СЕАТО: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 6:
 
== История ==
Организацията на договора от Югоизточна Азия, или Манилски пакт, е създадена на 8 септември 1954 г. в [[Манила]], като част от [[Доктрина Труман|доктрината “Труман”]], която цели създаване на антикомунистически колективни договори за отбрана. Тези договори и споразумения са създадени с целта да създадат съюзи, които включват комунистически сили(Китай, в случая на СЕАТО). Смята се, че тази политика е до голяма степен развита от американския дипломат [[Джордж Ф. Кенан]]. Държавният секретар на президента [[Дуайт Айзенхауер|Дуайт Д. Айзенхауер]] [[Джон Фостър Дълес]] (1953–1959) се счита за основната сила зад създаването на СЕАТО, която разширява концепцията за антикомунистическа организация за колективна отбрана в Югоизточна Азия. Договорът,Тогавашният подписанвицепрезидент в[[Ричард МанилаНиксън]] презсъщо септемврисе изастъпва влизълза вазиатски силаеквивален на 19 февруари 1955 г., включва следните държави: [[Съединени американски щати|САЩНАТО]], [[Обединенослед кралствозавръщането Великобританияот ипътуването Севернаси Ирландия|Великобритания]],в [[Франция]],Азия [[Австралия]],в [[Новакрая Зеландия]],на [[Пакистан]],1953 [[Тайланд]]г. и [[Филипини|Филипините]].
 
СЕАТО е създадена с намерението на бъде азиатската версия на Организацията на [[НАТО]], в която военните сили на всеки от членовете да бъдат координирани, за да се осигурни колективна отбрана на членуващите държави.
В съответствие с Манилския договор (чл. 4) участниците в СЕАТО се задължават в случай на "въоръжена агресия" в "района, обхванат от договора", против някого от тях "да действат за преодоляване на тази обща опасност съответно със своите конституционни процедури" и да се консултират в случай на възникване на "заплаха от агресия". Манилският договор може да обхване и други страни, тъй като съгласно чл. 8 в зоната на действие на СЕАТО влиза „общият район на Югоизточна Азия“, в това число всички територии на азиатските договарящи се страни, и „общият район на югозападната част от [[Тихия океан]], без районите на Тихия океан северно от 21 градуса и 30 минути северна ширина“.
 
Договорът, подписан в Манила през септември и влизъл в сила на 19 февруари 1955 г., включва следните държави: [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], [[Франция]], [[Австралия]], [[Нова Зеландия]], [[Пакистан]], [[Тайланд]] и [[Филипини|Филипините]].
Въпреки решенията на Женевското съвещание от 1954 г. за принципите на политическо урегулиране във [[Виетнам]], [[Лаос]] и [[Камбоджа]] и за уважение на техния суверенитет, участниците на съвещанието в Манила, подписали допълнителен протокол, разпростиращ действието на Манилския договор над [[Южен Виетнам]], Лаос и Камбоджа. В рамките на СЕАТО се провеждат военноморски, военновъздушни и сухопътни маневри.
 
В съответствие с Манилския договор (чл. 4) участниците в СЕАТО се задължават в случай на "въоръжена агресия" в "района, обхванат от договора", против някого от тях "да действат за преодоляване на тази обща опасност съответно със своите конституционни процедури" и да се консултират в случай на възникване на "заплаха от агресия". Манилският договор може да обхване и други страни, тъй като съгласно чл. 8 в зоната на действие на СЕАТО влиза „общият район на Югоизточна Азия“, в това число всички територии на азиатските договарящи се страни, и „общият район на югозападната част от [[Тихия океан]], без районите на Тихия океан северно от 21 градуса и 30 минути северна ширина“.
 
Въпреки решенията на Женевското съвещание от 1954 г. за принципите на политическо урегулиранерегулиране във [[Виетнам]], [[Лаос]] и [[Камбоджа]] и за уважение на техния суверенитет, участниците на съвещанието в Манила, подписали допълнителен протокол, разпростиращ действието на Манилския договор над [[Южен Виетнам]], Лаос и Камбоджа. В рамките на СЕАТО се провеждат военноморски, военновъздушни и сухопътни маневри.
 
== Структура ==