Барбет: Разлика между версии

'''Барбе́т''' ({{lang-fr|barbette}}) –е защитно съоръжение около артилерийско [[оръдие]].

По-късно под барбет се разбира цилиндичнатацилиндричната бронирана чаша, която служи за основа на въртящата се част на [[Оръдеен купол|оръдейна кула]] и служил за защита на подпалубнатачастподпалубната част на кулатаоткулата от попадения.

Английския флот преминава от батареи и [[каземат]]и на стандарта на [[Оръдеен купол|оръдейните кули]], в същото време французите избират друго техническо решение, въвеждайки бронирания барбет. Зад дебел брониран пръстен открито се поставя оръдие, което обикновено при зареждане се намира по-ниско от горния край на барбета и се подава над него само непосредствено преди изстрела. Тези усановкиустановки са по-леки от кулите и дават добра защита за механизмите на наводка, които са разположени вътре в пръстена. С нарастване на калибъра на оръдията и дебелината на бронята започват да се изявяват скритите недостатъци на кулите. Голямото тегло на самото устройство изисква мощно задвижване и механизми, огромните моменти инерция предизвикват проблеми с хоризонталната наводка – за добро насочване движението следва да бъде плавно и бързо. Освен това, конструкторите в началото не межелиможели добре да уцелят центъра на тежестатежестта спрямо оста на въртене. В резултат на това тежките неуравновесени кули се въртели хаотично след всеки изстрел, а при насочване по борда създавали видим крен на целия кораб, който нараствал с увеличаването на дължината на ствола при оръдията.

От друга страна, ръста на калибъра на главното оръжие на броненосците води до намаляване на количеството големи оръдия и намаляване на тяхната скорострелност. На корабите обикновено поставяли от две до четири такива оръдия-чудовища, всяко от което давало по един изстрел на пет-десет минути. Затова и отпаднала необходимосттаотнеобходимостта от силно брониране на самото оръдие: нейния ствол и затвор са твърде малка цел на фона на бордовете и [[надстройка|надтройките]]. Прякото попадение в тях би било чиста случайност. В резултат се появило неочаквано техническо решение – кулата, за част от времето, била изместена от барбетната установка. Това води до рязко намаляване на теглото на въртящата се част и премахваголямапремахва голяма част от тогавашните недостатъци на оръдейните кули.

Още в първият френски океански барбетен броненосец „Амирал Дюпре“ са застъпени всички характерни черти на тази линия на линейния кораб. <!-- надо дополнять, всё таки основные любители барбета -->

Главните различия между тях са именно в устройството на барбетните установки. На „Екатерина“ оръдията се показвали над пръстена броня само в момента на наводката и на изстрела. При „Чесма“ и „Синоп“ оръдията са над бронята през цялото време и самотесамите установки са открити, а на „Георгий Победоносец“ са използвани кулоподобни покрити барбетни установки с наклонена челна бронирана плоча, която обаче е толкова тънка, че предпазвала само от осколки, куршуми и малокалибрени снаряди.