Бертран дю Геклен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м тире
Ред 35:
Година по-късно, през 1367 година, Енрике и Бертран са разбити от армията на Педро I, подсилена с английски контингент и командвана от [[Едуард, Черния принц]]. Двете армии се срещат при [[Нахера]], където англо-испанските сили излизат победители, а Геклен попада в плен. Шарл V, който смята своя военачалник за безценен плаща откупа му. На следващата 1368 г., Черният принц, болен от [[дизентерия]] и останал почти без войници (всеки 4 от 5 англичани умират по време на кастилската кампания) е принуден да напусне [[Пиренейски полуостров|Иберия]]. Останал сам, Педро I е разбит от Енрике и Геклен при [[Монтиел]]. След битката, Педро I се свързва с Бертран, предлагайки му подкуп, за да пропусне беглеца през своите постове. Бертран приема, но казва за плана на Енрике, който му предлага повече пари и земи ако доведе Педро в кралската шатра. Срещата на двамата полу-братя преминава бурно и те започват да се бият с ками, като Енрике пронизва смъртоносно своя опонент. Геклен става херцог на Молина, а френско-кастилския съюз е циментиран.
 
== Участие в СтогодишнатаСтогодишна война ==
През 1369 г., конфликтът между Англия и Франция е подновен и Шарл V отзовава Бертран от Кастилия. Бертран е издигнат в ранг [[конетабъл]] (най-висшия военен ранг в средновековна Франция) през 1370 и командва френските войски. Той повежда своята армия срещу англичаните, разбивайки ги при [[Понтвален]]. Победата дава шанс на Бертран да завземе провинциите [[Поату]] и [[Сентонж]] и да принуди Черният принц да напусне Франция. През 1372, френско-кастилската флота разгромява английските кораби при [[Ла Рошел]]. Благодарение на избраната от Шарл V и Геклен тактика (отклоняване от решителни битки, с цел бавно изтощаване на противника)<ref>Fernand Divoire, , Les Éditions Nationales,‎ 1937, 254 <abbr>p.</abbr></ref>, към 1374 година англичаните практически са изтласкани от всички територии, получени от тях след мира в [[Бретини]]. Велика [[Аквитания (херцогство)|Аквитания]] фактически престава да съществува.<ref>Jehan Froissart, ''Chroniques'', Livre I, Chapitre CCCLVI, (consultables en ligne)</ref>
 
Ред 63:
* Georges Minois, Paris, Fayard,‎ 2006 <small>(ISBN 978-2-213-02853-8)</small>
 
[[Категория:Френски военни дейци]]
{{commonscat|Bertrand du Guesclin}}
 
[[Категория:Конетабли на Франция]]
[[Категория:ВоеначалнициГрафове навъв Франция]]
[[Категория:Стогодишна война]]