Ози Озбърн: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 39:
Ози се жени повторно за Шарън, която става и негов мениджър и заедно основават соловата му група с китарист [[Ранди роудс|Ранди Роудс]], басист Боб Дейзли и барабанист Лий Керслейк. През септември [[1980]] излиза първият му албум, наречен '''„Blizzard of Ozz“''', а звученето му много наподобява ранните творби на [[Black Sabbath]] с предимно окултната си тематика и тежки китари, но по-разнообразни и технични. Първоначалната идея е групата да се нарича ''Blizzard of Ozz'', а на обложката на едноименния първи албум да присъства и името на Ози. Издателската компания обаче по погрешка поставя името на Ози с големи букви, а Blizzard of Ozz е написано със значително по-малки. Така сред широката общественост групата става популярна под името ''Ozzy Osbourne Band'', което се възприема и от членовете на групата като официално наименование. Албумът включва хитовите парчета ''„Crazy Train“'' и ''„Mr. Crowley“'', извели го до номер седем в класациите на САЩ. Малко преди записването на втория студиен албум Дейзли и Керслейк са заменени от Томи Олдридж и Руди Сарзо. На 7 ноември [[1981]] се появява албумът '''„Diary of a Madman“'''. И този албум е доста успешен и Ози тръгва на международно турне. На един от концертите някой от публиката хвърля [[прилепи|прилеп]] на сцената. Ози го хваща и му отхапва главата, мислейки го за играчка. Концертът е прекратен, а Ози веднага откаран в болница, за да му бъде бита ваксина против [[бяс]]. През март [[1982]] основният китарист на групата и най-добър приятел на Ози Ранди Роудс загива в самолетна катастрофа, което е причината Ози да изпадне в дълбока депресия. Заплануваният live-албум от концертите с Роудс е заменен с такъв с живи изпълнения на песни от ерата на Ози в Black Sabbath, озаглавен '''„Speak of the Devil“'''. На китарата е Брад Джилис, а групата запълват Олдридж и Сарзо.
След изтичането на договора с компанията ''Jet Records'', която до момента издава албумите му, Ози решава да премине към ''Epic Records''. На уговорената среща се появява пиян и с два живи гълъба в ръка, единият от които освобождава, а другият убива, отново отхапвайки главата му. Компанията все пак подписва контракт. Китаристът Джейк Лий заменя Джилис, а Дейзли се връща на баса, заменяйки Олдридж. През [[1983]], на 10 декември излиза новия студиен албум на Ози '''„Bark at the Moon“'''. Хитът на този албум е '''„Bark at the moon'''“. След този и преди този албум са излизали много сборни и live албуми, но са прекалено много, музикантите са почти същите като на студийните нови албуми. През [[1986]] 22 февруари следва албумът '''„The Ultimate Sin“''' през който въпреки хита ''„Shot in the Dark“'' е определян от много критици като най-слабия албум на Ози. Това не му пречи да е поредният комерсиален успех.
През същата [[1986]] година Ози е подведен под съдебна отговорност заради песента си ''„Suicide Solution“'' от дебютния албум '''„Blizzard of Ozz'''“ която подтиква двама тийнейджъри към самоубийство. Делото обаче е преждевременно прекратено, а Ози обявява пред медиите, че песента е посветена на загиналия му приятел и вокалист на [[AC/DC]] [[Бон Скот]], който умира след злоупотреба с алкохол. С песента си Ози иска да покаже, че алкохолът не е решението (''solution'') на проблемите.
През [[1987]], на 19 март излиза live-албумът '''„Tribute“''', който е посветен на загиналия Радни Роудс и съдържа неиздадения live-материал, записан през [[1981]]. Китаристът Лий напуска и бива заменен от [[Зак Уайлд]], когото Ози намира в бар в [[Ню Джърси]]. С него е записан албумът '''„No Rest for the Wicked“''', който излиза през 22 октомври [[1988]]. На последвалото турне Ози се среща с бившия басист на Black Sabbath от ранните години [[Гийзър Бътлър]], който се присъединява към стария си приятел.
След издаването на албума '''„No More Tears“''' през [[1991]] (съдържащ прочувствената балада ''„Mama, I'm Comming Home“'', превърнала се в един от най-големите му хитове и написана съвместо с фронтмена на [[Motörhead]] [[Леми Килмистър]], заедно с още три други песни), Ози обявява, че последвалото турне ще бъде последно, след което възнамерява да се оттегли и да се отдаде на семейството си. Турнето е увековечено с двоен live-албум '''„Live & Loud“''', издаден през [[1993]].
Ред 49:
Ози обаче не удържа на думата си и през [[1995]] излиза нов студиен албум, '''„Ozzmosis“''', последван от турне под многозначителния ироничен слоган ''„The Retirement Sucks Tour“''. За записите и концертните изяви са привлечени барабанистът на [[Съединени американски щати|американската]] група [[Faith No More]] [[Майк Бордин]] и басистът [[Робърт Трухильо]] от [[Suicidal Tendencies]]. В написването на една от песните в албума, ''„See You on the Other Side“'', участие отново взима Леми Килмистър.
Седем години трае чакането на феновете, за да излезе през [[2001]] година новият албум, наречен '''„Down to Earth“'''. Песента ''„Dreamer“'' се завърта по телевизионния ефир и се превръща в поредния му комерсиален успех. След '''„Down to Earth“''' излиза live албумът от [[2002]] '''„Live at Budokan“'''. След този албум излизат много сборни и live албуми, докато Ози не издава кавър албума '''„Under Cover“'''. В него има кавъри на [[Джон Ленън]], [[Дейвид Бауи]] и др. Кавърът на Working Class Hero става хит. Оригиналът е на Джон Ленън. Следва live албумът от [[2005]] '''„Prince of Darkness“'''. В него има много дуети и хитове на Ози. И най-накрая Ози издава нов студиен албум от 22 май 2007 с цели 10 нови парчета. Албумът се казва '''„Black Rain“'''. Новата му песен от '''„Black Rain“''' ''„I Don`t Wanna Stop“'' е новият хит на Ози. Ози е фен на WWE и ''„I Don`t Wanna Stop“'' става официална песен на кеч турнира Judgment day. Също така Принцът на мрака изпя ''„I Don`t Wanna Stop“'' на живо в WWE.
== Подкрепа на групи ==
| |||