Бойно изкуство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м формат дати от англ. на български
Ред 6:
Доказателства показват, че бойните изкуства имат корени още в праисторията на човечеството. Най-ранните доказателства за системно обучение в специфичните традиции на бойните изкуства се появяват вече в древността (края на 1-во хилядолетие пр.н.е.) едновремено в [[Азия]] и [[Европа]].
 
В основата на съвременните [[азиатски бойни изкуства]] вероятно лежи смесица от ранни на [[китайски бойни изкуства|китайски]] и [[индийски бойни изкуства]]. По време на [[Период на воюващите царства|периода на воюващите царства]] в [[История на Китай|историята на Китай]] (480 – 221 г. пр.н.е.) се получава екстензивно развитие на бойните философия и стратегия, описани от [[Сун Дзъ]] в [[Изкуството на войната]] (ок. 350 пр.н.е.).<ref>{{cite web|url=http://www.sonshi.com/why.html |title=Sun Tzu Biography and Introduction: Sun Tzu The Art of War and Strategy Site by |publisher=Sonshi.Com |date= |accessdate=7 ноември 2010-11-07}}</ref> Легендарните книги свързват произхода на [[Шаолинцюан]] с разпространението на [[будизъм|будизма]] от Индия от началото на 5 век и делото на [[Бодхидхарма]] в Китай.<ref>Reid, Howard and Croucher, Michael. ''The Way of the Warrior-The Paradox of the Martial Arts" New York. Overlook Press: 1983.''</ref>
 
В Европа най-ранните източници за развити традиции в бойните изкуства датират от [[Античност|Класическата античност]]. Древногръцките [[Древногръцки бокс|бокс]] (''Pygmachia''), [[Древногръцка борба|борба]] (''pale'') и [[панкратион]] са били представени в [[Антични олимпийски игри|Античните олимпийски игри]]. В [[Римска империя|Римската империя]] [[гладиатор|гладиаторските борби]] са били публични спектакли.
 
[[Файл:Surikov Pokoreniye Sibiri Yermakom.jpg|мини|300px|Бойното изкуство [[Система (бойно изкуство)|Система]] има своите корени в бойните умения на средновековните руски воини]]
През [[Средновековие]]то, с развитието на [[казаци|казачеството]] като самостоятелно регулираща се войнска общност в области на днешна [[Украйна]] и [[Русия|Южна Русия]] води до натрупването на бойни умения, които са преминали през няколко поколения. Благодарение на голямо разнообразие на [[климат|климатичните условия]] в региона и враговете, казаците успяват да разработят гъвкави и бързо обучаващи се бойци. Смята се, че тези бойни умения са поставили основата на създаденото бойно изкуство, наречено [[Система (бойно изкуство)|Система]].<ref>{{cite web |url= http://www.ermaa.com/history.php|title= Russian Martial Arts History |accessdate=2011-09-29 септември 2011 |publisher= European Russian Martial Arts Association }}</ref> <ref>{{cite web |url= http://systema.romanhords.com/cossacks.html|title= The Cossacks |accessdate=3 ноември 2008-11-03 |publisher= Systema Review}}</ref>
 
Редица исторически ръководства за създаване на бойни умения са оцелели от Европейското Средновековие. Те включват такива стилове като бой с меч и щит, двубой с дълга рапира и други видове [[оръжие за близка борба|оръжия за близка борба]], както и двубои без оръжие. Най-известното от тях е книгата на [[Йоханес Лихтенауер]] „Fechtbuch“ (книга на фехтовача) от 14 век. Днес тя формира основата на немската фехтоваческа школа. По същия начин и азиатските бойни изкуства биват документирани по подходящ начин по време на средновековния период. [[Японски бойни изкуства|Японските бойни изкуства]] са основани от благородниците – [[самураи]] през 12 век, китайските бойни изкуства с трактатите на [[Цзисяо синшу]] от епохата на династията [[Мин]], индийските бойни изкуства в средновековните текстове [[Агни Пурана]] и [[Мала Пурана]] и корейските бойни изкуства с текстове епохата на династията [[Чосон]] (Muyejebo, 1598 г.).