Дмитрий Менделеев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати от англ. на български; козметични промени
Ред 28:
Дядо му по бащина линия, Павел Максимович Соколов (1751—1808), е свещеник от [[Тверска област|Тверска губерния]]{{hrf|Babaev|2009}}. Той има четири сина, но само един от тях, Тимофей, съхранява фамилното име. Както е обичайно по това време сред [[духовенство]]то, в края на семинарията останалите трима сина на П. М. Соколов получават различни фамилни имена: Александър – Тихомандритски (наречен на името на селото в което баща му е духовник), Василий – Покровски (от [[енория]]та, в която служи баща му) и бащата на Дмитрий Иванович, под формата на прякор получава името на съседните земевладелци – Менделеев.
{{multiple image| align = right| image1 = MendeleevaMD.jpg| width1 = 150| alt1 =| caption1 = Мария Дмитриевна Менделеева (родена Корнилиева), майката на Д. И. Менделеев| image2 = MendeleevIP.jpg| width2 = 150| alt2 =| caption2 = Иван Павлович Менделеев – бащата на Д. И. Менделеев. Неизвестен художник от XIX век. Маслени бои}}
Иван Павлович Менделеев завършва духовно училище през 1804 г. и постъпва във филологическия отдел на Главния педагогически институт ([[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския държавен университет]]) където се дипломира през 1807 г. През 1809 г. се жени за Мария Дмитриевна Корнилиева и работи като учител в Тоболск, [[Тамбов]], [[Саратов]] и отново в Тоболск. През 1818 г. става директор на Тоболската гимназия. В същата година, в която се ражда Дмитрий Менделеев, баща му ослепява и се пенсионира по болест. По-късно той пътува до [[Москва]] и след операция на [[катаракта]] зрението му се възстановява, но не успява да се върне на работа и семейството трябва да преживява само от пенсията му<ref>Летопись жизни и деятельности Д. И. Менделеева. Л.: Наука, 1984</ref>. По тази причина те се преместват в близкото село Аремзянское, където живеещият в Москва брат на Мария Менделеева притежава стъкларска фабрика. Той и&#768;ѝ поверява нейното ръководство и тя ръководи предприятието в продължение на години, издържайки семейството, напълно самостоятелно след смъртта на Иван Менделеев през 1847 година.{{hrf|Наука|1984}}
 
Майката, Мария Дмитриевна Менделеева, произлиза от виден род на сибирски търговци и се жени за Иван Менделеев през 1809 година, по време на първия му престой в Тоболск.{{hrf|Наука|1984}} Тази интелигентна и енергична жена изиграва специална роля в живота на семейството. Без никакво образование, тя преминава собствен гимназиален курс с братята си. Дмитрий Иванович си припомня: „''Там, в една фабрика за стъкло, управлявана от майка ми, бяха първите ми впечатления от природата, от хората, от индустриалните дела.''“ На 27 юни 1848 г. фабриката изгаря. Забелязвайки специалните способности на най-малкия син, тя успява да намери сили да напусне родния [[Сибир]] завинаги, оставяйки Тоболск за да даде възможност на Дмитрий да получи висше образование. През годината, когато синът ѝ завършва Тоболската гимназия, 1849 година, Мария Дмитриевна ликвидира всички дела в Сибир и отива в [[Москва]] с Дмитрий и дъщеря си Елизавета, за да запише младежа в университета. В Москва не го приемат и тримата за принудени да заминат за [[Санкт Петербург]]. Две години по-късно, няколко седмици след приемането на сина ѝ за студент в Главния педагогически институт в Санкт Петербург, тя почива.
Ред 88:
=== Периодичният закон и таблицата на Менделеев ===
{{основна|Периодична система}}
[[Файл:Mendeleev law.jpg|thumbмини|leftляво|Д. И. Менделеев. Ръкописът „Опитът на система от елементи, базирана на атомното им тегло и химическо сходство“.]]
Менделеев е автор на фундаментални изследвания по химия, физика, метрология, въздухоплаване, метеорология, селско стопанство, икономика и други. Най-голямото му откритие е периодичният закон за [[Химични елементи|химичните елементи]] (1869). На основата на този закон той обобщава основните принципи на [[неорганична химия|неорганичната химия]], като създава [[Периодична система на елементите]] и пръв в историята на химията предсказва съществуването и свойствата на все още неоткрити дотогава елементи.
 
Някои енциклопедични публикации твърдят, че периодичният закон за химичните елементи е открит на 17 февруари 1869 г. (1 март 1869 г.), когато Менделеев завършва работата си върху „Опитът на система от елементи, базирана на атомното им тегло и химическо сходство“<ref name="Slovar">{{цитат книга|заглавие=Периодический закон химических элементов|издание=[[Энциклопедический словарь (Педагогика)|Энциклопедический словарь]] юного химика. 2-е изд.|ответственный=Сост. В. А. Крицман, В. В. Станцо|место={{М}}|издательство=[[Педагогика (издательство)|Педагогика]]|isbn=5-7155-0292-6|год=1990|страницы=185}}</ref>. Въпреки това, например, Д. Н. Трифонов смята, че това откритие на Менделеев не може да се отнесе към определена дата.
 
