Разлика между версии на „Димо Хаджидимов“

м
формат дати от англ. на български; козметични промени
м (формат дати от англ. на български; козметични промени)
'''Димитър (Димо) Хаджидимов Хаджииванов''' ({{стар|Димо хаджи Димовъ}}) с псевдоними '''Авиценус''', '''Илинденец''', '''Хаджията'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 6, 46, 99.</ref> е [[българи|български]] [[революционер]] и [[политик|политически деец]]; [[журналист]], активист на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], [[Народна федеративна партия (българска секция)|НФП (българска секция)]] и [[Българска комунистическа партия|БКП]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bk/index.html Кастелов, Боян. Димо Хаджидимов. Живот и дело, Боян Кастелов, София, 1985.]</ref>
 
== Биография ==
Димо Хаджидимов е роден на 19 февруари 1875 година в [[Горно Броди]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]] (днес Ано Вронду, Гърция). Баща му хаджи [[Димко Хаджииванов]] е виден деец на църковната и националната борба на българите в [[Сер]]ско. Подгонен от [[гъркомани]]те през лятото на 1880 година той се установява в [[Дупница]], заедно с цялото си семейство. Брат му свещеник [[Иван Хаджидимов]] е баща на лечителя [[Петър Димков]].
 
 
{{Цитат|...Ще подеме, както и е подело вече, смело борбата за постижение на българския народ, каквито и колкото и да са те. То е прегърнало за сега и каузата на робите в неосвободената част на отечеството ни, което е един външен идеал за нашето Княжество. Македония!... нека го кажем в общи думи, въстанието в Македония, ще предизвика терор и кланета на жени, деца, старци, а понеже те ще са българи, сърби и др., но преимуществено българи, българското правителство, което и каквото да е то, ще се застъпи за тях и ако стане нужда ще скъса дипломатическите отношения — ще обяви война.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2009/06/dimo-hadzidimov-makedonskoto.html Димо Хаджидимов, „Македонското освободително дело“, Лом, 1900 г.]</ref>}}
[[FileФайл:Hadzhidimov Kantardzhiev Kazepov and others1.jpg|мини|250п|[[Чудомир Кантарджиев]] (седнал, в средата), Димо Хаджидимов (третият седнал) и други санданисти]]
 
Уволнен само след 5 месеца служба, и повторно заживява в Дупница при родителите си, а после и в [[София]]. Във връзка с честването на 25-годишнината от гибелта на Христо Ботев през 1901 година специално учреденият комитет в Дупница с представители от всички дружества се обръща към него да изнесе реч.
{{цитат|Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора и думаше: „С нашия живот, какъвто е, станах вече фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в Каринци, Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит“... Сънят пророчествуваше неговия гроб.}}
 
[[КартинкаФайл:Sandanski, Dimo Hadzhi Dimov, Todor Panitsa with Young Turks.jpg|ляво|мини|250п|Снимка от времето на Хуриета, лятото на 1908 г. Банско. Прави: [[Мицо Врански]], неизвестен турски чиновник, [[Таската Серски]], д-р Авди бей и Димо Хаджидимов, седнали: Л. Козарев, [[Ахмед Ниязи бей]], [[Яне Сандански]], [[Тодор Паница]] и [[Георги Казепов]]]]
След предателство, по думите на Димо Хаджидимов, на следващия ден четниците са обградени в селото, а Гоце Делчев и неколцина четница са убити. Хаджидимов заедно с Ангел Дончев от [[Кула (дем Долна Джумая)|Кула]], [[Михаил Чаков]], Коце Мутафчиев и още двама други четници продължава сражението до падането на вечерта, когато се измъкват от обкръжението. В [[Серски революционен район|Серския революционен район]] остава заедно с Яне Сандански.
 
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] засилва социалистическата си и автономистката си дейност, но без особен успех. В края на 1919 година участва в създаването на [[Временно представителство на бившата ВМОРО]], редактира органа му „[[Бюлетин (1919)|Бюлетин]]“ и издава брошурата „[[Назад към автономията]]“, в която се казва:<ref>Македония — история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 72.</ref>
 
{{цитат|...Тази идея все пак си остана само идея българска, докато най-послѣ изчезна и като българска. Нито гърцитѣ, нито турцитѣ, нито друга нѣкоя националность въ Македония възприеха тоя лозунгъ. Нѣщо повече: обявиха се противъ него, противъ автономната идея... Защото автономната идея у българитѣ доби по-широкъ полетъ успоредно съ създаването на Вѫтрѣшната македонска революционна организация, която, българска по съставъ, се прояви като организация доволно рѣшителна и съ внушителна боева мощь и сила на съпротивление. Водителството на македонскитѣ гърци не можеше да се нареди подъ знамето на една такава организация, която въ никой случай не би станала орѫдие на елинизма като националенъ идеалъ... Въ лицето на България гръцкото кралство и агентитѣ му въ Македония виждаха единъ факторъ по-силенъ и съ по-високъ военен престижъ, а това налагаше едно отрицателно отношение къмъ вѫтрѣшното българско движение...<ref>{{cite book |title= Назадъ къмъ автономията. Декларация по разрѣшението на македонския въпросъ |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1919 |publisher= |location= |isbn= |pages=25 |url= http://www.strumski.com/books/Dimo_Hadjidimov_Nazad_kym_Avtonomiqta.pdf |accessdate=2015-08-24 август 2015}}</ref>}}
 
След това се присъединява към [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. Става секретар на Централната емигрантска комисия и уредник на „[[Освобождение (1920 - 1923)|Освобождение]]“. През 1921 година БКП решава да създаде [[Емигрантски комунистически съюз]], в който Димо Хаджидимов продължава да играе главна роля. Открито подкрепя политиката на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[Комунизъм|комунистическата]] и&#768;ѝ идеология. След [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от 1923 година остава един от малкото активни дейци на БКП в България, като е избран в Контролната комисия на партията. Става и депутат в българското Народно събрание. През май 1924 година влиза и в ЦК на партията. След убийството на [[Тодор Александров]] [[Иван Михайлов]] поема инициативата да отстрани от организацията всички с леви разбирания и организира [[Горноджумайски събития|акция за отмъщение]]. Димо Хаджидимов не присъства на срещата от 12 септември 1924 година в [[Благоевград|Горна Джумая]], на която са елиминирани повечето противници на десните идеи във ВМРО. На следващият ден 13 септември е убит в София от [[Владо Черноземски]]. Димо Хаджидимов е погребан без религиозни обреди, в централните софийски гробища до секретаря на ЦК на БКП [[Тодор Петров (български политик)|Тодор Петров]] (1878 – 1924).
 
Съпругата на Хаджидимов [[Александра Хаджидимова]] е учителка, синът им Иван Хаджидимов (1915 - 1938) е литературен критик, а дъщеря им [[Дафина Хаджидимова]] – лекар и професор по микробиология.
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=882 "Бежанският въпрос в камарата; реч на Димо Хаджидимов в Народното събрание"], София, 1924 година
 
== Бележки ==
<references />