Уикипедия

Ехинококоза: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без nowiki
м формат дати от англ. на български
Ред 23:
Експериментални изследвания на редица учени в началото на XX век доказват, че котката и лисицата обикновено не са крайни гостоприемници на ''Echinococcus granulosus'' и не играят роля в епидемиологията и епизоотологията на тази форма ехинококоза.<ref name="Матов264-265"/>
 
Паразитният характер на втория по значение паразит, ''[[Echinococcus multilocularis|Echinococcus multilocularis,]]'' е описан през 1858 г. от [[Рудолф Вирхов]].<ref name="Цолов8-9"/> Немският учен открива многокамерен мехур в черен дроб при аутопсия на 38-годишен мъж през 1855 г.<ref name="wwwnc">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://wwwnc.cdc.gov/eid/article/13/5/pdfs/07-0216.pdf | заглавие = Rudolf Virchow and the Recognition of Alveolar Echinococcosis, 1850s | достъп_дата = 2013-02-17 февруари 2013 | автор = Dennis Tappe and Matthias Frosch | дата = May 2007 | издател = Emerging Infectious Diseases • www.cdc.gov/eid • Vol. 13, No. 5 | език = en }}</ref> През 1863 г. [[Рудолф Лойкарт]] нарича вида с името ''Taenia echinococcus multilocularis''. През 1954 г. е установено, че [[домашна котка|домашната котка]] може да бъде краен гостоприемник. Това става при изследване на разпространението на паразита след [[интродукция (биология)|интродукцията]] му на японския остров [[Ребун]] с лисици от [[Курилски острови|Курилските острови]].<ref name="Bowman227">D.Bowman, C.Hendrix, D. Lindsay, S. Barr, p. 227</ref>
 
Многокистният причинител ''[[Echinococcus vogeli]]'' е установен като паразит в човека през 1979 г. в [[Колумбия]], а ''[[Echinococcus oligarthrus]]'' – във [[Венецуела]] през 1989 г.<ref>[http://tmcr.usuhs.mil/tmcr/chapter3/imaging57.htm Polycystic Hydatid Disease (E. vogeli and E. oligarthus) (sic!), The Imaging of Tropical Diseases: With Epidemiological, Pathological and Clinical Correlation, Volume 1, 978-3540560289, януари 2001 – 2 издание]</ref>
Ред 35:
Като примери, потвърждаващи това разпространение, са районът на Тибетското плато, където цисти на ''Echinococcus granulosus'' са открити в 6,6% населението. Изследвания от 1976 г. сочат, че 95,8% от населението, живеещо в селища около езерото [[Туркана (езеро)|Туркана,]] е заразено с ехинококоза,<ref name="Цолов7">Цолов, стр. 7</ref> като районът продължава да бъде неблагоприятен и през следващите десетилетия.<ref name="ejgm"/> Други засегнати от заболяването страни са [[Судан]], [[Етиопия]], [[Сомалия]], [[Уганда]] и [[Нигерия]].<ref name="Цолов32-34"/> В Средиземноморието сред най-засегнатите от ехинококоза региони през XX век са [[Сардиния]] [[Италия|(Италия)]] и [[Корсика]] [[Франция|(Франция).]]<ref name="Цолов32-34" /> През 60-те години на XX век опаразитеността сред говедата и овцете надхвърля 60%. В страните от бивша [[Югославия]] висока степен на опаразитеност се наблюдава в района на [[Далмация]], [[Черна гора]] и [[Република Македония]].<ref name="Цолов32-34"/> От страните на [[Северна Африка]] най-сериозен е проблемът в [[Мароко]] и [[Алжир]]. След предприемането на ограничителни и профилактични мерки спрямо заболяването в началото на 80-те години на XX век, започва намаляване на опаразитеността сред хора и животни в средиземноморските острови Сардиния, Корсика и [[Кипър (остров)|Кипър]].<ref name="Цолов32-34"/> Сред страните от [[Нов свят|Новия свят]] най-засегнати са [[Аржентина]] и [[Уругвай]], а от [[Австралийския съюз]] – [[Тасмания]].<ref name="Цолов32-34"/> В Аржентина на сто хиляди души се падат по 26,7 заболели.<ref name="who">[[Световна здравна организация]], [https://archive.is/20121212234211/www.who.int/zoonoses/diseases/echinococcosis/en/index.html Cystic Echinococcosis and Multilocular Echinococcosis]</ref>
 
