 г. Д. И. Менделеев прави известния си полет с [[въздушен балон]]. Това е възможно благодарение на помощта на Руското техническо дружество по въпросите на оборудването. Важна роля в подготовката на това събитие изиграват В. И. Срезневски и по-специално изобретателят и аеронавтът С. К. Джеветски<ref name="vozduh">[http://amyat.narod.ru/hist/vozduhoplavanie_do_1907/index.htm Воздухоплавание и авиация в России до 1907 г. Сборник документов и материалов, под ред. В. А. Попова. М.: Государственное издательство Министерства оборонной промышленности, 1956]</ref>.
Ред 111:
Обстоятелствата при подготовката за полета отново говорят за Менделеев като блестящ експериментатор, той се интересува много от възможността за първи път да наблюдава [[слънчева корона|слънчевата корона]] от балон по време на [[Слънчево затъмнение|пълно слънчево затъмнение]]. Той предлага да се използва не светлинен газ, а [[водород]], което позволява да се издигне до голяма височина и разширщва възможностите за наблюдение. И тук сътрудничеството с Д. А. Лачинов се оказва решаващо, тъй като почти по същото време последният работи над електролитен метод за получаване на водород. Ученият предполага, че изучаването на слънчевата корона ще осигури ключа за разбирането на въпросите, свързани с произхода на света.
 
Този полет привлича вниманието на широката общественост. Министерството на войната предоставя балон с обем от 700 m<spsup>3</sup>. На 6 март [[Иля Репин]] пристига в [[Боблово]], оттам заминават в Клин. На 7 август на площадката за пускане - пусто място в северозападната част на града, близо до Ямска слобода, въпреки ранния час се събират огромни тълпи от зрители. Пилотът-аеронавт А. М. Кованко трябва да лети с Д. И. Менделеев, но поради дъжда, който е паднал предишния ден, влажността е висока, балонът е мокър и не може да поеме двама души. По настояване на Д. И. Менделеев, неговият спътник напусна балона, след като дава на учения уроци как да управлява балона. Менделеев лети сам.
 
Балонът не може да се издигне толкова високо, колкото е необходимо за условията на експеримента - слънцето е частично затъмнено от [[облак|облаците]]. В дневника на изследователя, първият запис е в 6:55 сутринта - 20 минути след излитането. По време на полета ученият отстранява неизправност на действието на главния клапан на балона, което показва добро познаване на практическата страна на аеронавтиката.