Едра шарка: Разлика между версии

До средата на [[18 век]] едрата шарка е сред най-разпространените инфекциозни болести, ендемична навсякъде по света с изключение на Австралия и на няколко по-малки острови. През последните години на 18 век вариолата убива около 400&nbsp;000 европейци годишно (включително и пет действащи монарси),<ref name="Hays">J. N. Hays (2005). "''[http://books.google.com/books?id=GyE8Qt-kS1kC&pg=PA151&dq=&lr=&hl=en&cd=23#v=onepage&q=false Epidemics and pandemics: their impacts on human history]''". ABC-CLIO. p.151. ISBN 1851096582</ref> и е причина за една трета от възникналата слепота сред населението.<ref name=Behbehani_1983>{{cite journal |author=Behbehani AM |title=The smallpox story: life and death of an old disease |journal=Microbiol Rev |volume=47 |issue=4 |pages=455 – 509 |date=1 December 1983|pmid=6319980 |pmc=281588 |url=http://mmbr.asm.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=6319980 }}</ref><ref>"[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/bv.fcgi?rid=vacc.chapter.3 Smallpox and Vaccinia]". ''National Center for Biotechnology Information.''</ref> От всички заразени, около 20 – 60% и дори над 80% от заразените деца загиват от болестта.<ref>{{cite journal |author=Riedel S |title=Edward Jenner and the history of smallpox and vaccination |pmc=1200696 |journal=Proc (Bayl Univ Med Cent) |volume=18 |issue=1 |pages=21 – 5 |year=2005 |pmid=16200144 }}</ref> Широкото използване на вариолацията в някои страни като [[Великобритания]], нейните колонии в Северна Америка и Китай, до известна степен ограничават и смекчават последиците от едра шарка през това столетие, но реално ограничаване на заболяването настъпва едва в края на [[19 век]] след въвеждането на [[ваксинация]]та. През [[20 век]] едрата шарка поразява фатално около 300&nbsp;-&nbsp;500 млн. души.<ref>{{cite book |author=Koplow, David A. |title=Smallpox: the fight to eradicate a global scourge |url=http://books.google.com/books/ucpress?vid=ISBN9780520242203|publisher=University of California Press |location=Berkeley |year=2003 |isbn=0-520-24220-3 }}</ref><ref>{{cite web |url=http://ucdavismagazine.ucdavis.edu/issues/su06/feature_1b.html |title=UC Davis Magazine, Summer 2006: Epidemics on the Horizon |accessdate=3 януари 2008-01-03 }}</ref><ref>[http://www.sciencedaily.com/releases/2008/01/080131122956.htm How Poxviruses Such As Smallpox Evade The Immune System], ScienceDaily, February 1, 2008</ref> За [[1967]] г., СЗО оценява, че 15 милиона хора са заразени с болестта и два милиона умират от нея.<ref name=WHO_Factsheet>{{cite web | title=Smallpox | work=WHO Factsheet | url=http://www.who.int/mediacentre/factsheets/smallpox/en/ | accessdate=2007-09-22 септември 2007}}</ref>

От 1967 г. СЗО предприема широкомащабна кампания за масова противовариолна ваксинация във всички страни по света като особено внимание се обръща на страните от Африка и Азия. Кампанията е със срок от 10 години като в резултат на нея последният случай на заразен по естествен път човек от [[щам]]а на едрата шарка ''Variola minor'' е диагностициран на [[26 октомври]] 1977 г. при Ali Maow Maalin, готвач в болница в [[Сомалия]].<ref name= PinkBook/> Две години преди това е регистриран и последния случай на заразен по естествен път човек от щама на едрата шарка ''Variola major''. Това се случва през месец октомври [[1975]] г. на двегодишното момиче Rahima Banu от [[Бангладеш]]<ref name=PrestonNY>{{cite news |first=Richard |last=Preston |authorlink=Richard Preston |title=A reporter at large: Demon in the Freezer |url=http://cryptome.org/smallpox-wmd.htm |work=The New Yorker |date=12 July 1999 |accessdate=3 януари 2008-01-03 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20011011003352/http://cryptome.org/smallpox-wmd.htm|archivedate=2001-10-11}}</ref>.

По време на престоя си в [[Османска империя|Османската империя]] лейди [[Мери Монтегю]] наблюдава как населението прилага инокулацията. Този процес тя описва подробно в писмата си и след завръщането си през [[1718]] г. ентусиазирано насърчава процедурата да се прилага и в [[Англия]].<ref>{{cite web|url=http://www.fordham.edu/Halsall/mod/montagu-smallpox.html |title=Modern History Sourcebook: Lady Mary Wortley Montagu (1689 – 1762): Smallpox Vaccination in Turkey |publisher=Fordham.edu |accessdate=2010-10-15 октомври 2010}}</ref> През [[1796]] г. селският лекар от [[Бъркли (Англия)|Бъркли]], Глостършир, Едуард Дженър открива, че имунитет срещу едра шарка може да бъде изграден, чрез ваксинация на човек с материали от лезии отделени от [[крави]], боледуващи от [[шарка по говедата]]. Последната се причинява от вирус от същото семейство на причинителя на вариолата и е доста сходен с него. Този материал бил наречен от Дженър с термина „ваксина“, от латинския корен ''vacca'' – дума означаваща крава. Процедурата за ваксинация се оказва много по-безопасна от инакулацията. Не съществува и риск от заразяване от човек на човек с едра шарка. Скоро след това ваксинирането с цел предотвратяване на едра шарка започва да се практикува в цял свят. През 19 век, вирусът на говеждата шарка бива заменен от Vaccinia virus. Той е генетично различен от двата, но твърде сходен по антигенен състав.<ref name= PinkBook/>