Следващ по степен на разпространение паразит е ''Echinococcus multilocularis''. Видът се среща само в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]]. В [[Северна Америка]] паразитът е характерен за субарктичните райони на [[Аляска]] и [[Канада]] и няколко северни щата от останалата част на [[САЩ]] (от [[Монтана]] до [[Охайо]]).<ref name="cfsph"/> В [[Европа]] се среща в централните и източните части на континента, а в [[Азия]] – в средноазиатските страни от бившия СССР, [[Турция]], [[Ирак]], Северна [[Индия]], [[Япония]] и Централен [[Китай]].<ref name="wwwnc"/> В Китай няколко провинции се смятат за ендемични по отношение на заболяването.<ref>Vuitton D.A., Zhou H., Bresson-Hadni S., Wang Q., Piarroux M., Raoul F., Giraudoux P., Epidemiology of alveolar echinococcosis with particular reference of China and Europe, Parasitology 2003, 127, 87 – 107</ref> Например в провинция [[Гансу]] около 8,8% от населението е опаразитено с ларвната форма на ''Echinococcus multilocularis''.<ref name="who"/> За пример в някои райони на Централна Европа приблизително 40%–75% от популацията на лисицата е заразена с чревната форма на паразита. Почти 100% от [[полярна лисица|арктическите лисици,]] обитаващи изолирания остров [[Сейнт Лорънс (остров)|Сейнт Лорънс]] в Аляска, са опаразитени. ''Echinococcus multilocularis'' е пренесен на остров [[Хокайдо]] и съседния по-малък остров [[Ребун]] при внос на лисици от средните [[Курилски острови]] в периода 1924 – 1926 г.<ref name="cabdirect1">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cabdirect.org/abstracts/20002221043.html | заглавие = Echinococcosis multilocular and alveolar hydatid disease in Hokkaido Japan. | достъп_дата = 2013-02-26 февруари 2013 | автор = Furth, M.; Kamiya, M.; Sakai, H.; Nonak, N.; Oku, Y.; El-On, J. | дата = 2000 | издател = Israel Journal of Veterinary Medicine, Vol. 55 No. 2 pp. 59 – 62 | език = en }}</ref> Изследванията сред лисиците на Хокайдо показват, че през 1985 г. опаразитяването сред популацията е в рамките на 10%, докато през 1997 г. достига до 36,2%.<ref name="cabdirect1"/> За ендемичността в [[тундра|тундрите]] на Северна Америка е от значение връзката между [[полярна лисица|полярната лисица]] и [[полевка икономка|полевката икономка]] (''Microtus oeconomus'').<ref>Rausch R.L., Life cycle patterns and geographic distribution of Echinococcus species. In: „Echinococcus and hydatid disease“. (eds. Thompson RCA, Lymbery AJ), CAB International Press, Wallingford, 1995, 89 – 134</ref><ref>Romig T., Spread of Echinococcus multilocularis in Europe? In „Cestode Zoonoses: Echinococcus and Cysticercosis“ (eds. Craig P, Pawlowski Z.), IOS Press Amsterdam 2002, 65 – 80</ref> На юг, в другата ендемична зона – граничния район между САЩ и Канада, са от значение крайните гостоприемници – [[лисица]]та и [[койот]]ът, а също и междинните – ''[[Microtus pennsylvanicus]]'' и [[еленова мишка|еленовата мишка]] (''Peromyscus maniculatus'').<ref>Eckert J., et all, Geocraphic distribution and prevalence. In: WHO/OIE Manual on Echinococcosis in Humans and Animals: a Public Health Problem of Global Concern, Eckert J., Gemmell, M.A., Meslin F.-X., Pawlowski Z.S., eds. OIE (World Organisation for Animal Health), Paris, France, 2001, 100 – 142</ref> За разширяването на ендемичните райони основно значение има койотът, който е склонен към по-големи [[миграция|миграции]] от лисицата.<ref>Storandt S.T., Virchow D.r., Dryden M.W., Hungstorom S.E., Kazacos K.R., Distribution and prevalence of ''Echinococcus multilocularis'' – infections of the red fox (''Vulpes vulpes'') in an endemic focus. Epidemiol. Intect., 2001, 127, 577 – 587</ref>
 
