|
=== Сенатско разглеждане ===
На 6 август министърът на отбраната (''секретар по отбраната'') на САЩ [[Робърт Макнамара]] свидетелства пред съвместно заседание на Сенатските комисия по външните работи и въоръжените сили. Той заявява, че „Мадокс” е "...изпълнявал рутинна мисия от типа, осъществяван по цял свят и по всяко време...", и отрича участие в нападенията, осъществени от южновиетнамски патрули над крайбрежните острови Хон Ме и Хон Нию в нощите на 30 и 31 юли.<ref>{{cite news|title=Excerpts from McNamara's Testimony on Tonkin|newspaper=The New York Times|date=February 25, февруари 1968|ref=}}</ref> Обаче администрацията не разкрива, че нападенията, въпреки че са били отделно от мисията на "Мадокс", са били част от програма за подмолни нападения срещу северновиетнамски инсталации, наречена "Оперативен план 34а". Тези операции са провеждани от обучени от САЩ южновиетнамски [[командос]]и под контрола на Специалните операционни сили на САЩ, наречени "Група за военна помощ, виетнамски изследвания и наблюдения" (''Military Assistance Command, Vietnam Studies and Observations Group'').<ref>{{cite web|last1=Andradé|first1=David|last2=Conboy|first2=Kenneth|url=http://www.usni.org/navalhistory/Articles99/NHandrade.htm|title=The Secret Side of the Tonkin Gulf Incident|publisher=Naval History|date=August 1999|ref=harv}}</ref>
== Приемане на резолюцията ==
След по-малко от 9 часа обсъждане в комисията и пленарни дискусии Когресът гласува на [[10 август]] [[1964]] г. [[съвместна резолюция]], разрешаваща на Президента "да предприеме всички необходими стъпки, включително употребата на въоръжена сила, за подкрепа на страните членки по Договора за взаимопомощ и защита в Югоизточна Азия в защита на свободата им"<ref>[http://en.wikisource.org/wiki/H.J._RES_1145 "Public Law 88-409 Gulf of Tonkin Resolution" by the 88th Congress of the United States]</ref>. Някои сенатори изразяват опасения относно мярката, но в крайна сметка само демократите Уейн Морз от [[Орегон]] и Ърнест Грюнинг от [[Аляска]] гласуват против.<ref>{{cite news|last=Kenworthy|first=E.W.|title=Resolution Wins|newspaper=The New York Times|date=August8 8,август 1964|ref=harv}}</ref> Сенатор Морз предупреждава: '''"Вярвам, че тази резолюция ще бъде историческа грешка."'''<ref>{{cite news|last=Finney|first=John|title=Tonkin Inquiry by Fulbright to Call McNamara|newspaper=The New York Times|date=January31 31,януари 1968|ref=harv}}</ref>
== Отхвърляне на Резолюцията ==
Към 1967 г. основанията за въвличането на САЩ във [[Виетнамска война|войната във Виетнам]] се скрутинират основно. С нарастване на антивоенните движения и демонстрациите срещу войната критици на администрацията оценяват действието на Конгреса като ''равносилно на подписване на празен чек''. Разследването, проведено от Сенатската комисия по външните работи, разкрива, че „Мадокс”' е бил на електронно разузнаване за събиране на информация край бреговете на [[Северен Виетнам]].<ref>{{cite news|last=Finney|first=John|title=Tonkin Inquiry by Fulbright to Call McNamara|newspaper=[[The New York Times]]|date=January 31, януари 1968|ref=harv}}</ref> Също така се разкрива, че американският Военноморски комуникационен център, намиращ се на [[Филипините]], преразглеждайки корабните съобщения, поставя под въпрос '''дали изобщо е имало втора атака'''.<ref>{{cite news|title=Excerpts from McNamara's Testimony on Tonkin|newspaper=The New York Times|date=February25 25,февруари 1968|ref=}}</ref> Администрацията на президента [[Ричард Никсън]], встъпила в длъжност през януари 1969 г., първоначално се обявява против отхвърляне на резолюцията, предупреждавайки за "...последици за Югоизточна Азия, които излизат извън рамките на войната във Виетнам..." През 1970 г. администрацията започва да променя своята позиция. Тяхната позиция става, че правото за провеждане на операциите в Югоизточна Азия се основава не на резолюцията, но е конституционно упражняване на властта на президента, като главнокомандващ американските въоръжени сили, в предприемане на необходимите стъпки за защита на американски войски в хода на тяхното оттегляне.<ref>{{cite news|title=Gulf of Tonkin Measure Voted In Haste and Confusion in 1964|newspaper=The New York Times|date=June25 25,юни 1970|ref=}}</ref>
САЩ започват постепенно оттегляне на войските си от Виетнам през 1969 г. по сила на политиката, наричана „виетнамизация”. Общественото мнение срещу войната в крайна сметка довежда до отхвърляне на резолюцията, което е прикачено към друг закон – PL 91-672, подписан от Никсън през януари 1971 г.<ref>{{cite news|title=Gulf of Tonkin Resolution is Repealed Without Furor|newspaper=The New York Times|date=January 14, януари 1971|ref=}}</ref><ref>[http://www.gpo.gov/fdsys/pkg/STATUTE-84/pdf/STATUTE-84-Pg2053.pdf Public Law 91-672/section 12, repeal of Gulf of Tonkin Resolution]</ref>В търсене възстановяване на ограниченията върху президентската власт да използва военна сила без формално обявяване на война Конгресът приема през 1973 г., преодолявайки [[вето]]то на Никсън, Резолюция за военните правомощия, която е все още в сила и отправя някои изисквания към Президента да се консултира с Конгреса по отношение на решения за ангажиране на Американските въоръжени сили във военни действия или предстоящи вражди.
== Източници ==
|
