Уикипедия

Доменико Гирландайо: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
}}
 
'''Доменико Гирландайо''' ({{lang-it|Domenico Ghirlandaio}}; истинско име '' Domenico di Tommaso Corradi di Doffo Bigordi''; [[2 юни]] [[1448]] г. – — [[11 януари]] [[1494]] г.) е един от най-изтъкнатите [[Флоренция|флорентийски]] художници от периода [[Куатроченто]], основател на художествена династия, която продължават неговите братя [[Давид Гирландайо]] и [[Бенедето Гирландайо]] и синът му [[Ридолфо Гирландайо]]. Ръководител на художествена работилница, в която работи младият [[Микеланджело Буонароти]]. Представител на [[Флорентинска школа|Флорентинската живописна школа]].
 
== Произход ==
Доменико Гирландайо е роден с пълното име Доменико ди Томазо ди Корадо ди Дофо Бигорди на 2 юни 1448 г.<ref>Corriere della Sera – — RCS MediaGroup, 1876. – — ISSN 1120 – -4982</ref> във [[Флоренция]]. Той е най-голямото дете на Томазо Бигорди и първата му жена Антония. Оттогава фамилното име Бигорди (Bigordi) постоянно се появява в документите, свързани със семейството на художника, докато фамилията Corradi, с която е назоваван от някои автори (напримернапр Baldinucci, Orlandi, Lanzi), никога не е използвана като фамилното име на баща му. В регистъра на починалите към енорията Сан Паоло е отбелязан запис за ''„Доменико, син на Томазо, и внук на Корадо Бигорди“''.
 
Бащата на Доменико – - Томазо Бигорди, е роден във Флоренция през 1424 г. в семейството на Корадо ди Дофо (или Досо) и Катерина ди Франческа Геручи. <ref>Mather, R. G., „Documents...“, в ''The Art Bulletin'', г.XXX (1948), с.47</ref> В документи от това време Томазо е споменат като търговец и производител на коприна, гирлянди и украшения, но в нито един не се отбелязва че се е се е занимавал и със златарство. Според Джорджо Вазари, бащата на Доменико е известен флорентински ювелир, и името „Il Ghirlandaio“ (майстор на венци), което Доменико взема за своя фамилия, идва от занаята на Томазо, известен с изработката на колиета подобни на венци, които са носени от флорентинските девойки по това време. В своето „Жизнеописание на Доменико Гирландайо“, Вазари съобщава, за Томазо, че ''„...е майстор в бижутерския занаят, изработил навремето по голямата част от сребърните съдове за приношения, съхранявани по рано в манастира Аннунциата, а също и сребърните светилници на тамошната капела, унищожени по време на обсадата на града през 1529 г. Томазо е първият, който създава и пуска на пазара украшенията, които носят на главите си флорентинските момичета, които се наричат гирлянди, за което той получава и името Гирландайо, и то не само за това, че е е бил първият им създател, но и защото създал толкова много от тях, отличаващи се с голяма красота, така че се харесвали, видомо, само тези, които излизали от неговата работилница...“''<ref>Vasari, Giorgio, ''Le vite de' più eccellenti pittori, scultori, e architettori '', Lorenzo Torrentino, Firenze 1550; 2-ро пр. и доп.изд.: Giunti Editore, Firenze 1568</ref>. Гирляндите са познати във Флоренция много преди това, но отчитайки, че Вазари лично познава сина на Доменико, художника Ридолфо Гирландайо, тази версия за произхода на името на художника има право на съществуване като семейно предание.
 
Семейство Бигорди произхожда от градчето [[Скандичи]], близо до Флоренция, в което дядото на художника притежава недвижими имоти. В началото на XV век Бигорди се преселват във Флоренция, но запазват връзката с родния си град и имота в Скандичи, за което свидетелстват данъчни документи. Доменико е най-голямото от петте деца на Томазо и Антония. От тях само Гирландайо и двамата му братя Давид (роден 1452 г. ) и Бенедето (роден 1458 г.) оцеляват през детството. Майка му Антония също умира през 1462 г. и през 1464 г. Томазо се жени за Антония ди Филипо ди Франческо дел Пуцола. От втората си жена той има още две деца – - Джованбатиста (роден 1466 г.) и Алесандра (родена 1475 г.), която през 1494 г. се омъжва за художника Себастиано Майнарди, който работи в ателието на Доменико Гирландайо, а след смъртта му през 1513 г., се омъжва за ювелира Антонио Салви.<ref>Jean K. Cadogan, ''Domenico Ghirlandaio: Artist and artisan'', Yale University Press, 2000, с.14 – -15, 20.</ref>
 
Не е известно кога е починал Томазо Бигорди. Вазари съобщава, че след неговата смърт Доменико наследява бижутерската му работилница (този факт се потвърждава и от един запис в регистъра на починалите към енорията Сан Паоло), но никога не работи в нея, тъй като от детството си е отдаден на изобразителното изкуство.
 
