Австрийска академия на науките: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал |
м формат дати от англ. на български |
||
Ред 39:
}}
'''Австрийска академия на науките''' ({{lang-de|Österreichische Akademie der Wissenschaften}}) е националната академия на [[Австрия]], централната извънуниверситетска научна и изследователска институция в страната. Мисията на академията е заявена като „всестранен напредък на науката“. Тя има над 770 членове и 1450 души персонал. Под шапката на академията има 28 изследователски института.<ref name="About">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.oeaw.ac.at/en/the-oeaw/the-austrian-academy-of-sciences/the-oeaw-at-a-glance/ | заглавие= The Austrian Academy of Sciences |достъп_дата =1 април 2016
== История ==
На 14 май 1847 година император [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд I]] с патент одобрява основаването на ''Имперска академия на науките във Виена'' (''Kaiserliche Akademie der Wissenschaften in Wien ''). За пръв президент е избран ориенталистът [[Йозеф фон Хамер-Пургстал|Йозеф барон фон Хамер-Пургстал]]. Академията се занимава от основаването си с водещи изследвания в областта на науките и изкуствата в страната и постепенно започва да играе и сериозна международна роля. Резултатите на членовете ѝ се публикуват в „Меморандума“ на Академията, отворен за всички езици на [[Хабсбургската империя]]. В 1857 година академията се мести на старото място на [[Виенски университет|Виенския университет]] на „Д-р Игнац Зайпел Плац“, използвано от военните след 1848 година, и остава на този адрес до днес.<ref name="History">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.oeaw.ac.at/en/the-oeaw/the-austrian-academy-of-sciences/history-of-the-oeaw/ | заглавие= History of the OeAW |достъп_дата =1 април 2016
От самото си основаване, централна изследователска задача на Академията е гарантиране на съхранението на австрийските исторически източници, и скоро след това и най-старите християнски латински надписи. Дейността ѝ е разширена след разкопките в [[Ефес]], [[Гиза]], [[Сихем]] и на други места, както и с изследвания върху африканските, азиатски и американски езици и култури. Академията поддържа първите [[метеорологични станции]] в цялата империя и инициира създаването на Централния институт по метеорология и земен магнетизъм в 1852 година. Членовете на Академията изследват [[Адриатическо море]] и участват в околосветското пътешествие на [[фрегата]]та „Новара“ (1857 – 1859), чиито резултати са публикувани от Академията. Тя публикува и резултатите от австро-унгарската експедиция до [[Северния полюс]] (1872 – 1874). Интердисциплинарната експедиция [[Южна Арабия]] (1898 – 1899) води до пионерски изследвания на непознатия дотогава [[Йемен]], при които е открит неизвестният замък на [[Уалид II]] [[Касър Амра]]. В 1899 година Академията инициира основаването на Международната асоциация на академиите. В същата 1899 година е създаден Фонограмния архив – най-старият аудиоархив в света. В 1908 – 1910 година е създаден Институтът за радиумни изследвания.<ref name="History"/>
| |||