Ромео и Жулиета: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ognyan61 (беседа | приноси)
Ognyan61 (беседа | приноси)
Ред 68:
Начинът, по който Шекспир борави с поетическата драматична структура, най-вече чрез ефекти като преминаване от комедия в трагедия, с цел засилване на напрежението, разгръщане на второстепенни персонажи, използване на подсюжетни линии за доразвиване на разказа, е бил възхваляван като признак на драматическата му изкусност. Пиесата асоциира различните герои с различни лирически жанрове, като понякога с развитието на героя те се променят. Ромео, например, става все по-умел в сонета в хода на пиесата.
 
„Ромео и Жулиета“ е адаптирана многократно за сценична играпостановка, филми, мюзикъли и операопери. По време на Английската Реставрация е възродена и значително преработена от Уилям Давенант. Версията на Дейвид Гарик от XVIII век също променя някои сцени, като премахва елементи, считани тогава за непристойни, а оперната адаптация на Георг Бенда пропуска голяма част от действието и добавя щастлив край. Изпълненията през XVIII в., включително това на Шарлът Къшман, възстановяват оригиналния текст и се съсредоточават повече върху реализма. Версията на Джон Гилгуд от 1935 г. се придържа много до Шекспировия текст и използва елизабетинските костюми и декори, за да подсили драмата. През XX в. и в началото на XXI в. пиесата става основа на различни филмови версии, като сравнително достоверната на Джордж Кюкор от 1936 г., тази на Франко Дзефирели от 1968 г., вдъхновената от МТВ „Ромео + Жулиета“ на Баз Лурман от 1996 г., както и адаптацията на Карло Карлей от 2013 г., която няма нищо общо с Шекспировата пиеса.
„Ромео и Жулиета“ принадлежи към традицията на трагичните романси, датираща от Античността. Сюжетът се основава на италианска новела, преведена в стихове под името ''„Трагичната история на Ромео и Жулиета“'' от Артър Брук през 1562 г. и преразказани в проза в ''„Дворецът на удоволствието“'' от Уилям Пейнтърин (1567 г.). Шекспир заимства значително и от двете, но за да разгърне сюжета, разработва и второстепенни герои, а именно Меркуцио и Парис. Най-вероятно написана между 1591 и 1595, пиесата е публикувана за първи път в „кварто“ издание (или квартови брошури, предимно неавторски издания, отпечатвани още преди постановката) през 1597 г. Текстът е зле написан и в по-късните издания бива коригиран, което впоследствие го доближава до Шекспировия оригинал.