== Обучение ==
Доменико започва обучението си като чирак на бижутерабижутерите Бернардо ди Гучио и Бартоломео ди Стефано и чиракува при него в продължение на 10 години. <ref>''Ghirlandaria. Un manoscritto di ricordi della famiglia Ghirlandaio'', ред. Lisa Venturini, с въведение, есе и бележки на Nicoletta Baldini, Biblioteca storica toscana – - Serie I, vol. 76, Leo S. Olschki, Firenze, 2017, ISBN: 9788822264985</ref> Според Вазари младежът, който не изпитва наклонност към ювелирното дело, не престава да се занимава с рисуване. В крайна сметка баща му е принуден да се откаже е плановете си Доменико да продължи семейния бизнес, и го изпраща да изучава живопис и изкуството на мозайката, в ателието на флорентинския художник [[Алесо Балдовинети]]. В мемоарите си писани през ХVІ век, неговият син Франческо Балдовинети, потвърждава това, като отбелязва за своя баща, че ''„Гирландайо, който става велик художник, е бил негов ученик“''. <ref>Дневникът на Франческо Балдовинети, остава непознат до 1911 г., когато е публикуван от E. Londi – - ''Appunti di un fautore dei Medici durante l'assedio di Firenze del 1529 – -30'', Firenze 1911.</ref> Чиракуването при Балдовинети изиграва важна роля за формиране на стила и художествения почерк на Гирландайо, които той ще доразвие впоследствие. Алесо Балдовинети е виден художник, мозаист и витражист, който изпитва влияния както от творците от флорентинската художествена школа като [[Андреа дел Кастаньо]], [[Паоло Учело]], [[Доменико Венециано]], така и от някои популярни в Италия фламандски художници, като [[Рогир ван дер Вейден]], [[Ханс Мемлинг]] и [[Хуго ван дер Гус]].
 
== Първи творби ==
[[ФайлFile:Domenico Ghirlandaio - Trois saints.JPG|миниthumb|лявоleft|180px|„Свети Йероним, света Варвара и свети Антоний“ в „[[Сант Андреа (Черчина)|Сант Андреа а Черчина]]“.]]
Съгласно Вазари, първите самостоятелни работи на Гирландайо са фреските в [[капела Веспучи]] в църквата „[[Онисанти (Флоренция)|Онисанти]]“ във Флоренция (частично съхранени), и фреските с житието на свети [[Павлин Нолански]] в църквата „[[Санта Кроче (Флоренция)|Санта Кроче]]“ във Флоренция (разрушени), след които той ''„..завоюва велика слава и придобива известност...“''. Изследователите считат, че фреските с житието на свети Павлин са създадени от художника около [[1470]] година.
[[ФайлFile:Domenico ghirlandaio, Cappella vespucci 00.jpg|миниthumb|дясноright|180px|Капела Веспучи (1472), църквата „Онисанти“ във Флоренция.]]
Първата значима работа на Гирландайо, която се е съхранила до наши дни, е фреската изобразяваща „Свети Йероним, света Варвара и свети Антоний“, нарисувана в [[абсида]]та на църквата „[[Сант Андреа (Черчина)|Сант Андреа а Черчина]]“ в околностите на Флоренция, се датира в началото на 1470 – - те години според Марко Киарини<ref>[http://www.treccani.it/Portale/elements/categoriesItems.jsp?pathFile=/sites/default/BancaDati/Enciclopedia_online/G/BIOGRAFIE_-_EDICOLA_G_028329.xml Chiarini, Marco „BIGORDI, Domenico, detto Ghirlandaio“ в: ''Dizionario Biografico degli Italiani'', том 10, 1968]</ref>, Алесандро Анджелини<ref> Angelini, Alessandro, „Domenico Ghirlandaio 1470 – -1480“, в: ''Domenico Ghirlandaio : Restauro e storia di un dipinto'', Fiesole, 1983</ref>, Ема Микелети<ref> Micheletti, Emma, ''Domenico Ghirlandaio'', Florence, Scala, 1990</ref> и Роналд Кекс <ref> Kecks, Ronald G., ''Domenico Ghirlandaio'', Florence, Octavo, 1998</ref>. В тази ранна творба ясно проличава влиянието на други художници. По специално се отбелязват <ref>Marangoni, Matteo, „Un eclettico fiorentino del Quattrocento“, в: ''L'arte'' 30, с.256 – -258</ref> <ref>Gamba, Claudio, „La mostra del tesoro di Firenze sacra. La pittura“, в: ''Bollettino d'arte'' 27, с.145 – -163</ref> приликите с олтарната картина „Разпятието"Разпятието със свети Йероним и свети Антоний“Антоний", приписвана на ателието на [[Верокио]] и съхранявана в църквата „Санта Мария а Арджано“ до [[Сан Кашано ин Вал ди Пеза]] до кражбата и на 21 юли 1970 г.<ref>[[:w:it:Chiesa di Santa Maria a Argiano#Architettura e patrimonio artistico|Chiesa di Santa Maria a Argiano]]</ref> Още по близки са приликите с олтарната картина на [[Козимо Росели]] „Св.Йоан Кръстител, св. Барбара и св. Матей“, рисувана между 1468 и 1469 г. за Капела ди Санта Барбара в базиликата „[[Сантисима Анунциата (Флоренция)|Сантисима Анунциата]]“ във Флоренция, в момента съхранявана в галерията на Флорентинската академия. <ref>Ragghianti, Carlo Ludovico, „La giovinezza et lo svolgimento artistico di Domenico Ghirlandaio. Problemi critici“, в: ''L'Arte'' 38, с.167 – -198, 341 – -373</ref> <ref> Nutall, P., „La tavele Sinte Barberen : New Documents for Cosimo Rosselli and Giuliano de Maiano“, в: ''Burlington Magazine'', CXVII, 1985, с.367 – -372</ref>
 
През [[1472]] г. художникът встъпва в Братството на Св. Лука – обединение на живописци, скулптури, ювелири и други професионалисти, имащи отношение към изобразителното изкуство.<ref>Mather, R. G., „Documents...“, в: ''The Art Bulletin'', XXX (1948), с.49, док.5 и бел.</ref>
 
През същата 1472 г. Гирландайо изписва [[Капела Веспучи]] във флорентинската църква „[[Онисанти (Флоренция)|Онисанти]]“ където рисува сцените „Дева Мария на милосърдието“, „Пиета“ и две фигури на светци в ниши <ref>от фигурите на светците са запазени отделни фрагменти</ref>, което е отбелязано и от Вазари. В стари времена по време на множеството преустройства на църквата фреските са замазани и са преоткрити едва през 1878 г. под дебел слой мазилка. Поради това стенописите са претърпели значителни щети, като са унищожени краищата им и фигурите на двамата светци в ниши. Централната част на двете основни изображения обаче е сравнително добре запазена.
 