През последните години се наблюдават случаи с алвеококоза при хора от градските зони. Като основна причина за развитието и се смята привикването на лисицата към [[Урбанизация|урбанизирани зони]]. Типичен пример за това е разпространението на алвеококозата при жители на град [[Сапоро]].<ref>Ito A., Romig T., Takahashi K., Perspective on control options for ''Echinococcus multilocularis'' with particular reference of Japan. Parasitology, 2003, 127, 159 – 172</ref>
Ред 63:
| [[Брошура]] от 2008 г. издавана от [[НДНИВМИ]]
|}
В началото на 60-те години на XX век в България започва съвместна кампания на [[Министерство на здравеопазването|министерствата на здравеопазването]] и [[Министерство на земеделието и храните|земеделието]]. Основните цели са подобряване на здравната просвета сред населението, като успоредно с това в страната се изграждат екарисажи и нови паразитологични лаборатории. Създава се организация по оказване на адекватен ветеринарномедицински контрол, както във фермите, така и в кланиците. Изградени са нови кланици, като постепено малките и неефективни кланици са закрити или преобразувани. Популацията на кучетата е ограничена и поддържана на ниско ниво.<ref name="who.int">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.who.int/bulletin/archives/77%282%29110.pdf | заглавие = Human echinococcosis in Bulgaria: a comparative epidemiological analysis | достъп_дата = 2013-02-16 февруари 2013 | автор = T. Todorov, V. Boeva | дата = 1999 | издател = Bulletin of the World Health Organization | език = en }}</ref>
 
Следващите два периода са белязани със сравнително нисък ръст на разпространение на ехинококозата, който е най-нисък в годините 1971 – 1982 г., а постепенно се увеличава в периода 1983 – 1995 г. Спадът се дължи най-вече на взетите мерки през 60-те години. Повторното увеличаване на опаразитеността от средата на 80-те години има за причина занемаряването на дейностите, свързани с контрола на ехинококозата, и рязкото преструктуриране на животновъдството в България.<ref name="who.int"/>
Ред 201:
* G9 – Недобре проучен щам. Открит е само при хора в [[Полша]].<ref name="cfsph"/> Някои автори го определят като вариант на G7.
* G10 – Феноскандинавски щам. Междинни гостоприемници са основно [[лос]]ове и други еленови.
* Съществува щам, разпространен сред лъвовете в Африка, който се нарича ''Echinococcus felidis''. Класификацията му все още не е уточнена и според различните изследователи е определян като подвид на ''Echinococus granulosus'' или е отделян като самостоятелен вид<ref name="uptodate1">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.uptodate.com/contents/life-cycle-and-epidemiology-of-echinococcal-species/abstract/3 | заглавие = Genetic characterization and phylogenetic position of Echinococcus felidis (Cestoda: Taeniidae) from the African lion. | достъп_дата = 2013-02-26 февруари 2013 | автор = Hüttner M, Nakao M, Wassermann T, Siefert L, Boomker JD, Dinkel A, Sako Y, Mackenstedt U, Romig T, Ito A | дата = November 2007 | издател = Int J Parasitol. 2008 Jun;38(7):861 – 8. Epub | език = en }}</ref>.
 
