Ар нуво: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати от англ. на български
Ред 3:
'''Ар Нуво''' ({{lang-fr|art nouveau}}, „ново изкуство“) или Моде́рн (от фр. moderne – съвременен) е стил в [[архитектура]]та, [[изящно изкуство|изящните]] и [[приложно изкуство|приложни изкуства]], който е най-разпространен през последната декада на XIX и началото на XX век (до началото на Първата световна война).
 
Ар нуво достига своя връх през 90-те години на [[19 век]] (особено периода 1890 – 1905). Като реакция на академичното изкуство на 19 век, стилът се отличава с изобразяване на плоски декоративни форми; преплетени форми на [[камшиковидна крива|камшиковидната крива]]; асиметрия; изтъкване на ръчно изработените предмети, като опозиция на фабричното производство; широка употреба на нови и често скъпи материали; внимание към детайла и изработката; отхвърляне на предишните стилове в изкуството<ref name=bbc>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.bbc.co.uk/homes/design/period_artnouveau.shtml| заглавие = Art nouveau (c.1880 to 1910)| достъп_дата = 2008-07-19 юли 2008| издател = [[BBC]]| език = en}}</ref>. Особено характерни за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми – [[ластар]]и, пламъци, вълни, буйни, развяващи се стилизирани женски коси. Имайки като своя основа стила [[модерн]] и [[Японизъм|японизма]], той също покровителства украшателството преди всичко в архитектурно отношение. Засилено е присъствието на пълзящите флорални [[мотив]]и. [[Балкон]]ите и [[еркер]]ите се подкрепят не само от [[атлант]]и (наместо класическите [[конзола|конзоли]]), но и от клони на дървета, изработени от [[Скала|камък]], [[цимент]], [[гипс]]. Растителни и животински мотиви украсяват сводовете и рамките на [[Прозорец|прозорци]] и [[врата|врати]], подобно на един доста по-ранен пример – [[Мануелин]]ската архитектура. Много архитекти като [[Антони Гауди|Гауди]] утвърждават този стил на пренаситената украса в архитектурния пластичен декор.
 
Ар нуво обхваща всички форми на изкуството и дизайна: [[архитектура]], [[мебелиерство]], художествено [[стъкло]], [[графичен дизайн]], [[бижутерия]], [[живопис]], [[керамика]], металопластика и художествен [[текстил]]. Така той създава ярък контраст между себе си и дотогавашните разбирания за разделение на изкуствата на [[Изящни изкуства|изящни]] и [[Приложни изкуства|приложни]].
Ред 46:
 
* През [[1888]] г. британският дизайнер [[Чарлз Ашби]] отваря работилница и училище за занаятчии в [[Лондон]]. Дизайнът на мебелите и произведенията от метал на Ашби отразяват един по-праволинеен вариант на ар нуво.
* В областта на графичните изкуства английският илюстратор [[Обри Биърдсли]] е сред основните имена, свързвани с ар нуво.<ref> {{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.bbc.co.uk/homes/design/period_artnouveau.shtml| заглавие = Art Nouveau – The Names| достъп_дата = 5 август 2008-08-05| издател = [[BBC]]}}</ref> Стилът му се отличава с употребата на преплетени линии и характерни двойни криви (познати като [[Камшиковидна крива|камшиковидни]]). Като най-известна творба на Биърдсли са посочвани илюстрациите му към пиесата на [[Оскар Уайлд]] „Саломе“.<ref name=ach>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.achome.co.uk/artnouveau/index.php?page=biographies| заглавие = Biographies – Aubrey Beardsley| автор = 2008-07-21| издател = Arts & Crafts Home| език = en}}</ref>
 
* В [[Глазгоу]], [[Шотландия|шотландският]] архитект [[Чарлз Рени Макинтош]] също налага една по-праволинейна версия на стила,<ref name=bbc/> която той прилага в няколко сгради и тяхната мебелировка. За училището по изкуства в Глазгоу, завършено на два етапа (източното крило 1897 – 1899 г., западното 1906 – 1909 г.), той използва съвременни материали в елегантен, ъгловат стил. Простите форми на тухления и каменен [[екстериор]] ясно отразяват разделението на пространството вътре в сградата, докато огромните прозорци осигуряват силна връзка на [[интериор]]ното пространство с външния свят. [[Мулион]]ите на прозорците, вратите и оградата се възползват от метала в елегантен линеарен или геометричен маниер. Привидно простият дизайн налага силен контраст с дотогавашните претрупани стилове, характерни за времето.
Ред 227:
 
==== Съединени американски щати ====
Като най-изтъкнат представител на американското изкуство в стил ар нуво е определян [[Луис Комфорт Тифани]]. Патентовайки свой уникален метод за обработка на стъкло, той създава редица [[витраж]]и, [[лампа|лампи]] и други стъклени изделия. Характерни са интензивните цветове, плавните органични форми и оригиналните техники на работа. Тифани получава международно признание като една от най-влиятелните фигури в ар нуво. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://original.britannica.com/eb/article-9072437/Louis-Comfort-Tiffany| заглавие = Louis Comfort Tiffany| достъп_дата = 2008-07-19 юли 2008| издател = [[Енциклопедия Британика|Encyclopaedia Britannica]]| език = en}}</ref>
 
<gallery class="center" caption="Лампи на Тифани">
Ред 272:
Две са фирмите, чиито имена изпъкват в областта на метала и прокарват изяществото на Ар нуво в бита на хората. На първо място е основаната през 1831 г. американска фирма [[Gorham]]. Създала множество уникати и сервизи за хранене, фирмата и днес представлява синоним за качество и „специалност“. В същото поприще се изявява и немският им конкурент [[Вюртембергише Металваренфабрик]], основана през 1853 г., също с традиции, запазени до днес.
 
Сред известните имена в областта на метала е [[Арчибалд Нокс]] (1864 – 1933), създател на множество предмети за бита от метал. Заради своите дизайни с [[келти|келтски]] мотиви, отличаващи се със сложни плетеници, Нокс е считан за един от най-изтъкнатите британски представители на ар нуво.<ref name=gov>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.gov.im/mnh/heritage/library/bibliographies/knox.xml| заглавие = Archibald Knox| достъп_дата = 2008-07-25 юли 2008| издател = Manx National Heritage Library, Isle of Man Government| език = en}}</ref>
 
До името на Нокс се нарежда и това на френския гравьор [[Феликс Бракмон]] (1833 – 1914), съпруг на [[импресионизъм|импресионистката]] [[Мари Бракмон]] (1841 – 1916). Един от първите оценили японското изкуство и допринесли за разпространението му във Франция, Феликс Бракмон развива теория за орнамента, която го нарежда сред основоположниците на ар нуво в световен план.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.cnap.culture.gouv.fr/index.php?page=presentation&rep=listeAnnuaire&type=detail&idInstitution=339&idEvenement=11370&evenement=felix-bracquemond-et-les-arts-decoratifs| заглавие = Félix Bracquemond et les arts décoratifs| достъп_дата = 2008-07-24 юли 2008| издател = Centre national des arts plastiques| език = fr}}</ref>
 
Сред останалите забележителни имена са вече споменатите [[Рене Лалик]], Жорж Фуке и [[Емил Гале]].