СЕАТО: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 3x кавички, 5 интервала, 6lokavica, А|АБ, й→ѝ, тире-числа (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
Договорът, подписан в Манила през септември и влизъл в сила на 19 февруари 1955 г., включва следните държави: [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], [[Франция]], [[Австралия]], [[Нова Зеландия]], [[Пакистан]], [[Тайланд]] и [[Филипини]]те.
СЕАТО поддържа военната интервенция на [[САЩ]] във [[Виетнамската война]]. В средата на 1960-те години в организацията възникват признаци на криза поради изострянето на противоречията между нейните участници, а по-късно и поради започналия процес на отслабване а международното напрежение<ref>БСЭ, третье изданье, М., стр. 476</ref>. Франция от 1965 г. престава да участва в сесиите на Съвета, впоследствие се отказва от участие във военната дейност на СЕАТО, а през 1973 г. заявява прекратяване от 30 юни 1974 г. на финансовото участие в организацията. Пакистан напуска СЕАТО през ноември 1973 г.▼
В обстановката на общо укрепване на позициите на [[комунизъм|прокомунистическите]] сили в Югоизточна Азия, породено от победата [[Демократична република Виетнам]] (Северен Виетнам) във Виетнамската война (30 април 1975 г.), Съветът на министрите на СЕАТО приема решение (септември 1975 г.) за подготовка за разпускане на тази организация. Формално СЕАТО престава да съществува на [[30 юни]] [[1977]] г.▼
В съответствие с Манилския договор (чл. 4) участниците в СЕАТО се задължават в случай на „въоръжена агресия в района, обхванат от договора, против някого от тях да действат за преодоляване на тази обща опасност съответно със своите конституционни процедури“ и да се консултират в случай на възникване на „заплаха от агресия“. Манилският договор може да обхване и други страни, тъй като съгласно чл. 8 в зоната на действие на СЕАТО влиза „общият район на Югоизточна Азия“, в това число всички територии на азиатските договарящи се страни, и „общият район на югозападната част от [[Тихия океан]], без районите на Тихия океан северно от 21 градуса и 30 минути северна ширина“.
Line 17 ⟶ 21:
== Структура ==
Организационно СЕАТО е била ръководена от генерален секретар, чийто офис бива създаден през 1957 г. на среща в [[Канбера]], Съвет от представители на държавите-членки и международен персонал. Също така има комисии по икономика, сигурност и информация. Първият генерален секретар на организацията е Поте Сарасин, тайландски дипломат и политик, който е бил посланик на Тайланд в САЩ между 1952 и 1957 г. и министър-председател на Тайланд от септември 1957 г. до 1 януари 1958 г.
Висш орган на СЕАТО е Съветът на министрите (сесия на Съвета на министрите е провеждана ежегодно). Постоянен орган е Съвеътт на упълномощените начело с генерален секретар (от септември 1972 г. – С. Хонгладар, Тайланд). На съвета на министрите е подчинен Комитетът на военните съветници (Комитет за военно планиране). Седалището е в [[Бангкок]] (Тайланд).▼
▲Висш орган на СЕАТО е Съветът на министрите (сесия на Съвета на министрите е провеждана ежегодно). Постоянен орган е
▲СЕАТО поддържа военната интервенция на [[САЩ]] във [[Виетнамската война]]. В средата на 1960-те години в организацията възникват признаци на криза поради изострянето на противоречията между нейните участници, а по-късно и поради започналия процес на отслабване а международното напрежение<ref>БСЭ, третье изданье, М., стр. 476</ref>. Франция от 1965 г. престава да участва в сесиите на Съвета, впоследствие се отказва от участие във военната дейност на СЕАТО, а през 1973 г. заявява прекратяване от 30 юни 1974 г. на финансовото участие в организацията. Пакистан напуска СЕАТО през ноември 1973 г.
▲В обстановката на общо укрепване на позициите на [[комунизъм|прокомунистическите]] сили в Югоизточна Азия, породено от победата [[Демократична република Виетнам]] (Северен Виетнам) във Виетнамската война (30 април 1975 г.), Съветът на министрите на СЕАТО приема решение (септември 1975 г.) за подготовка за разпускане на тази организация. Формално СЕАТО престава да съществува на [[30 юни]] [[1977]] г.
== Държави-членки ==
| |||