СЕАТО: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м форматиране: 3x кавички, 5 интервала, 6lokavica, А|АБ, й→ѝ, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[картинка:Map of SEATO member countries - de.svg|350px|thumb|Страни-членки на СЕАТО]]
 
'''Организация на договора от Югоизточна Азия''' ({{lang-en|South-East Asia Treaty Organization}}; {{lang-fr|Organisation du Traité de l'Asie du Sud-Est}}), съкратено СЕАТО (''SEATO, OTASE''), или неофициално '''Манилски пакт''', е бивша военно-политическа oрганизацияорганизация, създадена по инициатива на [[САЩ]] (договорът за нейното създаване е подписан през септември [[1954]] г., официално влиза в сила през февруари [[1955]] г.). Седалището на организацията е било в [[Банкок]], [[Тайланд]].
 
Главно създадена, за да блокира възхода на комунистическото движение в [[Югоизточна Азия]], СЕАТО обикновено се счита за неуспешен проект заради вътрешните конфликти между страните членки на организацията по отношение на военните действия. Въпреки това, финансираните от организацията културни и образователни програми оставят дълготрайна следа в региона. СЕАТО е разпусната на 30 юни 1977 г., след като много от членовете йѝ загубват интерес и се оттеглят.
 
== История ==
Организацията на договора от Югоизточна Азия, или Манилски пакт, е създадена на 8 септември 1954 г. в [[Манила]], като част от [[Доктрина Труман|доктрината “Труман”„Труман“]], която цели създаване на антикомунистически колективни договори за отбрана. Тези договори и споразумения са създадени с целта да създадат съюзи, които включват комунистически сили (Китай, в случая на СЕАТО). Смята се, че тази политика е до голяма степен развита от американския дипломат [[Джордж Ф. Кенан]]. Държавният секретар на президента [[Дуайт Айзенхауер|Дуайт Д. Айзенхауер]] [[Джон Фостър Дълес]] (1953–19591953 – 1959) се счита за основната сила зад създаването на СЕАТО, която разширява концепцията за антикомунистическа организация за колективна отбрана в Югоизточна Азия. Тогавашният вицепрезидент [[Ричард Никсън]] също се застъпва за азиатски еквивален на [[НАТО]] след завръщането от пътуването си в Азия в края на 1953 г.
 
СЕАТО е създадена с намерението на бъде азиатската версия на Организацията на [[НАТО]], в която военните сили на всеки от членовете да бъдат координирани, за да се осигурни колективна отбрана на членуващите държави.
 
Договорът, подписан в Манила през септември и влизъл в сила на 19 февруари 1955 г., включва следните държави: [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], [[Франция]], [[Австралия]], [[Нова Зеландия]], [[Пакистан]], [[Тайланд]] и [[Филипини|Филипините]]те.
 
В съответствие с Манилския договор (чл. 4) участниците в СЕАТО се задължават в случай на "въоръжена„въоръжена агресия в района, обхванат от договора, против някого от тях да действат за преодоляване на тази обща опасност съответно със своите конституционни процедури"процедури“ и да се консултират в случай на възникване на "заплаха„заплаха от агресия"агресия“. Манилският договор може да обхване и други страни, тъй като съгласно чл. 8 в зоната на действие на СЕАТО влиза „общият район на Югоизточна Азия“, в това число всички територии на азиатските договарящи се страни, и „общият район на югозападната част от [[Тихия океан]], без районите на Тихия океан северно от 21 градуса и 30 минути северна ширина“.
 
Въпреки решенията на Женевското съвещание от 1954 г. за принципите на политическо регулиране във [[Виетнам]], [[Лаос]] и [[Камбоджа]] и за уважение на техния суверенитет, участниците на съвещанието в Манила, подписали допълнителен протокол, разпростиращ действието на Манилския договор над [[Южен Виетнам]], Лаос и Камбоджа. В рамките на СЕАТО се провеждат военноморски, военновъздушни и сухопътни маневри.