Римски цифри: Разлика между версии

При използване на посочените по-горе символи и правила системата на римските цифри позволява да се изписват всички числа от 1 до 3999. При стойности, по-големи от тези, се използвали различни техники, като прибавяне на хоризонтални черти над буквите или комбинации от специални символи. Всъщност, символите '''D''' и '''M''' първоначално са били изписвани с помощта на вертикална черта и околни дъги – '''I)''' за '''D''' и '''(I)''' за '''M'''. Тази система е позволявала числа по-големи от 1000 да се изписват чрез увеличаване на броя на дъгите. Така например 10&nbsp;000 се е изписвало чрез '''((I))''', а 100&nbsp;000 чрез '''(((I)))'''. Римляните не са имали име за [[1 000 000]] и рядко са използвали числа от такъв размер. В края на римските и средновековни времена, след като '''D''' и '''M''' бяха приети като символи за 500 и 1000, обичай стана кратните на 1000 да се изписват с черта над самото означение. По този начин 10&nbsp;000 стана '''{{overline|X}}''', а 100&nbsp;000 стана '''{{overline|C}}'''.<ref>{{cite web | url=http://www.unc.edu/~rowlett/units/roman.html |title=Roman and „Arabic“ Numerals | first = Russ | last = Rowlett | accessdate=March 11, март 2012 | publisher = [[University of North Carolina at Chapel Hill]]| work =www.unc.edu | lang = en}}</ref>