Антим I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м формат дати от англ. на български
Ред 37:
 
==== Духовна дейност ====
След завръщането си от [[Русия]] става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. [[Халки]]. През 1861 г. е назначен за [[Преславски митрополит]]. В 1862 година е екзарх в [[Сисанийска и Сятищка епархия|Сисанийската]] и [[Корчанска епархия|Корчанската епархия]], а на 20 декември 1862 година е изпратен в проблемната за Патриаршията [[Поленинска и Кукушка епархия|Поленинска епископия]], управлявана от българина [[Партений Зографски]].<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=214 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=7 септември 2014-09-07}}</ref> През 1868 става [[Видински митрополит]]. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в [[Първи църковно-народен събор|Църковно-народния събор]] от 1871 г.
 
На [[16 февруари]] ([[28 февруари]] нов стил) [[1872]] г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След [[Априлското въстание]] прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието.