Компютърна програма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишна доп. точка (.. ---> .); козметични промени
########################################
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение етикет: премахнати източници/бележки
Ред 1:
[[##|##<code>##################################################################################################################################################################################################################################################################</code>]]
[[Файл:USB_flash_drive.JPG|мини|[[Микроконтролер]]ът отдясно на тази [[USB флаш]]ка се контролира от вградената в него компютърна програма.]]
 
'''Компютърната програма''' или още '''софтуерна програма''', или накратко '''програма''' е съвкупност от инструкции към [[компютър]]а <ref>Stair, Ralph M., et al. (2003) Principles of Information Systems, Sixth Edition. Thomson Learning, Inc. стр. 132. ISBN 0-619-06489-7.</ref>, които трябва да дадат някакъв определен изходен резултат. Компютърът изисква програмите да функционират, обикновено изпълнявайки програмните инструкции в [[централен процесор|централния процесор]]. <ref>Silberschatz, Abraham (1994). Operating System Concepts, Fourth Edition. Addison-Wesley. стр. 58. ISBN 0-201-50480-4.</ref> Програмата има изпълнителна форма, която компютърът директно използва, за да изпълни инструкциите, зададени от програмата. Тази същата програма има и четивна за човека част, наречена [[сорс код]], от който изпълнимите програми се компилират, като сорс кодът дава възможност на програмиста да изследва протичането на инструкциите или пък да разработва алгоритмите.
 
Сорс кодът на повечето програми се състои от списък с инструкции, които задължително въвеждат [[алгоритъм]] (известни като императивно програмиране). В други случаи (известни като декларативно програмиране) характеристиките на необходимата информация са определени и изборът на метода за получаване на искания резултат се оставя на [[компютърна платформа|платформата]], под която се изпълнява. Компютърните програми най-често са писани от хора наречени [[програмист]]и, но може и да са генерирани от други програми.
[[Файл:Object-Oriented-Programming-Methods-And-Classes-with-Inheritance.png|мини|Компютърна програчма, написана на обектно-ориентиран стил.]]
<div class="thumb tright">
<div class="thumbinner" style="width:252px;">
Line 10 ⟶ 7:
<nowiki>#</nowiki>include &lt;stdio.h&gt;<br />
<br />
int main()<br />ma
{<br />
<div style="margin-left: 10%">
{<br />
printf("Hello world!\n"); <br />
return 0; <br />
</div>
} <br />
</div>
<div class="thumbcaption">
<br />
Сорс код на програмата [[Hello, world]], написан на [[C (език за програмиране)|C]]
</div>
</div>
Line 30 ⟶ 25:
Компютърните програми се зареждат в паметта и след това изпълняват инструкция по инструкция, до прекратяване и успешно завършване или със софтуерна или хардуерна грешка.
 
Преди компютърът да може да изпълни каквато и да е програма, [[хардуер]]ът трябва да се инициализира. В модерните персонални компютри тази инциализация се извършва от програма, съхранена в програмируеми чипове [[RAM|памет]], инсталирани от производителя, наречени [[BIOS]]. BIOS-ът опитва да инициализира стартовата последователност, подготвяйки системата за изпълнение на програми от по-високо ниво.
 
== Програми и данни ==
Изпълнимата форма на програмата често се разглежда отделно от [[данни]]те, с които работи програмата. В някои случаи тази разлика се размива – например в програмите, които създават или променят данни, използвани впоследствие в същата програма (това се случва често в програми писани на Lisp).
 
== Програмиране ==
Програмите често съдържат разнообразни [[структури от данни]] и различни алгоритми, които да ги управляват. Създаването на компютърна програма е процеса на писане на нов сорс код, последван от тестване, анализиране и подобряване на кода. Човекът, който изпълнява тази дейност се нарича [[програмист]] или софтуерен разработчик. Понякога дългият процес на програмиране се нарича също [[софтуерно инженерство]]. Последното стана по-популярно особено с развитието на тази дисциплина.
{{основна|Програмиране}}
Програмите често съдържат разнообразни [[структури от данни]] и различни алгоритми, които да ги управляват. Създаването на компютърна програма е процеса на писане на нов сорс код, последван от тестване, анализиране и подобряване на кода. Човекът, който изпълнява тази дейност се нарича [[програмист]] или софтуерен разработчик. Понякога дългият процес на програмиране се нарича също [[софтуерно инженерство]]. Последното стана по-популярно особено с развитието на тази дисциплина.
 
Други две форми на съвременна организация на програмирането са т.нар. екипно програмиране, при което всеки член на групата има равнопоставен глас в процеса на програмиране, с изключение на един, който направлява групата в отработването на различията. Тези групи се състоят от около 10 човека, за да могат да се ръководят. Втората форма се нарича „пеър програмиране“ или програмиране по двойки. В този случай са необходими двама софтуерни инженери, които съвместно програмират на една работна станция. Всеки от тях извършва дейност, с която другият не е ангажиран в момента, например, ако единият пише тестове, другият обмисля кой клас би задоволил тези тестове. Наричат ги драйвер и навигатор. Предполага се двамата партньори да разменят местата си на всеки половин час или след завършването на някой тест.
Line 44 ⟶ 38:
* По всеобщо признание за най-кратка полезна програма в света се смята cont/rerun, използвана в остарялата [[операционна система]] CP/M. Била е дълга 2 [[байт]]а (JMP 100), прескачайки до началото на последно стартираната програма и по този начин рестартирайки я в паметта, без да е нужно да я зарежда от изключително бавните дискове на 80-те.
* Според Международния Конкурс за Объркан код на С, най-малката програма в света се състои от 1 файл с нулеви байтове, която при изпълнение връща нулеви байтове на [[монитор|екрана]] (правейки я също най-малката самовъзпроизвеждаща се програма в света). Тази „програма“ е определена като такава поради недоглеждане в конкурсните правила, които скоро след това са променени, като е въведено изискване всички програми да бъдат по-големи от 0 байта.
* е първата
* [[Ада Лъвлейс]] е първата [[програмист]]ка. Когато превежда на английски лекцията на [[Чарлз Бабидж]] за неговата Аналитична машина, изнесена през 1842 г. в Торино, в разяснителните бележки тя детайлно описва метод за пресмятане на [[числа на Бернули]]. Това се признава от историци за първият [[алгоритъм]], първата компютърна програма, а самата тя е призната за първия програмист в света.
 
== Вижте също ==
*
* [[Приложен софтуер]]
*
* [[Разработка на софтуер]]
 
== Източници ==
<references/>
 
{{Превод от|en|Computer program|311803422}}
 
[[Категория:Софтуер]]
[[Категория:Програмиране]]