Димитър Стоянов (просветен деец): Разлика между версии

Димитър Стоянов е член на БРП (к) и след Деветосептемврийския преврат от 1946 до 1948 година е околийския училищен инспектор в Петрич. Стоянов отстоява българщината на македонското население и е открит противник на налаганата от комунистическата партия политика на македонизация в Пиринска Македония. През зимата на 1948 година Стоянов се обявява против действията на изпратените от Скопие учители, против изучаването на „македонски литературен език“, против използването на тази норма в преподаването и изучаването на „македонска история“. Многократно пише до Областния комитет на БРП(к) и до различни партийни форуми с критики към македонизаторската политика и иска нейното спиране.<ref name="Македонска трибуна"/> На конференция на градската партийна организация в Петрич на 14 март 1948 година Стоянов отговаря на критики, че нищо не е направено с повдигането на македонското национално съзнание: „Тоя език, който сега се преподава (и как само се преподава?), той е много отвлечен и несвойствен за нашия край...<ref name="Ангелов 220"/> ...децата четат български, а македонски не могат да го разберат... С въвеждането на тоя език вместо да вървим напред, той ни връща назад...“<ref name="Ангелов 221">{{cite book |title= Хроника на едно национално предателство |last=Ангелов |first= Веселин |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Университетско издателство „Неофит Рилски“ |location=Благоевград |isbn=954-680-103-8 |pages= 221 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>“ Изказването на Стоянов е определено от инструктора на ЦК на БРП (к) Велик Бояджиев като „антипартийно“.<ref name="Ангелов 221"/> На околийската партийна конференция в отчетния доклад на петричката организация „вражеското“ отрицателно отношение на Стоянов е обявено за основна причина за провала на курсовете по македонски език - които в Петрич се посещават слабо, а в селата изобщо не са организирани. Стоянов е обявен за „великобългарин“, който смята изучаването на македонски език за „реакционно действие“, а учителите в града, тъй като не били добри отечественофронтовци го подкрепяли.<ref name="Ангелов 222">{{cite book |title= Хроника на едно национално предателство |last=Ангелов |first= Веселин |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Университетско издателство „Неофит Рилски“ |location=Благоевград |isbn=954-680-103-8 |pages= 222 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> На конференцията Стоянов повтаря казаното на градската конференция.<ref name="Ангелов 223">{{cite book |title= Хроника на едно национално предателство |last=Ангелов |first= Веселин |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Университетско издателство „Неофит Рилски“ |location=Благоевград |isbn=954-680-103-8 |pages= 223 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Заявява, че „работата по изучаването на македонски език не отговаря на никакви педагогически изисквания, не се застъпва никакъв метод на преподаване. Македонският език се чувства от децата като чужд“. Според него привличането на учители от Скопие и въвеждането на „македонски език“ е грешка, „отношението на учениците към езика е подигравателно“.<ref name="Германов 83">{{cite book |title= Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност |last=Германов |first= Стоян|authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= Македонски научен институт |location=София |isbn=978-954-8187-84-8 |pages=83 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Критики към Стоянов и околийския комитет в Петрич на конференцията отправят Велик Бояджиев и бившият секретар на областния комитет на БРП (к) [[Кръстьо Стойчев]].<ref name="Ангелов 223"/>