Криза с тавана на федералния дълг на САЩ (2011): Разлика между версии

м
замяна на месец от англ. на бг.; козметични промени
Редакция без резюме
м (замяна на месец от англ. на бг.; козметични промени)
[[КартинкаФайл:US Federal Outlay and GDP linear graph.png|thumbмини|381px|Линейна сравнителна графика на нарастването на държавния дълг и БВП на САЩ (заб. графиката отразява темпа на нарастването, а не размера на нарастването)]]
 
'''Кризата с тавана на федералния [[държавен дълг на САЩ]] от 2011 година''' е политическа криза в [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] през лятото на 2011 година, предизвикана от нежеланието на [[Конгрес]]а да одобри исканото от президента [[Барак Обама]] увеличение на законово установената горна граница на дълга на федералното правителство. На 31 юли двете страни постигат компромис, като таванът на дълга е увеличен за сметка на известно ограничение на бъдещите разходи на федералното правителство. По този начин е предотвратено евентуално прекратяване на плащанията по някои задължения на правителството, до каквото се стига при предходната подобна криза през 1995-1996 година.
 
== Реакции ==
Последната стойност на „тавана“ на американския държавен дълг, преди тази от 31 юли 2011 г., е определена на 12 февруари 2010 г. – 14,294 трилиона долара. <ref name=HRRES45>{{cite web|url=http://thomas.loc.gov/cgi-bin/bdquery/z?d111:HJ00045:@@@D&summ2=m& |title=Bill Summary & Status – 111th Congress (2009–2010) – H.J.RES.45 – CRS Summary – THOMAS (Library of Congress) |publisher=Thomas.loc.gov | date = February 4, 2010 |accessdate=August3 3,август 2011}}</ref><ref>{{cite news|url=http://www.reuters.com/article/2010/02/12/us-usa-obama-debt-sign-idUSTRE61B4AU20100212 |title=Obama signs debt limit-paygo bill into law |agency=Reuters | date = February 12, 2010 |accessdate=July28 28,юли 2011}}</ref> Новото решение на двете камери на Конгреса на САЩ е за плавно двуетапно, в рамките на 10 г., ново увеличение, съответно с 1 и 1,8 трилиона долара. [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=984657] Пазарите реагират обратно на новото повишение на държавния дълг на САЩ и на 3 август 2011 г. само за един ден в резултат от борсовите котировки държавния дълг на САЩ нараства с нови $ 238 милиарда, т.е. тъй като новия таван на дълга е определен на около 60% от американските държавни бюджетни разходи, борсите отбелязват най-голямото еднодневно увеличение на котировката на държавния дълг в историята на Съединените щати. Този борсов „израз на доверие“ в платежоспособността на САЩ е нож с две остриета, ако не бъде пречупена трайната тенденция в публичните финанси на САЩ след края на Втората световна война. <ref>[http://www.washingtontimes.com/news/2011/aug/3/us-eats-most-debt-limit-one-day/ "U.S. eats up most of debt limit in one day"]. ''[[The Washington Times]]''. August 3, 2011.</ref><ref name="United States Treasury, Daily Treasury Statement">{{cite web |url=https://www.fms.treas.gov/fmsweb/viewDTSFiles?dir=w&fname=11080400.pdf|title=Daily Treasury Statement (for August 3)|publisher=[[United States Department of the Treasury|US Department of the Treasury]] | date = August 4, 2011 |accessdate=August15 15,август 2011}}</ref> На 5 август 2011 г., агенция [[Standard & Poor's]] за първи път в историята понижава дългосрочния кредитен рейтинг на САЩ от ААА до АА +, което от своя страна вбесява американската държавна администрация и срещу агенцията започва разследване. <ref name="NYTimes_20110806">{{cite news
|url= http://www.nytimes.com/2011/08/06/business/us-debt-downgraded-by-sp.html
|title=S.& P. Downgrades Debt Rating of U.S. for the First Time
|coauthors = Eric Dash
|newspaper=[[The New York Times]]
|date=August 5, август 2011
|accessdate=August6 6,август 2011}}</ref> [http://www.dnevnik.bg/pazari/2011/08/18/1140946_sasht_razsledvat_sp_za_pogreshno_postaveni_reitingi/] От друга страна международната реакция срещу поредното увеличаване на държавния дълг на страната е крайно негативна, и оценяна с епитети, като „авантюра“ и „опасно безотговорна“. [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=986237] В случая най-важна и определяща е китайската реакция, тъй като китайската държава е най-големия инвеститор и кредитор на САЩ. Официалната информационна агенция [[Синхуа]] е остро критична към САЩ, като изявлението и&#768;ѝ гласи, че американското решение за нов таван на държавния дълг поставя вече под въпрос това дали американския долар ще продължи да бъде в бъдеще световна резервна валута, придружено от призив за налагане на международен контрол над печатането на американски долари. <ref>[http://edition.cnn.com/2011/BUSINESS/08/06/global.economy.reaction/ World reacts to U.S. credit downgrade]</ref>
 