== Капела Санта Фина ==
През [[1473]] г. името „Доменико от Флоренция“ се споменава за пръв път в градските документи на [[Сан Джиминяно]], където той пристига за да работи в местната църква [[Катедрала Сан-Джиминяно|„Коледжата ди Санта Мария Асунта“]] по фреските в [[капела Санта Фина]]. Капелата често е описвана като „едно от съкровищата на архитектурата, живописта и скулптурата на [[Ренесанс]]а“. Тя е посветена на младо момиче на име Серафима, по-известно като „Фина“, канонизирана по късно като местна светица. <ref>Vantaggi, Rosella, ''San Gimignano: Town of the Fine Towers'', Plurigraf, San Gimignano 1979. с.16</ref> Капелата се помещава в седмата ниша на десния неф на базиликата. Тя е проектирана и изградена от братята архитекти Джулиано да Майано и Бенедето да Майано през 1468 -1472 г. Страничните стени са изрисувани от Доменико Гирландайо през 1474 – - 1475 г. със сцени от живота на светицата – - „Известяването на смъртта на св. Фина“ и „Погребението на св. Фина“ с различни чудеса, включително двете чудодейни изцеления на парализираната болногледачка и сляпото момче и ангела биещ камбаните на градските кули.▼
{{основна|Капела Санта Фина}}
[[Файл:Ghirlandaio, Announcement of Death to St Fina.jpg|мини|дясно|240px|Известяването на смъртта на света Фина]]
[[Файл:Ghirlandaio, Obsequies of St Fina.jpg|мини|дясно|240px|Погребението на света Фина]]
▲През [[1473]] г. името „Доменико от Флоренция“ се споменава за пръв път в градските документи на [[Сан Джиминяно]], където той пристига за да работи в местната църква [[Катедрала Сан-Джиминяно|„Коледжата ди Санта Мария Асунта“]] по фреските в [[капела Санта Фина]]. Капелата често е описвана като „едно от съкровищата на архитектурата, живописта и скулптурата на [[Ренесанс]]а“. Тя е посветена на младо момиче на име Серафима, по-известно като „Фина“, канонизирана по късно като местна светица. <ref>Vantaggi, Rosella, ''San Gimignano: Town of the Fine Towers'', Plurigraf, San Gimignano 1979. с.16</ref> Капелата се помещава в седмата ниша на десния неф на базиликата. Тя е проектирана и изградена от братята архитекти Джулиано да Майано и Бенедето да Майано през 1468 -1472 г. Страничните стени са изрисувани от Доменико Гирландайо през 1474 – 1475 г. със сцени от живота на светицата – „Известяването на смъртта на св. Фина“ и „Погребението на св. Фина“ с различни чудеса, включително двете чудодейни изцеления на парализираната болногледачка и сляпото момче и ангела биещ камбаните на градските кули.
 
== В ателието на Верокио ==
На дясната стена на капелата Гирландайо изобразена сцената, в която свети папа [[Григорий I|Григорий Велики]] се явява на света Фина и и обявява датата на нейната смърт. Фреската е увенчана с два ангела, носещи молещата се светица, изобразена в медальон, в небесата.В съответствие с житието на светицата, която след смъртта на своята майка се отдава на строг аскетизъм, който води до заболяването и парализата и, тя лежи на дървена дъска. Свети Григорий Великий е изобразен в облак, заобиколен от серафими. Света Фина лежи на дървеното си ложе в молитвена поза, заобиколена от двете жени, които се грижат за нея. От вратата и прозореца струи светлина. На стената е закачена плоча с надпис на латински със златни букви, пресъздаваща думите на свети Григорий: „PARATA ESTO FILIA QUIA IXE SOLENNITATIS MEAE AD NOSTRUM ESVENTURA CONSORTIUM CUM SPONSO TUO PHENNITER IN GLORIA PERMANSURA“ („Бъдете готова, дъще моя, защото в деня на моя празник, ще се издигнете на небето, където ще живеете вечно със своя съпруг – Христос“).
През първата половина на [[1476]] г., художникът се връща във Флоренция, и, вероятно, известно време работи в ателието на [[Верокио]], в което тогава работят [[Ботичели]] и [[Перуджино]], а по-късно и [[Леонардо да Винчи]]???. Тази „лаборатория“ по живопис, в която се водят безконечни спорове за цветовете, динамиката и ритъма на изображението, изиграва важна роля във формирането на стила на Доменико.???
 
[[Файл:Domenico ghirlandaio, ritratto di nonno con nipote.jpg|мини|лявослева|[[Старец със своя внук]]]]▼
На лявата стена на капелата Гирландайо рисува сцената с успението на света Фина. Светицата е изобразена върху легло, покрито с разкошен плат на цветя, напомнящи за цветята цъфнали в момента на смъртта и. Сцената е рамкирана от прекрасен ренесансов портик около олтара, с огледала от мрамор, пиластри, капители и купол изписан в синьо. Зад починалата е коленичила старата и болногледачка, ръцете и са между тези на св. Фина, в акт на приемане на чудото, което ще я освободи от парализата. Второто чудо е представено от плачещото сляпо момче, което, докосвайки се до краката и, възвръща зрението си. Третото чудо е изобразено в заден план – камбаните на всички кулите на Сан Джиминяно бият тържествено. В тази сцена Гирландайо за първи път в творчеството си изобразява серия от портрети на свои съвременници, които по късно ще бъдат високо ценени от богатите му флорентински покровители.
 
