Исихазъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 5x заглавие-стил, 5x тире, 3x кавички, 2x тире-числа, 20 интервала, нов ред (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 2:
'''Исихазмът''' (от [[гръцки език|гръцки]]: ''ἡσυχασμός'', от ''ἡσυχία'', спокойствие, тишина, уединение) е степен на свързване с Бога в [[Православие|православното християнство]], 28-ма от общо 30 по лествицата на свети Йоан Лествичник. При тази висока степен човек вече е очистил сърцето си от страстите и при непрекъсната сърдечна умна молитва „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“, молещият се може да се удостои с чистото си сърце да вижда Бог. Всяка степен се постига с полагане на определени усилия с цел придобиването на Светия Дух и обожението на душата и тялото.
Исихазмът се разпространява в края на [[XIII век|XIII]] и началото на [[XIV век]] в [[Света гора]] и в други манастирски обители в [[Мала Азия]] и на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Около [[1335]] г. един от видните проповедници на това учение – монахът св. [[Григорий Синаит]], с помощта на българския цар [[Иван Александър]], основава в планината [[Странджа]], в областта [[Парория]], свой манастир.<ref name="ис">Цитирано по: История за 8 клас; Автори: Х. Матанов, Г. Сотиров, Л. Станчев; Урок 35: Исихазмът и неговата роля в духовния живот на православния свят. София, 2003, стр.213 – 217.</ref> В него бързо започват да се стичат монаси от [[Византия]], [[България]] и [[Сърбия]], привлечени от славата на Григорий Синаит. От него те се запознават как да практикуват исихазма. В продължение на около 10 години манастирът в Парория, а и тези в Света гора, стават духовни средища, където били подготвяни десетки монаси исихасти. Те от своя страна, завръщайки се в родните си места, обикновено основавали манастири. Мнозина от тях заели високи постове в местните църкви. Непоколебим исихаст е и св. патриарх Евтимий Търновски, член на най-близкия кръг около св. Григорий Палама и строг пазител на Православието от ересите. По този начин исихазмът бързо се разпространява в целия православен свят.
Според исихазма най-важното средство за непосредственото богопознание и истинско богословие е методът на постоянната молитва. Първото условие за истинската молитва се състои в постигането на „внимание“, като умът се концентрира „в сърцето“. На практика се повтаря кратката, така наречена „Иисусова молитва“: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“.{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavie.bg/Молитва/Традицията-на-Иисусовата-молитва | заглавие = Традицията на Иисусовата молитва | достъп_дата = | автор = | дата = | издател = | език = }}
Ред 8:
== Същност и разпространение на исихазма ==
[[File:Gregor Palamas.jpg|thumb|left|200px|Св. Григорий Палама – един от най-силните привърженици на исихазма]]
Във Византия исихасти се наричат монасите, които прекарват живота си в усамотение и молитви. Самото понятие произлиза от гръцката дума „исихия“, която означава „спокойствие“ или „безмълвие“. През XIV век, за разлика от предишните векове, исихазмът се превръща в широко разпространена монашеска практика, а бързо след това и в учение, което си поставя за цел да възстанови прекъснатата връзка между [[човек]]а и [[Бог]]а. Исихастите проповядват, че
През втората четвърт на XIV век привърженици на исихазма стават много видни византийски богослови, между които изпъква със своята начетеност и познания [[Григорий Палама]]. Чрез неговите богословски произведения и чрез споровете, които той води със своите противници, исихазмът се превръща в учение, което отразява самата същност на православното християнство.
| |||