Допълнително щамовете в резултат на генетични изследвания се считат за валидни видове, както следва:<ref name="cfsph"/><ref>Nakao M, McManus DP, Schantz PM, Craig PS, Ito A., ''A molecular phylogeny of the genus Echinococcus inferred from complete mitochondrial genomes''. Parasitology (2007), 134: 713 – 722 Cambridge University Press, PMID 17156584</ref>
Ред 214:
'''''[[Echinococcus vogeli]]''''' е неотропичен вид с ограничено разпространение в Централна и Южна Америка. Стробилата е с дължина 3,9 – 5,5 mm и притежава три проглотида. Ларвната форма се локализира основно в черния дроб.
 
'''''[[Echinococcus oligarthrus]]''''' е друг неотропичен представител на рода, който за пръв път е открит при краен гостоприемник [[пума]]. При по-късни изследвания списъкът на крайните гостоприемници на вида е допълнен и с други местни хищници<ref name="cfsph" /><ref name="ajtmh">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ajtmh.org/content/59/5/787.full.pdf | заглавие = Neotropical Echinococcosis in Suriname: Echinococcus Oligarthrus in the Orbit and Echinococcus Vogeli in the Abdomen | достъп_дата = 8 август 2012-08-08 | автор = D. Basset, C. Girou, I. P. Nozais, F. D’Hermies, C. Hoang, R. Gordon, and A. D’Alessandro | дата = 1998 | издател = The American Society of Tropical Medicine and Hygiene, 59(5), 1998, pp. 787 – 790 | език =en }}</ref>.
 
{| class="wikitable collapsible collapsed" style="width:100%;"
|- style="background:#115a6c;"
|+'''Характеристики на различните причинители на ехинококозата'''.<ref name="Gilespie588">S. Gilespie, Richard D. Pearson, p. 588</ref><ref name="sciencedirect.com"/><ref name="ncbi"/><ref name="Terrestrial Manual">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oie.int/fileadmin/Home/eng/Health_standards/tahm/2.01.04_ECHINOCOCCOSIS.pdf | заглавие = Echinococcosis/Hydatidosis | достъп_дата = 2 март 2013-03-02 | автор = OIE, Terrestrial Manual | дата = 2008 | издател = OIE | език =en }}</ref><ref name="Мартинов 443-444">Мартинов, стр. 443 – 444</ref>
|-
!
Ред 364:
 
=== Крайни гостоприемници ===
Крайни [[гостоприемник|гостоприемници]] са хищни бозайници от семейства [[Кучеви|Кучета]], [[Котки]] и [[Хиени]].<ref name="whooie">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://whqlibdoc.who.int/publications/2001/929044522X.pdf | заглавие = WHO/OIE Manual on Echinococcosis in Humans and Animals: a Public Health Problem of Global Concern | достъп_дата = 2 март 2013-03-02 | автор = J. Eckert, M.A. Gemmell, F.-X. Meslin and Z.S. Pawłowski | дата = January 2002 | издател = World Organisation for Animal Health (Office International des Epizooties) andWorld Health Organization | език =en }}</ref>
 
За ''Echinococcus granulosus'' най-честите крайни гостоприемници са [[домашно куче|домашното куче]], [[вълк]]ът, [[динго]], [[черногръб чакал|черногръбият]] и [[златист чакал|златистият чакал]], [[хиеново куче|хиеновото куче]], [[червена лисица|червена]], [[капска лисица|капска]] и [[патагонска лисица|патагонска лисици]], [[енотовидно куче]], [[петниста хиена]] и [[лъв]]ът.
Ред 430:
Ехинококовата киста при рентгеново изследване може да бъде единична или множествена. Представлява хомогенна сянка с кръгла или овална форма, която се очертава рязко на фона на поразения орган. При вдишване и издишване сянката в белия дроб се променя. Ако мехурът е спукан, се получава хидроаерична сянка. Засенчванията наподобяват желатинозна маса с плътна структура. Ако инвазията е множествена, е възможно да се промени положението на [[Диафрагма (анатомия)|диафрагмата]] при засягане на бял или черен дроб и нейните синхронни движения. При рентгеново изследване е нужно заболяването да се диференцира от [[тумор]]и, [[абсцес]]и или [[туберкулоза]].<ref name="Филипов75">Филипов, стр. 75</ref>
 