== Предистория ==
САЩ формират държавен дълг още по време на т.нар. [[Американска революция]]. Почти всички президенти от [[Хари Труман]] насетне увеличават по различни поводи и причини държавния дълг на страната. Примерно, преди т.нар. [[Кубинска ракетна криза|Кубинска криза]], през март 1962 г., таванът на дълга е увеличен 74 пъти <ref>{{cite web|url=http://money.cnn.com/2011/01/03/news/economy/debt_ceiling_faqs/index.htm|title=Debt ceiling FAQs: What you need to know|publisher=CNN |first=Jeanne |last=Sahadi|date=May 18, май 2011|accessdate=August1 1,август 2011 }}</ref>, след което по времето на [[Звездни войни|„Звездните войни“]] на президента [[Роналд Рейгън]] същият отново е увеличен 18 пъти, последвано от ново осемкратно увеличение при [[Бил Клинтън]] и седемкратно по време на президентстването на [[Джордж Уокър Буш]]. <ref>{{cite web|url=http://money.cnn.com/2011/01/03/news/economy/debt_ceiling_faqs/index.htm|title=Debt ceiling FAQs: What you need to know|publisher=CNN |first=Jeanne |last=Sahadi|date=May 18, май 2011|accessdate=August1 1,август 2011 }}</ref> По времето когато президент на САЩ е [[Барак Обама]], три пъти е вдиган тавана на американския държавен дълг. В резултат от цялото това историческо наслагване, тавана на държавния дълг на САЩ е увеличен 68 пъти от 1960 г. насам. По този начин статистиката сочи, че през месец май 2011 г. близо 40% от американските държавни разходи се осъществяват с пари взети назаем. <ref name='letter'>{{cite web|url= http://www.treasury.gov/initiatives/Documents/DLDeMint062811.pdf|title=Letter to the Hon Jim DeMint|publisher=Secretary of Treasury [[United States Department of the Treasury|US Department of the Treasury]] |date=June 28, юни 2011|accessdate=July29 29,юли 2011|author=Timothy Geitner }}</ref> Съществува опасност, предвид трайно неблагоприятната тенденция в американските публични финанси, страната да се окаже в невъзможност даже да покрива лихвите по държавните ценни книжа на САЩ, което предизвиква паника сред кредиторите и инвеститорите. В сравнителен план, от страните с висок кредитен рейтинг, единствено Дания има по-висок таван на държавния дълг („има нещо гнило в Дания“ [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3067&sectionid=5&id=0001201]), но тази страна е незначителна в световната икономика. <ref name="autogenerated1970">{{cite web|url=http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/1107/31/fzgps.01.html |title=Interview with GM's Dan Akerson; Killing in the Name of the Knights Templar; Interview With Christine Lagarade |publisher=CNN |date=July 31, юли 2011 |accessdate=August1 1,август 2011}}</ref> Сред инвеститорите и кредиторите на САЩ преобладават 25 страни, най-голяма от които е Китай с близо 1,2 трилиона долара. Втория по големина инвеститор и същевременно кредитор на САЩ е Япония с малко под 1 трилион долара, следвана от Великобритания с 346,5 млрд. долара, Бразилия с 211,4 млрд. долара. Германия трябва да получи плащания от САЩ по кредити за 61,2 млрд. долара, а Полша за 27,9 милиарда долара, като на опашката по размер е Франция. Сред страните инвеститорки и кредиторки на САЩ е и Русия с 160 милиарда долара, което кара руския премиер [[Владимир Путин]] да заяви на 1 август 2011 г., че САЩ са световен финансов паразит, който живее върху гърба на останалите производствени икономики на [[кредитор]]ите си. От своя страна Китай е вече предупредил политиците в Щатите да не си „играят с огъня“. [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=985541]
 
== Глобално решение на проблема с тенденцията за нарастване на дълга ==