▲[[Файл:Domenico ghirlandaio, ritratto di nonno con nipote.jpg|мини|ляво|[[Старец със своя внук]]]]
 
== Първо пътуване до Рим ==
От ноември 1475 г. до април 1476 г. Гирландайо заедно с брат си [[Давид Гирландайо|Давид]] е в [[Рим]], където двамата рисуват във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]] фрески с портрети на пророци и философи. Съдейки по запазените документи, в течение на своя живот Давид изпълнява в в семейното ателие най-вече функциите на администратор и помощник, но въпреки това, фигурите на пророците е прието да се считат за съвместно произведение на двамата братя. В тези години започва да се формира художествената работилница Гирландайо, или както още я наричат „ботега Гирландайо“, в която с течение на годините се включват по малките братя на Доменико и зет му Себастиано Майнарди, формиращи най-близкия кръг. Впоследствие, от време на време и в зависимост от потребностите и поръчките, на работа били привличани и други художници – - Бартоломео ди Джовани, Николо Чеко, Якопо дел Индако, Якопо дел Тедеско, Балдино Балдинели, Поджо Поджини. Сред най-знаменитите художници, работили в ателието са младият [[Микеланджело Буонароти]], а също така Джулиано Буджардини и Франческо Граначи. За работилницата на Гирландайо е запазен платежен документ от 1490 г., благодарение на който е известно, че салонът-работилница по това време се намира на Пиаца Антинори и била част от ателието на архитекта и дърворезбар Бачо д’Аньоло, с когото Доменико изпълнява няколко общи проекта. Работилницата на Гирландайо по това време е едно от най-големите художествени предприятия на Флоренция от последните две десетилетия на [[XV век]].▼
[[Файл:Davide Ghirlandaio - St Jerome - WGA08738.jpg|мини|дясно|240px|Давид и Доменико Гирландайо – „Свети Йероним“]]
== Свети Йероним в Онисанти ==
▲От ноември 1475 г. до април 1476 г. Гирландайо заедно с брат си [[Давид Гирландайо|Давид]] е в [[Рим]], където двамата рисуват във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]] фрески с портрети на пророци и философи. Съдейки по запазените документи, в течение на своя живот Давид изпълнява в в семейното ателие най-вече функциите на администратор и помощник, но въпреки това, фигурите на пророците е прието да се считат за съвместно произведение на двамата братя. В тези години започва да се формира художествената работилница Гирландайо, или както още я наричат „ботега Гирландайо“, в която с течение на годините се включват по малките братя на Доменико и зет му Себастиано Майнарди, формиращи най-близкия кръг. Впоследствие, от време на време и в зависимост от потребностите и поръчките, на работа били привличани и други художници – Бартоломео ди Джовани, Николо Чеко, Якопо дел Индако, Якопо дел Тедеско, Балдино Балдинели, Поджо Поджини. Сред най-знаменитите художници, работили в ателието са младият [[Микеланджело Буонароти]], а също така Джулиано Буджардини и Франческо Граначи. За работилницата на Гирландайо е запазен платежен документ от 1490 г., благодарение на който е известно, че салонът-работилница по това време се намира на Пиаца Антинори и била част от ателието на архитекта и дърворезбар Бачо д’Аньоло, с когото Доменико изпълнява няколко общи проекта. Работилницата на Гирландайо по това време е едно от най-големите художествени предприятия на Флоренция от последните две десетилетия на [[XV век]].
 
== Фрески с „Тайната вечеря“ ==
През 1476 г. Доменико и Давид работят в абатството [[Сан Микеле Арканджело а Пасиняно]], където рисуват „Тайната вечеря“ в манастирската трапезария.
 
От декември 1478 г. до февруари [[1479]] г. Гирландайо е в [[Пиза]]. В местният музей се съхранява картината „Мадоната с младенеца на трон, заедно със св. Йероним, св. Ромуалд, и двама светии“, която се отнася към този период.
 
[[Файл:Domenico Ghirlandaio, Around 1449-1494 - Portrait of Giovanna Tornabuoni - Google Art Project.jpg|мини|[[Портрет на Джована Торнабуони]]]]
През 1480 г., Гирландайо рисува „Свети Йероним в своята килия“ и други [[фрески]] в църквата „[[Онисанти (Флоренция)|Онисанти]]“ във Флоренция. В манастирската трапезария към храма, той изрисува в мащаб 1:1 сцената на „Тайната вечеря.“
Съхранен е документ от 31 май 1481 г. за изплащане на възнаграждение на Доменико и Давид Гирландайо от монасите от манастира Сан Донато за изписването на манастирската трапезария, но тези фрески не се се съхранили.
 
== Сикстинска капела ==
По това време Доменико Гирландайо е вече толкова успешен и известен живописец, че през [[1481]] г. [[папа]] [[Сикст IV]] го кани заедно с други прочути художници, да изрисуват капела във Ватиканския дворец, която по късно става известна като [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]]. Заездно с него за изписване на капелата са поканени и други известни майстори – - [[Пиетро Перуджино]], [[Пинтурикио|Бернардино Пинтурикио]], [[Сандро Ботичели]], [[Козимо Росели]] и [[Микеланджело]].
 
През 1481 г. Доменико заедно с брат си Давид работи в Рим и рисува в Сикстинската капела две фрески: „Възкресението на Исус Христос“ (не е запазена) и „Призоваването на апостолите Петър и Андрей“ (запазена), в която рисува изображенията на най-видните флорентинци, служещи в Рим. Неговата работа прави голямо впечатление на флорентинците, удостоени с честта на бъдат увековечени в папската капела, и те побързали да съобщят това и на своите родственици във Флоренция. Ето защо не е чудно че Доменико се връща в родния си град в зенита на своята слава, и е буквално засипан от поръчки.
 
