Културна революция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8807707 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м замяна на месец от англ. на бг.; козметични промени
Ред 8:
Този процес обикаля страната, оказва въздействие и върху селските райони, разпространява се върху работническата класа и накрая сред войниците от [[армия]]та като води до образуването на народните комитети на работници, войници и партийни кадри, които функционират като органи с двойна власт в различните задачи на администрацията и правителството. Мао ги поставя под ръководството на партията. Това положение продължава до [[1976]] г., когато с помощта на [[военен преврат]] начело с [[Дън Сяопин]], и с тежки репресии, се възстановява властта на фракцията, водена от него, за да се пристъпи към арестуването на Бандата на четиримата и връщане към статуквото, предприемане на промени в [[икономика]]та, под формата на социализъм с пазарни характеристики и наченки на капиталистическа пазарна икономика.
 
Според обичайното тълкуване, което обикновено се разпространява в западните медии, в основата на Културната революция е борбата за власт, стремежът на Мао Цзедун да си възвърне ръководството, подкрепен от амбициите на други членове на партията, като съпругата му [[Дзян Цин]] и [[Лин Бяо]], главнокомандващ в армията. Целта е отнемане на политическата власт от Лиу Лиу Шаоци – държавен глава, и Дън Сяопин – генерален секретар на партията. Въпреки че Културната революция завършва с IX конгрес на Комунистическата партия на Китай през април 1969 г., когато Мао обявява официалния ѝѝ край. Макар че през последвалите години положението е до известна степен спокойно, по-значителен политически обрат е постигнат едва през [[1976]], след смъртта на Мао, когато във вътрешните борби в Китайската комунистическа партия надделява групата около [[Дън Сяопин]] и е арестувана [[банда на четиримата|бандата на четиримата]], фракция, водена от Дзян Цин.
 
Въпросът за това как борбата за власт достига такива високи нива на насилие и социално безредие заинтригува историци и специалисти в областта на масовата [[психология]], проведени са многобройни академични изследвания, публикувани в Китай и в чужбина през периода на най-новата история на Китай, които се опитват да дадат обяснение за причините за събитията от тези години.
 
== Хаосът на културната революция ==
[[Файл:A-Chinese-Science-Book.JPG|мини|вляволяво|Китайска научна книга с изображение на хунвейбини на корицата]]
 
В действителност тя представлява радикализация на китайската революция, оглавявана от [[Банда на четиримата|Бандата на четиримата]]. Използва масова мобилизация на студенти ([[хунвейбин]]и), за да се дискредитира дясното про-капиталистическо крило, водено от [[Лиу Шаоци]], [[Дън Сяопин]] и [[Пен Джен]]. Хунвейбините са групи от млади хора, в много случаи едва тийнейджъри, които в организирани революционни комитети, атакуват всички онези, които са обвинени в нелоялност към режима и политическата фигура на Мао Цзедун. Културната революция позволява на последния да си възвърне политическата власт, от която е отстранен след провала на [[Големият скок напред]].
Ред 29:
В този дух, Мао стартира Големия скок напред, създава общини на хора в провинцията и започва масовата им мобилизация в колективи. На много общности е възложено производството на една и съща стока – [[стомана]]. Мао обещава да увеличи селскостопанската продукция два пъти. За целта милиони селяни са превърнати в работници на много ниско заплащане. Те са обединени в [[комуна|комуни]] от по хиляди души, работят под строй и се хранят в обща [[кухня]].
 
Големият скок е икономически провал. Необразовани фермери се опитват да произвеждат стомана в огромен мащаб, частично разчитайки на обикновени [[пещ]]и за постигане на производствените цели, определени от местните кадри. Произведената стомана е с ниско качество и до голяма степен неизползваема. Големият скок намалява [[реколта]]та и води до спад в производството на повечето стоки, с изключение на [[чугун]] и стомана. В същото време хаосът в колективите, лошото време и износът на храни, необходим за да се осигури твърда [[валута]], води до Великия китайски глад<ref name="umd">{{cite web|last=Shinn|first=Rin Supp|title=History of China|url=http://www-chaos.umd.edu/history/prc2.html|publisher=University of Maryland|accessdate=May 14, май 2010}}</ref><ref name=jin1>{{cite book|last=Jin|first=Qiu|title=The Culture of Power: Lin Biao and the Cultural Revolution|year=1999|publisher=Stanford University Press|location=Stanford, California|pages=25 – 30}}</ref>. Храната е в отчаян недостиг, а производството е спаднало драстично. Гладът причинява смъртта на милиони хора, особено в по-бедните региони по вътрешността<ref name="White">[http://users.erols.com/mwhite28/warstat1.htm#Mao Historical Atlas of the 20th century]</ref>. Смята се, че в Китай между 40 и 50 милиона души умират от [[глад]] между 1959 и 1962 г. след тази масова кампания.<ref>[http://www.epochtimes-bg.com/9komentara/part7.htm Великият глад]</ref><ref>Dennis Tao Yang. [http://www.palgrave-journals.com/ces/journal/v50/n1/full/ces20084a.html "China's Agricultural Crisis and Famine of 1959 – 1961: A Survey and Comparison to Soviet Famines."] Palgrave MacMillan, ''Comparatrive economic Studies'' (2008) 50, 1 – 29.</ref> Катастрофата е сравнима с [[Втората световна война]], когато умират 55 млн. души. Стандартът на живот пада и води до демографски срив.
 