На 6 март 1869 г. (18 март 1869 г.) е известната лекция на Д. И. Менделеев “Връзката на свойствата с атомното тегло на елементите”, прочетена от Н. А. Меншуткин на заседание на Руското химическо общество<ref>Трифонов Д. Н. Несостоявшееся выступление Менделеева (6 (18) марта 1869 г.) // Химия, № 04 (699), 16-28.02.2006</ref> и скоро публикувано в списание „Руското физико-химическо общество”. През същата година това съобщение се появява на немски в списанието Zeitschrift für Chemie, а през 1872 г. Д. И. Менделеев публикува обширна публикация в списание Annalen der Chemie und Pharmacie, посветена на откритието му. В тази работа от август 1871 г. Менделеев дава формулировката на периодичния закон, който след това остава в сила повече от четиридесет години: ''„Свойствата на елементите, а следователно и свойствата на прости и сложни тела, образувани от тях, периодично зависят от тяхното атомно тегло.“''
 
Някои учени в редица страни, особено в Германия, смятат [[Лотар Майер]] за съавтор на откритието. Съществената разлика между тези системи се състои в това, че таблицата на Майер е една от възможностите за класифициране на химичните елементи, известни до този момент; Периодичността, разкрита от Д. И. Менделеев, е система, която дава разбиране за закономерността, която позволява да се определи мястото в нея на непознати по това време елементи, предсказвайки не само съществуването им, но и техните характеристики<ref>Семишин В. И. Периодическая система химических элементов Д. И. Менделеева. — М.: Химия, 1972</ref>.
 
Развивайки идеите за периодичност през 1869–1871 г., Д. И. Менделеев въвежда концепцията за мястото на даден химичен елемент в [[периодичната система]] като съвкупност от неговите свойства в сравнение със свойствата на други елементи. На тази основа и в частност на резултатите от изучаването на последователността на промените в стъклообразуващи [[оксиди]], той коригира стойностите на атомните маси на 9 елемента ([[берилий]], [[индий]], [[уран]] и др.). В статия от 29 ноември 1870 г. (11 декември 1870 г.), предсказва съществуването, изчислявайки атомните маси и описвайки свойствата на три елемента, които още не са открити по това време - [[галий]] („екаалуминий“), открит през 1875 г., [[скандий]] („екабор“), открит през 1879 г. и [[германий]] („екасилиций“), открит през 1885 г. Тогава той предсказва съществуването на още осем елемента, включително [[полоний]] (открит 1898 г.), [[астатин]] (открит 1942–1943 г.), [[технеций]] (открит през 1937 г.), [[рений]] (открит през 1925 г.) и [[франций]] (открит през 1939 г.).
 
През 1900 г. Дмитрий Иванович Менделеев и [[Уилям Рамзи]] заключават, че е необходимо в периодичната система да се включат елементи на специална нулева група [[благороден газ|благородни газове]].
Ред 114:
 
=== Въздухоплаване ===
[[Файл:Henry Gifford balloon 3a30765.jpg|270px|thumbмини|Големият привързан аеростат на А. Жифар, на който Д. И. Менделеев се издига в 1878 г., в Париж]]
[[Файл:Mendeleev Aerostatl 1887.jpg|270px|thumbмини|Въздушен балон „Русский“, на който Д. И. Менделеев на 7 август 1887 г. извършва наблюдателен полет: Слънчево затъмнение 19 август 1887 г.]]
Занимавайки се с въпросите на въздухоплаването, Д. И. Менделеев, първо продължава своите изследвания в областта на газовете и [[метеорология]]та, и второ, развива темите на своите творби, които влизат в контакт с темите на [[съпротивление]]то на средата и [[корабостроене]]то.
 
Ред 165:
 
=== Митът за изобретението на водката ===
[[Файл:RR5110-0093R.png|thumbмини|200px|Паметна монета на Банката на Русия, посветена на 175-годишнината от рождението на Д. И. Менделеев. 2 [[рубла|рубли]], [[сребро]], 2009 година]]
Много популярна е историята, че именно Менделеев е създал 40% стандартна [[водка]] през 1894 г., след като е назначен за директор на Бюрото за мерки и теглилки със задачата да формулира нови държавни стандарти за производството на водка. Тази история е използвана например в маркетинговите твърдения на руската водка: „През 1894 г. Дмитрий Менделеев, най-големият учен в цяла Русия, получава указ за определяне на Имперския стандарт за качеството на руската водка и на руския стандарт.“<ref>[http://www.sainsburys.co.uk/shop/gb/groceries/russian-standard-vodka-1l Sainsburys: ''Russian Standard Vodka 1L''] Linked 2014-06-28</ref> или че водката е „съобразена с най-високото качество на руската водка, одобрена от кралската правителствена комисия, ръководена от Менделеев през 1894 г.“<ref name=Evseev2011>{{cite web|last=Evseev|first=Anton|title=Dmitry Mendeleev and 40 degrees of Russian vodka|work=Science|publisher=English Pravda.ru|location=Moscow|date=2011-11-21|url=http://english.pravda.ru/science/mysteries/21-11-2011/119683-dmitry_mendeleev_vodka-0/|accessdate=6 юли 2014-07-06}}</ref>
 
Макар че е истина, че през 1892 г. Менделеев става ръководител на Палатата на мерките и теглилките в Санкт Петербург, и през следващата година той го превръща в правителствено бюро, тази организация никога не е участвала в определянето на каквито и да било производствени стандарти за качество, но издава стандартизация на руски език за търговските теглилки и средства за измерване. Освен това стандарта от 40% вече е въведен от руското правителство през 1843 г., когато Менделеев е на девет години<ref name=Evseev2011 />.