Димитър Чуповски: Разлика между версии

След завършване на образованието си в Белград, Чуповски се работи като учител в Папрадище през 1895-1896 година. По това време той закратко е арестуван и след освобождаването се връща в Белград. Междувременно Новакович става премиер и през 1895-1896 преориентира сръбската външна политика в русофилска. В резултат от Белград Чуповски заминава за Русия, където се записва в Духовната семинария в [[Велики Новгород|Новгород]], а после се мести в [[Симферопол]], където учи до 1900 година. Оттам той се прехвърля в [[Санктпетербургски университет|Санктпетербургския университет]], но е изключен поради участие в студентска стачка в 1905 година. През периода 1900 - 1905 г. [[Стоян Новакович]] е назначен за посланик на Сърбия в Санкт Петербург и инициира през 1902 година създаването на [[Славяно-македонско научно и литературно дружество]], сред чиито основатели е Чуповски. Той е и негов председател от 1902 до 1917 година. Към дружеството се присъединяват и небезизвестните [[Кръсте Мисирков]], [[Стефан Дедов]] и [[Диаманди Мишайков]], с които Чуповски се познава от ученическия клуб „Вардар“ и фондацията „[[Свети Сава (дружество)|Свети Сава]]“ в Белград. Дружеството така и не намира привърженици в Македония.<ref>[http://users.net1.cc/MeinBlock/Text%20Documents/%C1%C0%CB%CA%C0%CD%D1%CA%C8%D2%C5%20%C4%DA%D0%C6%C0%C2%C8%20%C8%20%CC%C0%CA%C5%C4%CE%CD%D1%CA%C8%DF%D2%20%C2%DA%CF%D0%CE%D1.docx Антони Гиза, Балканските държави и македонския въпрос, Глава II, Илинденското въстание през 1903 година]</ref> Брат му [[Наце Димов|Атанас Чуповски]] също е участник в дейността на дружеството в Санкт Петербург.<ref>{{МКЕ|469-470}}</ref> През това време Чуповски издава редица трудове като основната им насеченост е популяризирането на [[Македонизъм|македонистката идея]]. Издава първия македоно-руски речник, македонска граматика и чертае карта на областта Македония. През 1905 година Чуповски се връща в Македония, като прави опит за разпространява македонистките идеи там, но е прогонен от активиста на ВМОРО [[Иван Наумов Алябака]], като според други източници това е извършено от войводата [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]].

 

 

В периода 1913-1914 година Димитър Чуповски издава 11 броя на вестник „[[Македонский голос|Македонскій Голосъ]]“, в които той и неговите сподвижници от Петербургската македонска колония пропагандират съществуването на отделна македонска нация. Основно статиите са списвани от Чуповски под псевдонимите Управда и Добромир Стрезо.<ref>[http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=23&stat=228 Списание България-Македония, Брой 6, 2006 г. ]</ref> В броевете на „Македонский Голосъ“ Димитър Чуповски определя [[Борис Сарафов]] и [[Иван Гарванов]] като борци за независима [[Македония (област)|Македония]], а [[Яне Сандански]] за български агент и престъпник.<ref>в.„Македонскій Голосъ“, 11 брой, 1914 г.</ref> След Първата световна война и Октомврийската революция политическата дейност на Чуповски се прекратява.