Архив на Държавна сигурност: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м цифри --> букви за месец; козметични промени |
м формат дати от англ. на български |
||
Ред 24:
Създадената система на отчетност е сложна и заличаването на всички изброени документи може да бъде извършено единствено със знанието на началника на архива.
Прочистването на досиетата стартира в началото на 1990 г., когато БКП разбира, че промените са неизбежни, а в Първо главно се страхуват от разкриването на редица престъпления, в които то е замесено. Според тогавашния шеф на архива полк. Радко Тодоров там се съхранявали около 60 000 тома дела. Секретните материали са товарени на камиони и през нощта са откарвани в Перник, където са изгаряни в пещите на държавния металургичен комбинат „Ленин“. Изчисленията показват, че са изгорени между 10 и 20 хиляди досиета от разузнаването. Цялата операция приключва малко преди първите демократични избори през юни 1990 г., без опозицията или обществото да са разбрали нещо за нея.<ref name="Dnevnik1">{{cite web | language=Bulgarian | url=http://dnevnik.bg/show/?storyid=295133 | title=Като Първо няма второ | publisher=dnevnik.bg| accessdate=
Само от 25 януари до 7 февруари 1990, по силата на докладна записка от заместник-вътрешния министър Стоян Савов, подготвена от Нанка Серкеджиева (бивш директор на архивите на ДС) и утвърдена от министъра [[Атанас Семерджиев]], са унищожени 130 978 архивни досиета и 13 257 досиета на действащи агенти на ДС. Освен това са унищожени оригиналите на още 18 695 досиета, които са микрофилмирани.<ref>{{cite web | last = Енчева| first = Елена| coauthors = Йоана Гъндовска| year = 2005| url = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=622§ionid=1&id=00001| title = Първият ни вицепрезидент осъден на 4 1/2 г. затвор| publisher = Сега| accessdate = 10 август 2009}}</ref>
Ред 58:
* '''Закон за разкриване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на армията'''
На [[6 декември]] [[2006]], с гласовете на управляващата коалиция, се приема Закон за разкриване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на армията, в който е записано, че за началниците на отдели и сектори в [[Служба „Военна информация“]] към министерство на отбраната (МО) и шефовете на отдели или секции в [[Национална разузнавателна служба]] (НРС) след 16 юли 1991, няма да се установява принадлежност към органите на бившата [[ДС]].<ref name="закон">{{cite web | language=български | url=http://mediapool.bg/show/?storyid=124117&srcpos=1&p=0#msgs | title=Гражданският натиск не спря „натиска отгоре“ за укриване на досиета | publisher=mediapool.bg | accessdate=6 декември 2006
Досиетата, които няма да бъдат разкрити заради заплаха за националната сигурност, ще бъдат регистрирани в отделен фонд под пряко разпореждане на председателя на [[комисията по досиетата]].<ref name="Фонд">{{cite web | language=български | url=http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=298278 | title=Неотворените досиета ще отиват в отделен архив: Журналисти призоваха за пълно отваряне на досиетата | publisher=Dnevnik.bg | accessdate=6 декември 2006
=== 2007 ===
Създадена е комисия с председател [[Евтим Костадинов]], която установява шестима сътрудници на ДС сред евродепутатите, трима съдии от Конституционния съд, гласували за засекретяването на агентите, за които има само картони, 15-има членове на Висшия съдебен съвет и 22-ма души от администрацията на президента, включително и [[Георги Първанов]]. На [[4 септември]] [[2007]] комисията разкрива имената на 139-има депутати от [[7 Велико народно събрание]] до [[40 Народно събрание]], за които е установена принадлежност към ДС.<ref name="РЕШЕНИЕ №14">{{cite web | language=български | url=http://www1.parliament.bg/kns/komissia%20dossieta/Rechenre-14-04-09-07.html | title= РЕШЕНИЕ № 14/ 4 септември 2007 г. | publisher=Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани
към държавна сигурност и разузнавателните служби
на Вългарската народна армия | accessdate=5 септември 2007
=== 2008 ===
През февруари 2008 година Комисията по досиетата оповестява 114 имена на политици от правителствата след 1990 година, сътрудничили на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия.<ref name="РЕШЕНИЕ №25">{{cite web | language=български | url=http://www1.parliament.bg/kns/komissia%20dossieta/Rechenre-14-04-09-07.html | title= РЕШЕНИЕ №25/ 12 февруари 2008 г. | publisher=Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани
към държавна сигурност и разузнавателните служби
на Българската народна армия | accessdate=
=== 2009 ===
На [[3 август]] [[2009]] с решение №72/ 3 август 2009 г., Комисията по досиетата оповестява имената на 2366 лица от 273 електронни медии – собственици, директори, заместник-директори, главни редактори, заместник главни редактори, членове на редакционни съвети, политически коментатори, водещи на предавания, водещи на рубрики – радиа и телевизии.<ref name="РЕШЕНИЕ №72">{{cite web |language=български | url=http://www.comdos.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=902&Itemid=47 | title= РЕШЕНИЕ №72/ 3 август 2009 г. | publisher=Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби
на Българската народна армия | accessdate=3 август 2009
=== 2012 ===
Председателя на Комисията – Евтим Костадинов – се оказва офицер от [[Народна милиция#История|Народна милиция]], заради което на българската комисия е отказано членство в „Платформа за европейска чест и съвест“. Вътрешният правилник на платформата изключва възможността членове да стават представители на комунистическия репресивен апарат и изразяват възмущението си от цинизма на Комисията чрез протестно писмо до българския премиер.<ref name="Костадинов-офицер">{{cite web | language=български | url=www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4796191 | title= Стари комунисти още дърпат конците в България | publisher=vesti.bg | accessdate=
== Бележки ==
| |||