Божирад Татарчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати от англ. на български
Ред 29:
Установява се в [[София]] през 1905 г., след което подпомага американския журналист [[Артър Смит]] да влезе с чета в Македония. От 1905 до 1922 година работи като хирург в [[Александровска болница|Александровската болница]], а по време на [[Балканска война|Балканската]] и [[Първата световна война]] е военен лекар на фронта.
 
На [[Учредителен събор на македонските бежански братства|Учредителния събор на македонските бежански братства]], провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е представител на Ресенското братство<ref>{{cite book |title= Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1 |last= Палешутски |first= Костадин |authorlink= |coauthors= |year= 1993 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= |isbn= |pages= 65 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> и е избран за подпредседател на Изпълнителния комитет на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]].<ref name="Палешутски 83">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink=Костадин Палешутски |year=1983 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=83 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_4.html |accessdate=2015-08-24 август 2015}}</ref> Комитетът изпраща през февруари 1919 година до [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция]] „[[Мемоар на Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България|Мемоар]]“, в който се иска [[Велика България (политическа концепция)|присъединяване на Македония към България]] или, ако това е невъзможно - [[Независима Македония|Самостоятелна Македония]] под покровителството на Великите сили.<ref name="Гоцев 386">{{cite book |title= Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919 |last=Гоцев |first=Димитър |authorlink= Димитър Гоцев |year=1997 |publisher=Македонски научен институт |location=София |isbn=954-8187-32-9 |pages= 386 }}</ref> Татарчев застъпва позициите на мнозинството, близко до възстановената [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] на [[Тодор Александров]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_3_2a.html Баждаров, Георги. Моите Спомени. София, 2000.]</ref>
 
През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските братства]] заедно с д-р [[Иван Каранджулов]], [[Никола Стоянов]], [[Христо Станишев]], [[Наум Томалевски]], [[Никола Дишков (строителен предприемач)|Никола Дишков]], [[Петър Глушков]], [[Яков Янков]], [[Славейко Матов]] и [[Христо Попов (църковен деец)|Христо Попов]].<ref>{{cite book |title= Моите спомени |last=Баждаров |first= Георги |year=1929 |location=София |url=http://www.promacedonia.org/gb/gb_3_2a.html |accessdate=9 януари 2016-01-09}}</ref>
 
През 1924 година д-р Божирад Татарчев се опитва да се завърне в родния край, попаднал се под властта на [[Кралство Югославия|Кралството на сърби, хървати и словенци]]. Установява се първоначално в Ресен, а после в [[Битоля]], където успява да практикува лекарската професия в местната католическа болница. Станал изключително популярен сред сънародниците си, сръбските власти засилват натиска срещу него и през август 1926 година не го допускат да продължи лекарската практика.<ref>Бојаџиевски, Петар. Здравството во Битола низ вековите. Битола, 1992, 294-295.</ref> При инцидент при тежка операция загубва зрението с едното си око.