== Завръщане във Флоренция ==
На [[5 октомври]] 1482 г. Доменико получава първата официална поръчка от флорентинското правителство: изписването на Залата с лилиите в [[Палацо Векио]]. Там Доменико рабои със своите братя и помощници. На [[20 май]] 1483 г. Синьорията му възлага да изрисува олтара за капелата в същия дворец, на работата така и не била завършена.
== Вила ди Спедалето ==
== Капела Сасети ==▼
Капела Сасети е последната в десния трансепт на църквата „[[Санта Тринита (Флоренция)|Санта Тринита]]“ във Флоренция. Капелата е известна най-вече с фреските със сцени от живота на Свети [[Франциск от Асизи]], изпълнени от Доменико Гирландайо през 1482 – -1485 г. Капелата често е описвана като „едно от съкровищата на архитектурата, живописта и скулптурата на [[Ренесанс]]а“.▼
 
[[Франческо Сасети]] (1421 – -1490)<ref>[https://it.wikipedia.org/wiki/Francesco_Sassetti it.wikipedia.org : Francesco_Sassetti]</ref>, богат банкер и приятел на семейство [[Медичи]], както и управител на банката на Медичи, е просветен флорентински гражданин, със склонност към меценатството. Желаейки да остави името си в историята, Франческо решава да построи семейна капела. Първоначално Франческо Сасети предлага да украси със сцени от живота на свети Франциск от Асизи, своя небесен покровител, голямата капела на хора в църквата „Санта Мария Новела“. Но стопаните на църквата, монасите-[[доминиканци]], се отнасят подозрително към [[францисканци]]те и техния патрон, и не приемат предложения от Франческо сюжет за стенопоси. Тогава Сасети спира избора си върху църквата „Санта Тринита“, и придобива през 1479 г. малката и тясна, но висока капела за хора, вляво от главния олтар. Изборът на Сасети за художник пада върху най-популярния живописец във Флоренция по това време – - Доменико Гирландайо, който току що се е завърнал от [[Рим]], и вече е получил официална поръчка от Синьорията. Договорът за изписването на капелата е подписан 25 декември 1480 г., като самото изписване се извършва между 1482 и 1485 г. В централния олтар на капелата Гирландайо рисува картината „Поклонението на пастирите“, върху която е означена с латински букви годината 1485.▼
▲== Капела Сасети ==
▲Капела Сасети е последната в десния трансепт на църквата „[[Санта Тринита (Флоренция)|Санта Тринита]]“ във Флоренция. Капелата е известна най-вече с фреските със сцени от живота на Свети [[Франциск от Асизи]], изпълнени от Доменико Гирландайо през 1482 – 1485 г. Капелата често е описвана като „едно от съкровищата на архитектурата, живописта и скулптурата на [[Ренесанс]]а“.
 
▲[[Франческо Сасети]] (1421 – 1490), богат банкер и приятел на семейство [[Медичи]], както и управител на банката на Медичи, е просветен флорентински гражданин, със склонност към меценатството. Желаейки да остави името си в историята, Франческо решава да построи семейна капела. Първоначално Франческо Сасети предлага да украси със сцени от живота на свети Франциск от Асизи, своя небесен покровител, голямата капела на хора в църквата „Санта Мария Новела“. Но стопаните на църквата, монасите-[[доминиканци]], се отнасят подозрително към [[францисканци]]те и техния патрон, и не приемат предложения от Франческо сюжет за стенопоси. Тогава Сасети спира избора си върху църквата „Санта Тринита“, и придобива през 1479 г. малката и тясна, но висока капела за хора, вляво от главния олтар. Изборът на Сасети за художник пада върху най-популярния живописец във Флоренция по това време – Доменико Гирландайо, който току що се е завърнал от [[Рим]], и вече е получил официална поръчка от Синьорията. Договорът за изписването на капелата е подписан 25 декември 1480 г., като самото изписване се извършва между 1482 и 1485 г. В централния олтар на капелата Гирландайо рисува картината „Поклонението на пастирите“, върху която е означена с латински букви годината 1485.
 
== Капела Торнабуони ==
Line 89 ⟶ 81:
Поръчката за капелата е направена от [[Джовани Торнабуони]], родст­веник на [[Франческо Торнабуони]], с когото художникът се запознава в Рим. Главната капела на „Санта Мария Новела“ първоначално е изписана в средата на ХІV век от [[Андреа Орканя]]. Останки от тези фрески са открити по време на реставрации през 1940-те, те включват фигури от Стария завет. Някои от тях са били демонтирани и днес могат да се видят в Музея на църквата.
 
През 1357 т. стените на капелата са силно повредени от пожар, вероятно причинен от мълния. <ref>[http://www.smn.it/opere/5110-cappella-tornabuoni-o-cappella-maggiore/ Cappella Tornabuoni]</ref> До края на ХV-ти век, стенописите на Орканя поради течове и влага са компрометирани дотолкова, че поправянето им става невъзможно. Работата по изписването на капелата дълго не започва поради това, че капелата е под патронажа на семейство Ричи, което не успява да се възстанови след фалита им през 1348 г., и няма средства за финансиране на нови стенописи. Първо [[Франческо Сасети]], богат и могъщ флорентински банкер и управител на банката на [[Медичи]], придобива правото да украси главния олтар на капелата. Сасети има намерение новите стенописи да изобразяват сцени от живота на [[Свети Франциск от Асизи]], но [[доминиканци]]те, които са собственици на „Санта Мария Новела“ не одобряват този сюжет. Тогава Сасети възлага на Доменико Гирландайо да изпише т.н. [[Капела Сасети]] във [[францисканци|францисканската]] църква „[[Санта Тринита (Флоренция)|Санта Тринита]]“. Сасети губи правата за украсата на голямата капела в „Санта Мария Новела“, и семейство Ричи в крайна сметка ги продава през 1485 г. <ref>[http://www.smn.it/opere/5110-cappella-tornabuoni-o-cappella-maggiore/ Cappella Tornabuoni]</ref> на банкера [[Джовани Торнабуони]], брат на майката на [[Лоренцо Медичи]], който през 1484 г. заменя Франческо Сасети на поста главен управител на Банка Медичи. Джовани Торнабуони успява да намери компромисно решение, като обещава на семейство Ричи, да постави семейният им герб на най-видно място в капелата.
 