Провалът на Големия скок намалява престижа на Мао в партията и той е принуден да поеме голяма отговорност, като през 1959 г. подава [[оставка]] като държавен глава и ръководител на Китай на държавата и е наследен от Лиу Шаоци. С началото на 1960-те години, много от икономическите политики на големия скок са ревизирани с помощта на инициативи, ръководени от Лиу, Дън и Джоу Енлай. Тази умерена група прагматици никак не са ентусиазирани за утопичните идеи на Мао. Поради загубата на почит в партията, Мао се отдава на упадъчен и ексцентричен начин на живот. Той се оттегля от взимането на икономически решения и съсредоточава голяма част от времето си за допълнително планиране и приноси към марксистко-ленинската социална теория, включително и идеята за „непрекъсната революция“. Крайната цел на тази теория е да възстанови неговото разбиране за комунизма и неговия личен престиж в рамките на партията.
Ред 54:
{{Цитат|Въпреки, че буржоазията е повалена, тя, въпреки всичко, се опитва с помощта на експлоататорската стара идеология, старата култура, старите нрави и старите обичаи да разложи масите, да завоюва сърцата на хората, усилено се стреми към своята цел – осъществяване на реставрация. В противовес на буржоазията, пролетариатът е длъжен да отговаря на всеки неин призив в областта на идеологията със съкрушителен удар и с помощта на пролетарската нова идеология, новата култура, новите нрави и новите обичаи, да изменя духовния облик на цялото общество. Сега ние поставяме пред себе си за цел да разгромим тези органи, които вървят по капиталистическия път, да разкритикуваме реакционните буржоазни „авторитети“ в науката, да разкритикуваме идеологията на буржоазията и всички други експлоататорски класи, да променим образованието, да преобразим литературата и изкуството, да заменим всички области, несъответстващи на икономическата база на социализма, с такива, които способстват за укрепването и развитието на социалистическия строй.|Постановление на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай за велика пролетарска културна революция <ref> {{икона|ru}} [http://library.maoism.ru/kpk8aug.htm Постановление на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай за велика пролетарска културна революция]</ref>}}
|}
[[Файл:Huayangpalace layers 2007 09.jpg|мини|вляволяво|Остатъци от културната революция, думите на Бяо, възхваляващи цитатите на Мао]]
Прилагането на класовата теория на практика довежда до „[[Bellum omnium contra omnes|войната на всички срещу всички]]“. С помощта на демагогски по природа, неясни дефиниции на класовите врагове на пролетариата, дадени от Мао, всеки може да попадне под ударите – от обикновен селянин работник до висшите кръгове<ref>MacFarquhar and Schoenhals, p. 59 – 61</ref>. Но най-застрашени от всички са носителите на традицията: бившите [[феодализъм|феодали]], [[духовенство]], [[интелигенция|интелектуалци]] и др. Властта, поставена в ръцете на масите, се превъща в примитивно безвластие. Властта попада просто в ръцете на по-силните – младите „[[бунт]]овници“ (хунвейбините – ученици и студенти, и цзаофаните), които в крайна сметка могат да действат практически безнаказано.
 
Ред 73:
 
=== Втори етап ===
[[Файл:Lin Biao.jpg|мини|вдяснодясно|Лин Бяо]]
Вторият етап на Културната революция започва през май [[1969]] г. и завършва през септември [[1971]] г.
 
Ред 117:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.morningsun.org/ Сайт и филм за Културната революция] (на английски и китайски)
* [http://web.archive.org/20011202103949/members.fortunecity.com/stalinmao/China/Cultural/Cultural.html Сайт за Културната революция] (на английски)
* [http://www.chinese-memorial.org/ Свидетелства на очевидци] (на английски и китайски)
 
[[Категория:Културна революция| ]]