[[Компютърна томография|Компютърната томография]] и ехографията са изключително ефективни за откриването на кисти в организма.<ref name="stanford">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.stanford.edu/group/parasites/ParaSites2006/Echinococcus/main.html | заглавие = Echinococcosis | достъп_дата = 2014-02-18 февруари 2014 | автор = Prof. D. Scott Smith | издател = Stanford University | език =en }}</ref>
 
=== Серологични тестове ===
Серологичните тестове обикновено са съпътстващи методи за диагностика, които допълват и потвърждават резултатите от радиологичните методи.<ref name="ejgm">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ejgm.org/upload/sayi/21/EJGM-565.pdf | заглавие = Diagnosis and Treatment of Human Hydatid Disease | достъп_дата = 2014-02-18 февруари 2014 | автор = Taha T. Bekçi | дата = октомври 2012 | издател = Konya Education and Research Hospital, Department of Pulmonary Medicine, Konya, Turkey | език =en }}</ref> Сред серологични методи преобладават процедури, основаващи се на индиректна хемаглутинация, имуноблот или [[ELISA]]. Най-често използваният тест е ELISA, с помощта на който се доказва наличието на [[антитела]] в организма, образувани в резултат на имунна реакция срещу [[антиген]]и от хидатидната течност на паразита. Серологичните тестове потвърждават произхода на наблюдаваните при образната диагностика кисти.<ref name="michigan">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.michigan.gov/dnr/0,4570,7-153-10370_12150_12220-117400--,00.html | заглавие = Echinococcus | достъп_дата = 2014-02-19 февруари 2014 | автор = Michigan DNR Wildlife Disease Laboratory | издател = Michigan Department of Natural Resources | език =en }}</ref>
 
== Лечение ==
Лечението на чревната ехинококоза е лесно и достъпно за всеки стопанин на месоядно животно. Прилагат се лекарствени препарати с антитрематодо действие предлагани на пазара в съответната страна в представените в листовката дози. Прилагат се инжективно или през устата, с малко храна или във форми позволяващи апетитното им приемане от животното. Редица страни са въвели и задължително изискване за обезпаразитяване срещу ехинококоза, преди да влязат животни крайни гостоприемници на тяхна територия.<ref>[http://babh.government.bg/uploads/File/Zdraveopazvane/Humanno_otnoshenie/Pet%20animals-movement-EU-third%20countries-rev.pdf Движение на домашни любимци в Европейския съюз и от трети страни за Европейския съюз]</ref>
 
Хидатидната ехинококоза е сериозно заболяване и прогнозата не винаги е добра. Ето защо лечението трябва да се извършва навреме и да се приложи подходяща схема удачна за всеки от пациентите. Принципите на лечение при болни са основно три:<ref name="who3">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs377/en/ | заглавие = Echinococcosis | достъп_дата = 2014-02-17 февруари 2014 | автор = [[СЗО]] | дата = March 2013 | език =en }}</ref>
* Оперативен. Откритият ехинококов мехур се изрязва от поразения орган по оперативен път. Този начин на лечение крие риск от спукване на мехура при отстраняване и крие опасност от развитие на вторична ехинококоза.
* ПАИР терапия. Нарича се терапия пункция, аспирация, инжекция, реаспирация. Това е сравнително нов метод, въведен в последните десетилетия. Представлява въвеждане на игла в ехинококовата киста под направлението от ехограф. Съдържанието от кистата се изтегля със спринцовка и на негово място се впръсква чист [[спирт]] или 25% [[разтвор]] на [[натриев хлорид]]. Спиртът престоява около 8 минути, а солевият разтвор около 20. Манипулацията завършва с изтеглянето на въведения алкохол или солев разтвор заедно с хидатидния пясък. Процедурата е кратка, а възстановителният ефект е бърз.<ref>[http://media.framar.bg/любопитно/премахват-тения-за-30-минути Премахват кучешка тения за 30 минути], Фрамар</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ехинококоза“.