На 1 септември 1485 г. Джовани Торнабуони подписва договор с Доменико Гирландайо за изписването на капелата с цикъл фрески от живота на Богородица и Свети Йоан Кръстител, покровител на донатора и на град Флоренция. Торнабуони обещава на Гирландайо за цялостното изписване на капелата хиляда и двеста златни дуката, а в случай, че фреските станат особено сполучливи – - още двеста. Когато работата е завършена се оказва, че Торнабуони не може да заплати обещаното допълнително възнаграждение, макар че стенописите му харесват много, което и сам признава на художника. Гирландайо се отказва от него, казвайки, че ''„са му по скъпи не парите, а това, че поръчителят е останал доволен“'' <ref>Vasari, Giorgio, Le vite de' più eccellenti pittori, scultori, e architettori , Lorenzo Torrentino, Firenze 1550; 2-ро пр. и доп.изд.: Giunti Editore, Firenze 1568</ref>. Това достойно поведение прави силно впечатление на Торнабуони, и когато в началото на 1494 г. ху­дожникът се разболява от треска, той му изпраща в дар сто златни дуката.▼
 
Доменико Гирландайо работи по стенописите през 1485 – -1490 г., подпомогнат от творците от неговата художествена работилница, сред които са братята му [[Давид Гирландайо|Давид]] и [[Бенедето Гирландайо|Бенедето]], зет му [[Себастиано Майнарди]] и вероятно, младият [[Микеланджело Буонароти]]. Работите в капелата продължават до март [[1491]] г., като по късно в нея са поставени и витражи със стъклописи, направени също по проект и рисунки на Доменико Гирландайо. ▼
▲На 1 септември 1485 г. Джовани Торнабуони подписва договор с Доменико Гирландайо за изписването на капелата с цикъл фрески от живота на Богородица и Свети Йоан Кръстител, покровител на донатора и на град Флоренция. Торнабуони обещава на Гирландайо за цялостното изписване на капелата хиляда и двеста златни дуката, а в случай, че фреските станат особено сполучливи – още двеста. Когато работата е завършена се оказва, че Торнабуони не може да заплати обещаното допълнително възнаграждение, макар че стенописите му харесват много, което и сам признава на художника. Гирландайо се отказва от него, казвайки, че ''„са му по скъпи не парите, а това, че поръчителят е останал доволен“'' <ref>Vasari, Giorgio, Le vite de' più eccellenti pittori, scultori, e architettori, Lorenzo Torrentino, Firenze 1550; 2-ро пр. и доп.изд.: Giunti Editore, Firenze 1568</ref>. Това достойно поведение прави силно впечатление на Торнабуони, и когато в началото на 1494 г. ху­дожникът се разболява от треска, той му изпраща в дар сто златни дуката.
 
Цялостното оформление на капелата е завършено от олтар, включващ олтарната картина „Мадона в слава със светци“, и на обратната страна – - картината „Възкресението на Христос“. Двете олтарни картини са заобиколени с дървени пана с изписани образи на светци, част от тях са изгубени, две пана са унищожени през Втората световна война, и до днес са запазени само четири от тях. Олтарът впоследствие е разчленен на отделни части, които се съхраняват в [[Берлинска картинна галерия|Берлинската картинна галерия]], [[Стара пинакотека|Старата пинакотека]] в [[Мюнхен]], [[Музей за изящни изкуства (Будапеща)|Музея за изящни изкуства]] в [[Будапеща]] и в колекцията на Фондация Маняни-Рока в [[Траверсетоло]].▼
▲Доменико Гирландайо работи по стенописите през 1485 – 1490 г., подпомогнат от творците от неговата художествена работилница, сред които са братята му [[Давид Гирландайо|Давид]] и [[Бенедето Гирландайо|Бенедето]], зет му [[Себастиано Майнарди]] и вероятно, младият [[Микеланджело Буонароти]]. Работите в капелата продължават до март [[1491]] г., като по късно в нея са поставени и витражи със стъклописи, направени също по проект и рисунки на Доменико Гирландайо.
 
== Олтарни картини ==
▲Цялостното оформление на капелата е завършено от олтар, включващ олтарната картина „Мадона в слава със светци“, и на обратната страна – картината „Възкресението на Христос“. Двете олтарни картини са заобиколени с дървени пана с изписани образи на светци, част от тях са изгубени, две пана са унищожени през Втората световна война, и до днес са запазени само четири от тях. Олтарът впоследствие е разчленен на отделни части, които се съхраняват в [[Берлинска картинна галерия|Берлинската картинна галерия]], [[Стара пинакотека|Старата пинакотека]] в [[Мюнхен]], [[Музей за изящни изкуства (Будапеща)|Музея за изящни изкуства]] в [[Будапеща]] и в колекцията на Фондация Маняни-Рока в [[Траверсетоло]].
== Други картини ==
 
== Мозайки ==
В последните години на живота си Гирландайо се занимава активно и с изработването на мозайки. През 1489 – -90 г. Доменико и Давид изпълняват мозайката „Благовещение“ в люнета на портата на „[[Санта Мария дел Фиоре]]“, за която Давид получава последното плащане през януари 1491 г. <ref>G. Poggi, „Appunti d'archivio“, в: „Miscellanea d'arte“, I (1903), с.70</ref> През 1492 г. Доменико реставрира мозайка на [[Чимабуе]] в катедралата на Пиза.
 
