|
== Биологични особености ==
На дължина достига над 120 cm и тегло 32 kg. Световният рекорд е 39.75 kg и е поставен в България от Марио Симеонов и Мони Михайлов през 2012 г. в язовир Въча<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.igfa.org/Records/Fish-Records.aspx?LC=ATR&Fish=Carp,%20grass | заглавие = ALL TACKLE RECORDS FOR CARP, GRASS | достъп_дата = 2011-06-19 юни 2011 | издател = INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION }}</ref>. Месото му е бяло и вкусно, има удължено, заоблено тяло, покрито с едри люспи, подобни на тези на шарана. На пръв поглед белият амур силно напомня речния кефал – със същото торпедовидно тяло с мощна широкочела глава, подобни едри, изрядно подредени люспи, окръглени плавници, особено горният и аналният. При клена чифтните плавници са червено-оранжеви, а тук са опушено сиви. Освен това при белия амур опашната перка е повече изрязана навътре, с по-изразена стреловидност и при нея липсва по-тъмният кант в края, както е при клена. Съразмерно с тялото, при амура и устата е по-малка, отколкото при речния кефал, а хрилните капаци са радиално отчетливо набраздени. Хвърля хайвера си в руслото на пълноводни бързотечащи реки. Освен в река Дунав, в България не е констатиран случай на естествено размножаване. През първите етапи, личинките се хранят с дребен зоопланктон, като постепенно преминават на по-едри форми, като [[безгръбначни]], хирономидни ларви, [[ракообразни]]. С нарастването си, белият амур започва да приема мека водна растителност, като възрастните консумират главно висши водни и сухоземни [[растения]], с добре изразена избирателна способност към различните видове. Нараства различно в отделните климатични зони, като достига полова зрелост във възраст от 4 до 10 години. На дължина достига до 1 m, а масата на тялото му – 32 kg.<ref>Боев, З. 1994. Пришелец от Азия. – Лов и риболов, 3-4: 48.</ref>
== Стопанско значение ==
|
