Димо Хаджидимов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Български имигранти от Македония в Дупница, ползвайки HotCat |
м формат дати от англ. на български; козметични промени |
||
Ред 10:
'''Димитър (Димо) Хаджидимов Хаджииванов''' ({{стар|Димо хаджи Димовъ}}) с псевдоними '''Авиценус''', '''Илинденец''', '''Хаджията'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 6, 46, 99.</ref> е [[българи|български]] [[революционер]] и [[политик|политически деец]]; [[журналист]], активист на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], [[Народна федеративна партия (българска секция)|НФП (българска секция)]] и [[Българска комунистическа партия|БКП]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bk/index.html Кастелов, Боян. Димо Хаджидимов. Живот и дело, Боян Кастелов, София, 1985.]</ref>
== Биография ==
Димо Хаджидимов е роден на 19 февруари 1875 година в [[Горно Броди]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]] (днес Ано Вронду, Гърция). Баща му хаджи [[Димко Хаджииванов]] е виден деец на църковната и националната борба на българите в [[Сер]]ско. Подгонен от [[гъркомани]]те през лятото на 1880 година той се установява в [[Дупница]], заедно с цялото си семейство. Брат му свещеник [[Иван Хаджидимов]] е баща на лечителя [[Петър Димков]].
Ред 22:
{{Цитат|...Ще подеме, както и е подело вече, смело борбата за постижение на българския народ, каквито и колкото и да са те. То е прегърнало за сега и каузата на робите в неосвободената част на отечеството ни, което е един външен идеал за нашето Княжество. Македония!... нека го кажем в общи думи, въстанието в Македония, ще предизвика терор и кланета на жени, деца, старци, а понеже те ще са българи, сърби и др., но преимуществено българи, българското правителство, което и каквото да е то, ще се застъпи за тях и ако стане нужда ще скъса дипломатическите отношения — ще обяви война.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2009/06/dimo-hadzidimov-makedonskoto.html Димо Хаджидимов, „Македонското освободително дело“, Лом, 1900 г.]</ref>}}
[[
Уволнен само след 5 месеца служба, и повторно заживява в Дупница при родителите си, а после и в [[София]]. Във връзка с честването на 25-годишнината от гибелта на Христо Ботев през 1901 година специално учреденият комитет в Дупница с представители от всички дружества се обръща към него да изнесе реч.
Ред 32:
{{цитат|Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора и думаше: „С нашия живот, какъвто е, станах вече фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в Каринци, Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит“... Сънят пророчествуваше неговия гроб.}}
[[
След предателство, по думите на Димо Хаджидимов, на следващия ден четниците са обградени в селото, а Гоце Делчев и неколцина четница са убити. Хаджидимов заедно с Ангел Дончев от [[Кула (дем Долна Джумая)|Кула]], [[Михаил Чаков]], Коце Мутафчиев и още двама други четници продължава сражението до падането на вечерта, когато се измъкват от обкръжението. В [[Серски революционен район|Серския революционен район]] остава заедно с Яне Сандански.
Ред 41:
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] засилва социалистическата си и автономистката си дейност, но без особен успех. В края на 1919 година участва в създаването на [[Временно представителство на бившата ВМОРО]], редактира органа му „[[Бюлетин (1919)|Бюлетин]]“ и издава брошурата „[[Назад към автономията]]“, в която се казва:<ref>Македония — история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 72.</ref>
{{цитат|...Тази идея все пак си остана само идея българска, докато най-послѣ изчезна и като българска. Нито гърцитѣ, нито турцитѣ, нито друга нѣкоя националность въ Македония възприеха тоя лозунгъ. Нѣщо повече: обявиха се противъ него, противъ автономната идея... Защото автономната идея у българитѣ доби по-широкъ полетъ успоредно съ създаването на Вѫтрѣшната македонска революционна организация, която, българска по съставъ, се прояви като организация доволно рѣшителна и съ внушителна боева мощь и сила на съпротивление. Водителството на македонскитѣ гърци не можеше да се нареди подъ знамето на една такава организация, която въ никой случай не би станала орѫдие на елинизма като националенъ идеалъ... Въ лицето на България гръцкото кралство и агентитѣ му въ Македония виждаха единъ факторъ по-силенъ и съ по-високъ военен престижъ, а това налагаше едно отрицателно отношение къмъ вѫтрѣшното българско движение...<ref>{{cite book |title= Назадъ къмъ автономията. Декларация по разрѣшението на македонския въпросъ |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1919 |publisher= |location= |isbn= |pages=25 |url= http://www.strumski.com/books/Dimo_Hadjidimov_Nazad_kym_Avtonomiqta.pdf |accessdate=
След това се присъединява към [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. Става секретар на Централната емигрантска комисия и уредник на „[[Освобождение (1920 - 1923)|Освобождение]]“. През 1921 година БКП решава да създаде [[Емигрантски комунистически съюз]], в който Димо Хаджидимов продължава да играе главна роля. Открито подкрепя политиката на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[Комунизъм|комунистическата]]
Съпругата на Хаджидимов [[Александра Хаджидимова]] е учителка, синът им Иван Хаджидимов (1915 - 1938) е литературен критик, а дъщеря им [[Дафина Хаджидимова]] – лекар и професор по микробиология.
Ред 60:
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=882 "Бежанският въпрос в камарата; реч на Димо Хаджидимов в Народното събрание"], София, 1924 година
== Бележки ==
<references />
| |||