== Семеен живот ==
През [[1480]] г. Доменико Гирландайо се жени за Костанца Нучи, дъщеря на Бартоломео Нучи, с която имат четири деца : Бартоломео (1481), който става астроном и философ, по късно монах в манастира „Санта Мария дели Анджели“ във Флоренция, получава длъжността приор през 1522 г. и умира през 1543 г.; Ридолфо (1483), единственото от деветте деца на Гирландайо, което поема по стъпките на баща си и става художник; Антония (1484) и Франческа (1485).
 
След като Костанца умира по време на раждане, Гирландайо се жени за за Антония Паолии, дъщеря на Паоло Паоли, вдовица от Сан Джиминяно, която му ражда още пет деца – - три дъщери и двама синове, един от които през 1507 г. става монах в манастира „Санта Мария дели Анджели“ под името Микеланджело. Съдейки по всичко, Доменико Гирландайо прекарва по голямата част от живота си във Флоренция в дома си на Виа дел Аренто, в съседство с известна старинна остерия и с винарната „Чело ди Чардо“, пътувайки в други градове само за изпълнение на конкретни поръчки.
 
== Смърт ==
Доменико Гирландайо умира на 11 януари 1494 година, след кратко боледуване от треска. В регистъра на починалите към енорията Сан Паоло се намира следния запис : ''„...Доменико, син на Томазо, внук на Корадо Бигорди, живописец, почина в събота сутрин в 11 ден от януари 1494 г. Погребан в събота вечерта в „Санта Мария Новела“ между 24 и 1 часа след полунощ. Голяма загуба, поради това че покойният беше значим във всяко отношение, и скръбта беше голяма за всички...“''. Вазари описва последните му дни така : ''„...Доменико заболява от такава силна треска, че болестта го уморява за пет дни. Когато той се разболява, Джовани Торнабуони му изпраща в дар сто златни дуката в знак на приятелство и за предаността и услугите, които Доменико оказва постоянно на Джовани и цялото му семейство. Доменико живя четиридесет и четири години и с много сълзи и плач от Давид и Бенедето, неговите братя, и от Ридолфо, неговия син, след тържествена служба е погребан в църквата „Санта Мария Новела“, и тази загуба силно натъжи неговите приятели. Също и много превъзходни чуждоземни живописци, чувайки за смъртта му, пишат на родствениците му, изразявайки съболезнованията си по повод жестоката му смърт...“''. Съдейки по описанието на Вазари, Доменико е бил не само изключително талантлив, на и много добър човек и приятел, заради което е спечелил обичта своите близки и приятели.
 
== Обща оценка ==
== Ботега Гирландайо ==
Работилницата на Гирландайо приема толкова много поръчки за фрески и картини, че самият Доменико не може да участва в изработването на всички лично, затова по правило, той съставял общия план и главните детайли на бъдещите творби, които изпълнявали под неговия надзор многобройните му помощници. Даже такава важна поръчка, като олтара да Капела Торнабуони, е започнат от Доменико, и е завършен след смъртта на художника от неговите помощници. Последната голяма творба на Гирландайо – - „Христос в слава с дарител“ (1492 – -1493, Пинакотека, [[Волтера]]), предназначена за абатството „[[Абатство Санти Джусто е Клементе|Санти Джусто е Клементе]]“ във Волтера, е създадена по рисунка на Доменико от неговите помощници. Работоспособността на Доменико Гирландайо през тези години е безгранична. Както свидетелства Вазари, ''„...такава била неговата любов към работата и към това, да угоди на всекиго, че заповядал на своите помощници да приемат всяка поръчка, с която идвали в работилницата, дори тя да бъде за изработка на гирлянди за дамски кошници, казвайки им, че ако те не искат да правят това, то той ще ги изработи сам, така че никой да не напусне неговата работилница недоволен.... той възложил всички задължения в работилницата на своя брат Давид, като му казал : „Остави рисуването на мен, а ти се занимавай с деловите неща, защото сега, когато започнах да разбирам това изкуство, единствено съжалявам, че нямам поръчка да изпиша с фрески целите градски стени на Флоренция...“''
== Произведения на Гирландайо ==
== Автопортрети ==
 
