Марс: Разлика между версии

Около планетата обикалят три космически апарата: „[[Марс Одисей]]“, „[[Марс експрес]]“ и „[[Марс Риконисънс Орбитър|Марс риконисънс орбитър]]“. Това е повече от всяка друга планета в Слънчевата система с изключение на Земята. Повърхността на планетата приютява два марсохода от програмата „[[Марс експлорейшън ровър|Марс експлорейшън ровър“]] – „''[[Спирит (марсоход)|Спирит]]''“ и „''[[Опъртюнити (марсоход)|Опъртюнити]]''“, както и по-новия апарат ''[[Кюриосити|„Кюриосити“]]''. Данните, събрани от тези и предишни апарати, говорят, че на планетата някога е била покрита с вода. Наблюденията показват, че повърхността е прорязана от малки потоци, подобни на гейзери.<ref name="marswater">{{cite web| publisher=NASA/JPL| date=December6 6,декември 2006| url=http://www.nasa.gov/mission_pages/mars/news/mgs-20061206.html| title=NASA Images Suggest Water Still Flows in Brief Spurts on Mars |accessdate=[[9 март]] [[2008]]}} </ref> Наблюдения, направени с апарата на НАСА „Марс глобъл сървейър“, дават доказателства, че южната полярна шапка намалява.<ref>{{cite web| publisher=NASA |date=September20 20,септември 2005 |author=Webster, G.; Beasley, D.| title=Orbiter's Long Life Helps Scientists Track Changes on Mars |url=http://mpfwww.jpl.nasa.gov/mgs/newsroom/20050920a.html| accessdate=[[9 март]] [[2008]]}}</ref>

Диаметърът на Марс е почти двойно по-малък от земния. Той е по-малко плътен от Земята, притежава едва 15% от нейния обем и само около 11% от нейната [[Маса (величина)|маса]]. Повърхността на Марс е почти толкова голяма, колкото общата площ на земните [[континент]]и, а масата му е 10 пъти по-малка от земната.<ref name="nssdc">{{cite web|author=David R. Williams|title=Mars Fact Sheet|work=National Space Science Data Center|publisher=NASA|date=September 1, септември 2004|url=http://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/factsheet/marsfact.html|accessdate=[[24 юни]] [[2006]]}}</ref> Марс е по-голям и по-масивен от Меркурий, обаче Меркурий е по-плътен. В резултат на това двете планети имат почти еднакво гравитационно привличане на повърхността си – разликата е по-малко от 1% в полза на Марс.

Марс има два [[естествен спътник|естествени спътника]] [[Фобос (спътник)|Фобос]] и [[Деймос (спътник)|Деймос]], чиято орбита е много близко до планетата, затова се смята, че са прихванати [[астероид]]и.<ref>{{cite web| url=http://sci.esa.int/science-e/www/object/index.cfm?fobjectid=31031| title=Close Inspection for Phobos| work=ESA website|accessdate=2006-06-13}}</ref> И двата спътника се [[синхронно въртене|въртят синхронно]] с планетата вследствие на нейните [[приливни сили]]. Тъй като Фобос извършва едно пълно завъртане около Марс по-бързо от собственото въртене на планетата (намира се на под-[[стационарна орбита]]), приливните сили на Марс водят до бавно намаляване на орбиталния радиус на спътника. След около 50 милиона години Фобос ще премине [[граница на Рош|границата на Рош]] и ще бъде разрушен от гравитацията на Марс.<ref name="phobos.html">{{cite web|author=Arnett, Bill| url=http://www.nineplanets.org/phobos.html| title=Phobos|work=nineplanets| date=November 20, ноември 2004| accessdate=24 октомври 2012}}</ref> Деймос от друга страна се намира на над-стационарна орбита и под въздействието на приливните сили на планетата бавно се отдалечава.

Съветските сонди [[Фобос (програма)|Фобос 1 и 2]] са изстреляни през 1988 г., за да изучават Марс и неговите естествени спътници. Фобос 1 изгубва връзка със Земята още по пътя към червената планета, а Фобос 2 успешно фотографира Марс и Фобос, но се поврежда малко преди да изпрати двата спускаеми апарата към повърхността на Фобос.<ref name="nature341">{{cite journal| author=Sagdeev, R. Z.; Zakharov, A. V. |title=Brief history of the Phobos mission| journal=Nature| volume=341| issue=6243| pages=581 – 585| date=October 19, октомври 1989| doi=10.1038/341581a0}}</ref>

След провала на [[Марс Обзървър]] през 1992 г., НАСА изпраща [[Марс глобъл сървейър]], който влиза в орбита около Марс през 1997 г. Мисията му е пълен успех, като мисията по картографирането на планетата е завършена през 2001 г. Сондата предоставя снимки от повърхността на планетата, показващи наличието на пресъхнали речни корита, които сочат наличието в миналото на водни източници близко до повърхността. Контактът с апарата е загубен през 2006 г. по време на третата му удължителна мисия, като до този момент сондата е функционирала 10 години. Друг апарат на НАСА – [[Марс Патфайндър]], носи на борда си марсоход, който успешно се приземява в „Долината на Марс“ през лятото на 1997 г. и успява да изпрати множество снимки на планетата.<ref name="cnn_mgs">{{cite news| url=http://www.cnn.com/TECH/9706/pathfinder/surveyor/| title=Mars Global Surveyor| work=CNN – Destination Mars|accessdate=2006-06-13| archiveurl=http://web.archive.org/web/20060415081709/http://www.cnn.com/TECH/9706/pathfinder/surveyor/| archivedate=April 15, април 2006| deadurl=yes}}</ref>

