Разлика между версии на „Северна Корея“

м
замяна на месец от англ. на бг.
м (замяна на месец от англ. на бг.)
Единственият официален език е [[корейски език|корейският]]. Той е традиционно разделен на два основни говора: пхенянският, който се използва в КНДР, и сеулският.<ref>[http://www.translation-services-usa.com/korean_dialects.shtml Говори] ''The standard language (Pyojuneo or Pyojunmal) of South Korea is based on the dialect of the area around Seoul, and the standard for North Korea is based on the dialect spoken around P'yongyang''</ref> В различните провинции се говорят разнообразни диалекти, някои от които не са взаимно разбираеми. Писменият език използва азбуката [[хангъл]] (наричана ''чосонгъл'' в КНДР).<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7</ref>
 
По традиция корейците изповядват [[будизъм]] и съблюдават ученията на [[конфуцианство]]то, но броят на активно практикуващите вероизповеданието си севернокорейци е малък. В Северна Корея има около 2,7 милиона последователи на [[синкретизъм|синкретичната]] религия [[чхондогьо]], 14 000 [[християнство|християни]] (католици и протестанти) и 10 000 будисти. Религиозни мероприятия обаче почти няма, и въпреки гарантираната в конституцията религиозна свобода, правителството активно ограничава тези дейности. В страната има около 300 будистки храма, но на тях се гледа по-скоро като на културно наследство.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7</ref> Правителството гледа по-благосклонно на будизма отколкото на другите вероизповедания и отпуска средства за развитието му заради решаващата му роля в историческото развитие на страната.<ref>{{cite news|url=http://articles.latimes.com/2005/oct/02/world/fg-temple2|title=Buddhist Temple Being Restored in N. Korea|date=October 2, октомври 2005|publisher=[[Los Angeles Times]] | first=Barbara | last=Demick}}</ref>
 
=== Човешки права ===
by Key Technology Area]</ref>
 
През [[1998]] Северна Корея се обявява за десетата страна, изстреляла изкуствен спътник в [[космос]]а със собствена ракета – [[Кванмьонсон-1]]. Поради повреда в двигателите на третата степен на ракетата-носител обаче спътникът навлиза в космическото пространство под погрешен ъгъл, не успявайки да влезе в орбита и след това изгаря в атмосферата. На 5 април 2009 от космодрума [[Мусудан-ри]] е изстрелян втори спътник – [[Кванмьонсон-2]], но отново заради проблем в третата степен не успява да полети в Космоса и пада в Тихия океан. Официално КНДР става десетата космическа държава, изстрелвайки [[Кванмьонсон-3]] на 12 декември 2012, изпреварвайки по този начин Южна Корея<ref>https://rg.ru/2012/12/12/koreya-pusk-site.html</ref>. Космическата програма на КНДР се направлява от [[Корейски комитет за космически технологии|Корейския комитет за космически технологии]], който е обявил и по-амбициозни програми за пилотирани космически полети и разработка на космически кораби за многократна употреба.<ref>{{cite web|url=http://www.minzuwang.com/inc/news_view.asp?newsid=12503|title =朝鲜宣布发展太空计划抗衡"西方强权" |publisher=[[Rodong Sinmun]]|date=2009-02-08|accessdate=February 26, февруари 2009}}</ref> В началото на 2011 приключва работата и по втория космодрум в страната – [[Тончхан-ри]].<ref>[http://www.dailynk.com/english/read.php?cataId=nk00100&num=7372 КНДР завършва работата по втора ракетна площадка]</ref> Космическата програма на Северна Корея също е обект на спорове, тъй като според САЩ, Япония и Южна Корея тя служи като прикритие за тестване на междуконтинентални балистични ракети.<ref>{{cite web|url=http://www.koreatimes.co.kr/www/news/nation/2009/03/113_41280.html|title=US Warns NK Not to Launch Rocket|date=2009-03-14|publisher=The Korea Times|accessdate=2009-03-14}}</ref>
 
== Култура и общество ==
По време на династията Чосън, конфуцианската доктрина категоризира населението в четири основни слоя: официални лица (благородници), администратори, обикновени хора (селяни, занаятчии, търговци) и „презрени“ индивиди, които са най-ниския слой от обществото. След 1945 тази система е променена с цел да отрази новата политическа действителност и функционира само в три [[социална класа|класи]]: доверената, съставена от потомци на антиколониалните бунтовници; колебливата, която включва работници, селяни и [[интелигенция|интелектуалци]]; и нежеланата, съставена от потомци на привилегированите от колониално време. Това класово разделение се нарича ''сънбун'' и е от съществено значение за социалното развитие на севернокорейците. Той може лесно да бъде влошен поради мързел, некомпетентност или идеологическа некоректност, но е много трудно да бъде подобрен.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 78</ref> Сънбун определя в какви условия живее индивида и колко високо може да се изкачи в [[йерархия]]та. Индивидите с най-добър сънбун – принадлежащите към доверената класа – получават най-добрите длъжности, образование, жилища и здравни услуги. Севернокорейците от нежеланата класа са ограничени в своето социално развитие, могат да работят само в колективно стопанство или фабрика и не могат да пътуват до други градове или региони.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 79 – 80</ref> Системата е наложена със сравнително малко репресии, но все пак предизвиква недоволство на всички нива и има отрицателен ефект върху морала на гражданите и икономическата ефективност.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 81</ref>
 
Обществото обаче е силно сплотено от [[култ към личността|култа към личността]] на Ким Ир Сен. Към 1992 година в страната е имало близо 40 000 негови статуи.<ref>{{cite book|last=Cha |first=Victor |title=The Impossible State: North Korea Past and Future |year=2013 |publisher=ECCO, Harper Collins |location=Ню Йорк |isbn=978-0-06-199851-5 |page=73}}</ref> Гражданите и туристите са задължени да полагат цветя пред тях на определени празници или при посещение.<ref>{{cite web|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/8110093.stm|title=Satellites uncover North Korea|publisher=''BBC News''|author=Adrian Brown |year=2011|accessdate= 30 март 2013}}</ref> [[Портрет]]и на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир има на всяка гара и летище в страната.<ref>{{cite web|url=http://www.atimes.com/atimes/Korea/NE03Dg01.html|title=Potent portraits in North Korea|publisher=''Asia Times Online''|author=Andrei Lankov |date=May 3, май 2012|accessdate=01/09/13}}</ref> Всяко домакинство е задължено да има двата портрета на специално определена за целта стена, а възрастните носят значки с техните портрети над сърцето.<ref>Демик, стр. 316</ref> Почитанието на огромното мнозинство от севернокорейците към Ким Ир Сен е искрено. Избягалите от страната [[дисидент]]и, които напълно осъзнават ексцесиите на култа, също имат непоклатимо чувство на уважение към Ким като ръководител и личност.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 72 – 74: ''The most convincing reason for accepting the genuineness of the people’s love for Kim actually comes from defectors...In spite of any reservations they may have about the excesses of the cult, they still express a certain rever­ence for Kim Il Sung as a person and as a leader. Their admiration seems deep-seated, genuine, and unshakeable.''</ref> Трябва да се отбележи, че култът към личността в Северна Корея продължава да е към Ким Ир Сен, докато наследниците му са само носители на това почитание.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 74 – 76</ref>
 
[[Файл:North Korea — Pyongyang 2.jpg|мини|Момичета от Младежката социалистическа лига]]