Димитър Стоянов (просветен деец): Разлика между версии

Димитър Стоянов е член на БРП (к) и след Деветосептемврийския преврат от 1946 до 1948 година е околийския училищен инспектор в Петрич. Стоянов отстоява българщината на македонското население и е открит противник на налаганата от комунистическата партия политика на македонизация в Пиринска Македония. През зимата на 1948 година Стоянов се обявява против действията на изпратените от Скопие учители, против изучаването на „македонски литературен език“, против използването на тази норма в преподаването и изучаването на „македонска история“. Многократно пише до Областния комитет на БРП(к) и до различни партийни форуми с критики към македонизаторската политика и иска нейното спиране.<ref name="Македонска трибуна"/> ПрезНа мартоколийска 1948 годинаконференция Стоянов пишезаявява, че „работата по изучаването на министърамакедонски език не отговаря на просветатаникакви [[Кирилпедагогически Драмалиев]]изисквания, същоне противниксе застъпва никакъв метод на македонизацията,преподаване. койтоМакедонският препращаезик писмотосе дочувства Оргбюроот придецата ЦКкато чужд“. Според него привличането на БРПучители (к):от Скопие и въвеждането на „македонски език“ е грешка, „отношението на учениците към езика е подигравателно“.<ref name="МакедонскаГерманов трибуна83">{{cite book |title= Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност |last=Германов |first= Стоян|authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= Македонски научен институт |location=София |isbn=978-954-8187-84-8 |pages=83 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>

Заради дейността си Стоянов става един от най-критикуваните от властите просветен деец за неправилна политика по Македонския въпрос, както от партийните и държавните органи в Горноджумайска област, така и на държавно равнище.<ref name="Германов 82"/> Членовете на областния комитет на БКП Георги Хаджииванов и [[Георги Мадолев]], пристигат в Петрич, за да ликвидират „колебанията“ по изпълнението на решенията на [[Августовски пленум на ЦК на БРП (к) (1946)|Х пленум на ЦК на БРП (к)]] за внедряване на македонско национално съзнание и използват обиди и заплахи. Хаджииванов заплашва Стоянов, че след присъединението на Пиринска Македония към Югославия Стоянов ще е първият, когото ще разстреля.<ref name="Германов 83">{{cite book |title= Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност |last=Германов |first= Стоян|authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= Македонски научен институт |location=София |isbn=978-954-8187-84-8 |pages=83 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>}}