Космическият апарат [[Финикс (космически апарат)|Финикс]] се спуска на северния полярен регион на Марс на 25 май 2008 г.<ref name="ua_phoenix">{{cite web| url=http://phoenix.lpl.arizona.edu/05_25_pr.php| title=Mars Pulls Phoenix In|work=University of Arizona Phoenix mission Website| accessdate=2008-05-25}}</ref> Роботизираната му ръка копае в марсианската почва и потвърждава наличието на вода на 20 юни същата година.<ref name="phoenix_water">{{cite web| url=http://www.nasa.gov/missions/solarsystem/phoenix_water.html|title=Phoenix: The Search for Water|work=NASA website| accessdate=28 март 2011}}</ref><ref name="uanews_frozen_water">{{cite web|url=http://uanews.org/node/20276| title=Frozen Water Confirmed on Mars| publisher=UANews.org| accessdate=28 март 2011}}</ref><ref name="BBC_NASA_Mission_Declared_Dead">{{cite news| url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7721032.stm| title=NASA Mars Mission declared dead| accessdate=28 март 2011| publisher=BBC| date=November 10, ноември 2008}}</ref> Мисията приключва на 10 ноември 2008 г. след загуба на връзка с апарата.

През [[2001]] г. [[НАСА]] успешно изстрелва [[Марс Одисей]],<ref name="nasa081009">{{cite web| url=http://mars.jpl.nasa.gov/odyssey/newsroom/pressreleases/20081009a.html| title=NASA's Mars Odyssey Shifting Orbit for Extended Mission| publisher=NASA| date=October 9, октомври 2008| accessdate=28 март 2011}}</ref> който все още е в [[орбита]] към началото на [[2008]] г. [[Спектометър за гама-лъчи|Спектрометърът за гама-лъчи]] е засякъл значителни количества от [[водород]] и на [[реголит]]. Водородът се съдържа основно в ледовете по повърхността на планетата.<ref>{{cite web | last=Britt | first=Robert | url=http://www.space.com/missionlaunches/odyssey_update_030314.html | title=Odyssey Spacecraft Generates New Mars Mysteries | work=Space.com | date=14 март 2003 | accessdate=13 юни 2006|archiveurl=http://web.archive.org/web/20031205042800/http://www.space.com/missionlaunches/odyssey_update_030314.html|archivedate=2003-12-05}}</ref>

На 10 март 2006 г. апаратът [[Марс Риконъсънс Орбитър]] (МРО) на НАСА влиза в орбита на Марс, за да проведе двегодишно научно наблюдение. Орбиталният апарат картографира марсиански терени, за да търси подходящи места за бъдещо кацане на сонди на повърхността. Според научния екип, МРО е заснел за първи път активни лавини по повърхността на червената планета.<ref name="cnn_avalanche">{{cite web| url=http://edition.cnn.com/2008/TECH/space/03/03/mars.avalanche.ap/index.html| title=Photo shows avalanche on Mars| work=CNN|accessdate=28 март 2011|archiveurl=http://web.archive.org/web/20080419070652/http://edition.cnn.com/2008/TECH/space/03/03/mars.avalanche.ap/index.html| archivedate=April 19, април 2008| deadurl=yes}}</ref>

През февруари 2009 г. космическият кораб [[Даун (космически кораб)|Дон]] прелита покрай Марс, за да използва гравитацията му и да се отправи към астероидите [[4 Веста]] и [[1 Церера]], за да ги изследва.<ref>{{cite web| first=D. C. | last=Agle | date=February 12, февруари 2009| title=NASA Spacecraft Falling For Mars| publisher=NASA/JPL| url=http://www.jpl.nasa.gov/news/features.cfm?feature=2031| accessdate=18 февруари 2010}}</ref>

[[Европейската космическа агенция]] се надява да прати хора на червената планета до 2030,<ref>{{cite web| date=October 11, октомври 2002| url=http://www.esa.int/SPECIALS/Aurora/ESAONKTHN6D_0.html| title=Liftoff for Aurora: Europe’s first steps to Mars, the Moon and beyond| accessdate=11 март 2008}}</ref> най-късно 2035 г. Това ще бъде предшествано от пращането на големи сонди, като ЕкзоМарс през 2013 г.

На [[27 август]] [[2003]] г. 9:51:13 по [[Гринуич]] разстоянието от Марс до Земята е най-малкото от 60&nbsp;000 години насам: 55&nbsp;758&nbsp;006&nbsp;km поради факта, че планетата се намира на един ден разстояние от постигане на [[астрономическа опозиция]] и на три дни от [[перихелий]]. За [[2287]] г. се очаква още по-близък подход. Тези максимални сближавания на Марс и Земята са незначително по-големи от сближаванията с период от 284 г., за последното от които на [[22 август]] [[1924]] г. разстоянието е 0,37284 [[Астрономическа единица|АЕ]], сравнено с 0,37271 АЕ на [[27 август]] [[2003]] г. и очаквани 0,37278 АЕ на [[24 август]] [[2208]] г.<ref>{{cite web| date=August 22, август 2003| last=Rao| first=Joe| url=http://www.space.com/spacewatch/mars_10_closest_030822.html| title=NightSky Friday – Mars and Earth: The Top 10 Close Passes Since 3000 B.C.| work=Space.com| accessdate=13 юни 2006|archiveurl=http://web.archive.org/web/20030824043709/http://www.space.com/spacewatch/mars_10_closest_030822.html|archivedate=August 24, август 2003}}</ref>