Разлика между версии на „Първи църковно-народен събор“

редакция без резюме
| резултат =
}}
 
'''Първият български църковно-народен събор''' заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в [[Истанбул|Цариград]]. На своите 37 заседания съборът изработва устава на новооснованата [[Българска екзархия]], но не успява да избере екзарх.<ref name="Маркова 31">{{cite book |title= Българската екзархия 1870 – 1879 |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1989|publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=31 |url= |accessdate=}}</ref>
 
== Предистория ==
[[Файл:Ortaköy June 1871-02.jpg|мини|650п|Обща снимка на делегатите от последното 37-мо заседание, 24 юли 1871 г. Автор [[Паскал Себах]].
{{Долап|Участници|100%|{{Дцитат|център|style="width:100%"|
'''Първи ред от ляво на дясно''': 1. Иконом поп [[Апостол Поликарев]] от Щип (Кюстендилска епархия), 2. архимандрит [[Дионисий Врачански|Дионисий]] от Черепишкия манастир (Врачанска епархия), 3. иконом поп [[Петър Арнаудов|Петър К. Арнаудов]] от Русе (Червенска епископия), 4. епископ [[Иларион Макариополски]] (Екзархийски привременен смесен съвет), 5. [[Марко Балабанов]]  – секретар-писар (Пловдивска епархия), 6. митрополит [[Панарет Пловдивски]] (ЕПСС), 7. епископ [[Иларион Ловчански]]  – председател на Събора (ЕПСС), 8. митрополит [[Паисий Пловдивски|Паисий]] бивш Пловдивски (ЕПСС), 9. Бехчет ефенди  – писар на турски (не е участник), 10. архимандрит [[Виктор Нишки|Виктор Чолаков]] (Нишка епархия), 11. поп [[Тодор Тилков|Тодор Илиев Тилков]] от Струмица (Струмишка епархия), 12. иконом поп [[Георги Паланецки]] от Крива паланка (Скопска епархия), 13. монах Рилски от Скопие (не е участник).{{Br}}
 
'''Втори ред''': 14. [[Георги Груев|Георги Г. Груев]] (Пловдивска епархия), 15. [[Стефан Петров Стефанов]] от Бургас (Сливенска епархия), 16. [[Добри Чинтулов]] (Сливенска епархия), 17. [[Георги Гогов]] (Воденска епархия), 18. [[Захари Хаджигюров]] от Самоков (Самоковска епархия), 19. хаджи [[Мано Стоянов|Мано Стоянов Букурещлиев]] (Софийска епархия), 20. [[Димитър Гешов]] (ЕПСС), 21. хаджи [[Иванчо Хаджипенчович]] (ЕПСС), 22. [[Георги Чалъков]] (ЕПСС), 23. [[Гаврил Кръстевич]] (ЕПСС), 24. д-р [[Христо Стамболски]] (ЕПСС), 25. д-р [[Стоян Чомаков]] (ЕПСС), 26. хаджи [[Николи Минчоолу]] (ЕПСС), 27. [[Димитраки Теодоров]] (Димитраки бей) от Тулча (Доростолска епархия), 28. [[Сава Доброплодни]] от Силистра (Доростолска епархия), 29. хаджи [[Господин Славов]] от Стара Загора (Търновска епархия), 30. [[Стефан Шопов]] от Мирково  – секретар на епископ Иларион Ловчански (не е участник).{{Br}}
 
'''Трети ред''': 31. [[Стоян Камбуров]] (ЕПСС), 32. [[Костадин Шулев]] (Велешка епархия), 33. [[Христо Тодоров (учител)|Христо Димитров Тодоров]] от Дупница (Самоковска епархия), 34. [[Михаил Манчев]] (Охридска епархия), 35. [[Методи Кусев|Тодор Кусевич]] от Прилеп (Пелагонийска епархия), 36. [[Никола Михайловски]] (Търновска епархия), 37. [[Христо Стоянов (юрист)|Христо Стоянов]] (Софийска епархия), 38. [[Величко Христов]] от Шумен (Преславска епархия), 39. [[Никола Първанов]] (Видинска епархия), 40. [[Димитър Друмохарски|Димитър Ангелов]] (Кюстендилска епархия), 41. [[Яков Геров]] (Одринска епархия), 42. [[Христо Тъпчилещов]] (ЕПСС), 43. [[Господин Хаджииванов]] (Варненска епархия), 44. [[Стоян Костов]] (Скопска епархия), 45. Дядо Кръстю  – помощник-капукехая на Екзархията (не е участник), 46. [[Коста Сарафов]] (Неврокопска епархия)}}
}}]]
'''Първият български църковно-народен събор''' заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в [[Истанбул|Цариград]]. На своите 37 заседания съборът изработва устава на новооснованата [[Българска екзархия]], но не успява да избере екзарх.<ref name="Маркова 31">{{cite book |title= Българската екзархия 1870 – 1879 |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1989|publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=31 |url= |accessdate=}}</ref>
 
== Предистория ==
На 13 март 1870 година събрание от 39 от най-видните цариградски българи избира 10 души миряни за членове на Привременния съвет, които заедно с петимата владици, съставляващи Светия синод, поемат управлението на Екзархията и изработването на проектоустава. Съветът и Синодът започват десетмесечно обсъждане на изготвения от [[Гаврил Кръстевич]] проектоустав. Проблемни се оказват въпросите за сменяемост или пожизненост на екзарха и за приходите на архиереите.<ref name="Маркова 31"/>
 
 
== Избори ==
 
В края на октомври 1870 година Привременният съвет разпраща до общините „Повода за избиране на представителите“ за църковно-народния събор. Според правилника за изборите общините или църковните настоятелства на казалийските центрове правят списък на кандидатите и всяко селище избира трима от тях за избиратели с вишегласие. Избирателите със заверени с мухтарския печат пълномощни се събират в епархийската столица на събор и с тайно гласуване избират определения за епархията брой представители на събора. Делегатите трябва да пристигнат в столицата през първата половина на януари и трябва да донесат със себе си данни за броя на семействата, църквите, училищата, свещениците и учителите.<ref name="Маркова 38">{{cite book |title= Българската екзархия 1870 – 1879 |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1989|publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=38 |url= |accessdate=}}</ref>