Пейчиново: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
<br />{{Селище в България
| екатте = 55720
| надм-височина = 68
Ред 21:
Името на селото до [[1934]] година е '''Бурумлий''', след което е прекръстено на Пейчиново.
 
На 6 октомври 1944 г. комунистите убиват местния свещеник Иван Калинов Владов. Негов паметник обаче няма.
 
== Културни и природни забележителности ==
Ред 27:
Два камъка с барелефи и надписи вероятно от римско време и с голяма историческа стойност, до към 1960 г. са изложени в с. Пейчиново. Камъните са с размери приблизително: дължина 220 см, ширина 100 см и дебелина 40 см. Единият камък е изложен в центъра на селото, успоредно на пътното платно на тротоара пред църквата. Камъкът е бил положен легнал по страничната си стена от 220 см, като стената с ширина 100 см е изправена и наклонена назад под около 40 градуса. По лицевата си част този камък е богато инкрустиран по краищата, а в средата ѝ на шлифовано поле с едри красиво изписани букви има надпис вероятно с голяма историческа стойност. Този камък около 1960 г. по нечие нареждане е взет от селото и сега е разположен в Музея на Освободителната война в град Бяла. Другият камък със същите размери, е бил разположен близо до кладенеца, където сега е паркът в долната махала на селото. През голямото наводнение като потоп през 1929 г. камъкът е бил разцепен на две приблизително по средата и е завлечен от пороя на около 30 м на изток. По-късно двете му половини са били старателно монтирани с минимална фуга между тях и дълги години е бил разположен легнал на около 4 м в дясно от моста над дерето до парка. Лицевата страна и на този камък е богато инкрустирана по краищата с надпис върху шлифовано поле. Интересното на този камък е, че на около 60 см в единия му край има красиво изработен семеен барелеф на мъж, жена и двете им деца. В селото се носи мълвата, че това е надгробен паметник на важна царствена особа. По-важната половина от камъка с част от надписа сега е разположена близо до общината на Пейчиново, изправена с барелефа нагоре и е подпряна отзад с бетонова подпора, а другата му половина предстои да се проучи къде е. Тези ценни исторически паметници вероятно са били надгробни плочи на важни исторически личности, а надписите върху тях описват важни исторически събития свързани с местността и района на с. Пейчиново. Съществуват проучвания на БАН, съгласно които в района на Пейчиново са оземлени знатни римски пълководци и че двата камъка с барелефи и надписи са надгробни плачи именно на такива римски пълководци.
 
През 1932 г. година край селото в глинесто пясъчна почва е открит бивник на мамут, който по-късно е преместен в София и понастоящем се намира в Природонаучния музей.
 
На центъра от предната страна на кметската сграда има паметник на победата над фашизма.
 
== Личности ==
;Родени
В Пейчиново е роден* проф. Пламен Павлов – български историк по средновековна история – преподавател във Великотърновския университет. Неговите родители са Христо Павлов, който е директор на училището в Пейчиново, и Милка Пеева Йорданова от рода Чавдаровци, родена в Пейчиново.
 
Освен проф. Павлов, от Пейчиново произхождат много висшисти: финансисти, учители, инженери, химици и първокласни машиностроителни работници, работещи в заводите в Бяла и Русе и в местният машиностроителен цех създаден през 1985 г., в който работят 22 висококвалифицирани стругари, фрезисти и шлайфисти.
 
<!-- == Литература == -->
<!-- == Личности == -->