Египет: Разлика между версии

Като разгромяват византийските войски в Египет, арабите внасят [[Сунити|сунитския]] [[ислям]] в страната. В началото на периода, египтяните започват да смесват новата вяра с местните вярвания и практики, като основават различни [[Суфизъм|суфистки]] ордени, които процъфтяват и до ден днешен<ref name="georgetown"/>. Тези ранни ритуали оцеляват и след създаването на [[коптска православна църква]].<ref>{{cite book|last=El-Daly|first=Okasha|title=Egyptology: The Missing Millennium|year= 2005 |publisher= UCL Press|location= London|page=140}}</ref>

 

 

Формирани са две отделни провинции: Горен и Долен Египет. Начело на [[Арабския халифат]] до края му през 16 век се сменят различни династии: [[Умаяди]], [[Абасиди]], [[Аюбиди]] и т.н.

След прогонването на французите, през 1805 г. властта е завзета от [[Мохамед Али паша]], висш военен от албански произход, командващ османската армия в Египет. Макар формално да е [[вицекрал]], подчинението му на [[Високата порта]] е само номинално. Мохамед Али се разправя с мамелюците и установява своя [[династия]], която управлява Египет до революцията през 1952 г.

 

 

Мохамед Али анексира [[Судан|Северен Судан]] (1820 – 1824), [[Сирия]] (1833) и части от [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]] и [[Анадол]]а; но през 1841 г европейските сили, опасявайки се тези действия да не съборят цялата Османска империя, го заставят да върне почти всички завоювани територии. Неговите военни амбиции се съчетават с модернизация на страната: той започва индустриализация, строи системи от канали за напояване и транспорт и реформира администрацията.

 

==== Управление на Садат (1970 – 1981) ====

Насър умира през 1970 и на негово място е избран [[Ануар Садат]]. Дотогава Египет е на страната на Съветския съюз в [[Студена война|Студената война,]] но Садат преминава към страната на САЩ и прогонва съветските съветници през 1972. Той стартира икономически реформи, като същевременно ограничава действията на религизоната и гражданската опозиция. През октомври 1973, Египет и Сирия започват изненадващо [[Война от Йом Кипур|войната от Йом Кипур]] целяща възвръщане на завзетата 6 години по-рано територия от страна на Израел. Първоначално израелците губят позиции, но впоследствие вземат надмощие и войната изпада в патова ситуация. След приета резолюция от [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] военните действия са спрени и започват преговори.<ref>{{cite web|title=The 1973 Arab-Israeli War: Arab Policies, Strategies, and Campaigns|url=http://www.globalsecurity.org/military/library/report/1997/Jordan.htm|author=[[USMC]] Major Michael C. Jordan|publisher=GlobalSecurity.org|year=1997|accessdate=20 April 2009}}</ref> С посредничеството на САЩ е подписан египетско-израелски мирен договор, останал в историята като договор от [[Кемп Дейвид]], а подписалите го Ануар Садат и [[Менахем Бегин]] получават [[Нобелова награда за мир]].

[[Файл:Begin,_Carter_and_Sadat_at_Camp_David_1978.jpg|мини|Подписването на договора от Кемп Дейвид: [[Менахем Бегин]], [[Джими Картър]], [[Ануар Садат]]]]

По-големи населени места са съвременната египетска столица [[Кайро]], вторият по големина град [[Александрия]], градовете [[Асуан]], [[Асют]], [[Махала ел-Кубра]], [[Гиза]], [[Хургада]]; [[Луксор]]; Ком-Омбо; [[Порт Сафага]]; [[Порт Саид]]; [[Шарм еш-Шейх|Шарм ел Шейх]]; [[Суец]], [[Заказик]] и [[Миня]]. [[Оазис]]ите включват [[Бахария]], Дахла, [[Фарафра]], Харга Мура и [[Сиуа]]. [[Протекторат]]ите включват Национален парк [[Рас Мохамед]], Зараник и Сиуа.

 

 

Страната се разделя грубо на 4 области, [[Горен Египет]], [[Среден Египет]], [[Долен Египет]] и [[Нубия]].

Голяма част от валежите в Египет падат през зимните месеци.<ref>Soliman, KH. ''Rainfall over Egypt''. Quarterly Journal of the Royal Meteorological Society, vol. 80, issue 343, p. 104.</ref> Южно от Кайро, средногодишното количество на валежите е между 2 и 5 мм, и то през интервал от много години. На много тясна ивица на северното крайбрежие валежите може да достигнат 410 мм<ref>{{cite web|url=http://www.weatherbase.com/weather/weather.php3?s=60326&refer= |title=Marsa Matruh, Egypt |publisher=Weatherbase.com |accessdate=3 November 2011}}</ref> основно между октомври и март. [[Сняг]] пада на Синайската планина и част от северните крайбрежни градове като Дамиета, Балтим и Сиди-Барани, и по-рядко в Александрия. на 13 декември 2013 г. за първи път от много десетилетия Много в Кайро пада малко количество сняг<ref>{{cite news |title= Biblical snowstorm: Rare flakes in Cairo, Jerusalem paralyzed by over a foot |first= Jason |last= Samenow |work= The Washington Post |date= 13 December 2013 |url= https://www.washingtonpost.com/blogs/capital-weather-gang/wp/2013/12/13/rare-snow-in-cairo-jerusalem-paralyzed-in-historic-snow/}}</ref>. [[Слана]] също се образува понякога в центъра на Синай и среден Египет. Египет е най-сухата и най-слънчевата страна в света, и по-голямата част от повърхността ѝ заема пустинята.

[[Файл:Sand_Dunes_(Qattara_Depression).jpg|мини|В депресията Катара, северозападен Египет.]]

 

Преди построяването на [[Асуанска язовирна стена|язовира Асуан]], Нил ежегодно наводнява големи райони (разговорно разливът се нарича ''дар на Нил'') и обогатява почвите. Това дава в продължение на много години възможност за възпроизводими реколти.