== Галерия ==
Line 116 ⟶ 114:
! Олтарно пано (1492)<br> Пинакотека Комунале,<br> [[Волтера]]
! Мадоната и младенеца (1486)<br> музей [[Уфици]], Флоренция
! Св. Екатерина Сиенска и<br> Св. Лаврентий (1490 – -1498),<br> [[Старата Пинакотека]],<br> [[Мюнхен]]
|-
|[[Файл:Ghirlandaio-Giovanna Tornabuoni.jpg|160п]]
Line 129 ⟶ 127:
* Steinmann, Ernst, ''Ghirlandajo'' [Domenico Ghirlandaio]. сер.Künstler-Monographien № 117 Liebhaber-Ausgabe, Velhagen & Klasing, Bielefeld 1897. ASIN: B004N9OG3G
* Davies, Gerald Stanley, ''Ghirlandaio'', Scribner's, New York City 1909. ASIN B00087U3YI
* Ragghianti, Carlo Ludovico, „La giovinezza et lo svolgimento artistico di Domenico Ghirlandaio. Problemi critici“, в: ''L'Arte'' г.ХХХVІІІ (1935), с.167 – -198, 341 – -373
* Sabbatini, Attilio, ''Domenico Ghirlandaio'', Illustrazione Toscana, Firenze 1944. ASIN B0010YBY50
* Bargellini, Piero, ''Il Ghirlandaio del bel mondo fiorentino'', Del Turco, Firenze, 1948. ASIN B007JTKA5U
* Weiser – - von Inffeld, Josepha, ''Das Buch um Ghirlandaio. Eine Florentiner Chronik.'', Rascher, Zürich 1957. ASIN B002U0796G
* Chiarini, Marco, ''Bigordi, Domenico, detto (del) Ghirlandaio''. в: Alberto M. Ghisalberti (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). кн. 10 (Biagio–Boccaccio), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1968.
* Behrends, Susan J., ''The political significance of Domenico del Ghirlandaio's frescoes in the Capella maggiore of Santa Maria Novella '', сер.''MACAA'', Hamline University Press, Saint Paul, Minnesota 1977. ASIN B000726TT2
* Chastel, André, ''Art of the Italian Renaissance'', Alpine Fine Arts Collection (UK) Ltd., 1983. ISBN 0- 88168- 139- 3
* Cassarino, Enrica, ''La Cappella Sassetti nella Chiesa di Santa Trinita'', Maria Pacini Fazzi, Lucca 1996. ISBN 978-8872462379
* Graziano, A., Mancinelli, F., Rossi, F., ''Michelangelo and Raphael in the Vatican: With Botticelli-Perugino-Signorelli-Ghirlandaio and Rosselli'', Edité par Treasures Inc, 1996. ISBN 9788886921046
Line 142 ⟶ 140:
* Razeto, Francesco, ''La Cappella Tornabuoni a Santa Maria Novella'', in AA.VV., ''Cappelle del Rinascimento a Firenze'', Editrice Giusti, Firenze 1998. ISBN 88-8200-017-6
* Innocenti, Siro, ''La Cappella Sassetti a Santa Trinita a Firenze'', in AA.VV., ''Cappelle del Rinascimento a Firenze'', Editrice Giusti, Firenze 1998. ISBN 88-8200-017-6
* Kecks, Ronald G., ''Domenico Ghirlandaio und die Malerei der Florentiner Renaissance'', Deutscher Kunstverlag, München 2000, ISBN 3-422-06282-3.
* Cadogan, Jean K., ''Domenico Ghirlandaio: Artist and artisan'', Yale University Press, 2000, ISBN 9780300087208
* Cesati, Francesco, ''La grande guida delle strade di Firenze'', сер. ''Guide insolite'' (том 45), Newton Compton Editori, Roma 2003
Line 149 ⟶ 147:
* Layard, Austen Henry, ''Domenico Ghirlandaio and His Fresco of the Death of S. Francis'', Nabu Press, 2010. ISBN 978-1144099532
* Egger, Hermann, и Christian Hülsen, ''Codex Escurialensis: Ein Skizzenbuch Aus Der Werkstatt Domenico Ghirlandaios'', 4 изд., Nabu Press, 2010. ISBN 978-1141824724
* Caracciolo, Raffaele, „La „Pala“Pala di Santa Cecilia“Cecilia” di Luca Signorelli (e una proposta per l'“Incoronazione”Incoronazione della Vergine“Vergine” del Ghirlandaio)“, в: ''Pagine Altotiberine'', n. 51, Associazione Storica dell’Alta Valle del Tevere, Città di Castello 2013.
* Warburg, Aby, ''Domenico Ghirlandaio'', сер.''Imago'' (кн.32), KKYM, Lisboa 2015. ISBN 978-9899939318
* ''Ghirlandaria. Un manoscritto di ricordi della famiglia Ghirlandaio'', ред. Lisa Venturini, с въведение, есе и бележки на Nicoletta Baldini, Biblioteca storica toscana – - Serie I, vol. 76, Leo S. Olschki, Firenze, 2017, ISBN: 9788822264985
}}
 
Line 159 ⟶ 157:
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Domenico Ghirlandaio}}
* [http://www.domenico-ghirlandaio.org www.Domenico-Ghirlandaio.org] 122 works by Domenico Ghirlandaio
* [http://www.wga.hu/html/g/ghirland/domenico/index.html Web Gallery of Art]
* [http://www.aiwaz.net/gallery/ghirlandaio-domenico/gc120 Ghirlandaio in Panopticon Virtual Art Gallery]
* [http://www.paradoxplace.com/Perspectives/Italian%20Images/Montages/Firenze/SS%20Trinita.htm Ghirlandaio's Capella Sassetti Frescos]
* [http://krotov.info/acts/16/more/vazari_10.html Джорджо Вазари – - Жизнеописание Доменико Гирландайо, флорентинского живописца]
* [http://www.travelingintuscany.com/arte/ghirlandaio.htm Domenico Ghirlandaio]
* [http://www.5arts.info/ghirlandaio-1449-1494/ Гирландайо, Доменико (1449 – — 1494)]
* [http://www.treccani.it/enciclopedia/bigordi-domenico-detto-ghirlandaio_%28Dizionario-Biografico%29/ Chiarini, Marco, „BIGORDI, Domenico, detto Ghirlandaio“ в: ''Dizionario Biografico degli Italiani'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana, Roma 1968, том 10]
* [http://letteraturaartistica.blogspot.bg/2017/05/ghirlandaria.html G''hirlandaria. Un manoscritto di ricordi della famiglia Ghirlandaio'', реценцзия на Giovanni Mazzaferro]
Line 174 ⟶ 172:
[[Категория:Ренесансови художници]]
[[Категория:Починали от чума]]
[[Категория:Родени във Флоренция]]
[[Категория:Починали във Флоренция]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Доменико_Гирландайо“.