Васил Динов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати от англ. на български,
Ред 9:
 
== Биография ==
Роден е в костурското село [[Българска Блаца]] в 1866 година.<ref name="Танчев">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 51 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> Брат е на [[Кузо Попдинов]]. В 1889 година завършва с четвъртия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 89">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=89|url= |accessdate=}}</ref> След това в 1897 година завършва медицина в Москва.<ref name="Танчев"/> В 1900 година заедно с д-р [[Гарабед Яхуб]], организира откриването на [[Цариградска българска болница „Евлогий Георгиев“|Цариградската българска болница „Евлогий Георгиев“]], осветена от екзарх Йосиф I на 10 декември 1901 година.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://old.segabg.com/article.php?sid=2005101500010060003 | заглавие=Спасиха архива на конфискуваната българската болница в Истанбул |достъп_дата =9 юли 2018-07-09 |фамилно_име=Терзиева |първо_име=Екатерина |дата=2005-10-15 |труд= |издател=Сега |език= |цитат= }}</ref> Динов е пръв главен лекар (управител) на болницата от нейното отваряне в началото на 1902 до 1903 година.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://daritelite.bg/balgarska-bolnitsa-evlogiy-georgiev-v-tsarigrad/ | заглавие= Българска болница „Евлогий Георгиев“ в Цариград |достъп_дата =9 юли 2018-07-09 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Енциклопедия „Дарителството“ |език= |цитат= }}</ref><ref name="Галчев 194">{{cite book |title= Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913) |last= Галчев |first= Илия |authorlink= |coauthors= |year= 1994 |publisher= „Юруков“ |location= |isbn= |pages= 194 |url= |accessdate=}}</ref>
 
Динов участва активно в просветното движение на македонските българи. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година става деец на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и е избран за делегат на неговия [[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителен конгрес]] от Цариград.<ref>{{cite book |title= Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |pages=727 }}</ref>
Ред 17:
На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, Васил Динов заедно с още 13 души от тези околии подписва „[[Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София]]“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:
 
{{цитат|Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.<ref name="Мемоар">{{cite book |title= Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България |year= 23 април 1913 г|publisher= Царска придворна печатница |location=София |pages=8 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%9C%D0%95%D0%BC%D0%BE%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE.pdf |accessdate=2015-04-22 април 2015}}</ref>}}
 
== Бележки ==