Дмитрий Менделеев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати от англ. на български; козметични промени |
|||
Ред 110:
=== Учение за разтворите ===
[[Файл:MendeleevDI Jaroishenko 1886.jpg|мини|Менделеев 1886 г, портрет на [[Николай Ярошенко]], маслени бои]]
Създава също и химичната теория на [[вода|водните]] [[разтвор]]и, според която при разтваряне на дадено вещество във вода се извършва химично взаимодействие. През 1860 г. открива [[Абсолютна температура|абсолютната температура]] на [[кипене]]то.
През целия си живот Д. И. Менделеев не отслабва интереса си към темата за [[разтвор]]ите. Най-значимите му изследвания в тази област датират от средата на 1860-те години, а най-важните - от 1880-те години. Въпреки това публикациите на учения показват, че и в други периоди на неговото научно творчество той не прекъсва изследванията на разтворите. Концепцията на Д. И. Менделеев еволюира от много противоречиви и несъвършени първоначални идеи за природата на това явление в тясна връзка с развитието на неговите идеи в други области, предимно с теорията на химичните съединения.
Менделеев показва, че правилното разбиране на разтворите е невъзможно без да се вземе предвид тяхната химия, връзката им с определени съединения и сложното химическо равновесие в тях. В тези три аспекта се заключава основното им значение. Самият Д. И. Менделеев обаче никога не нарича научните си предложения в областта на разтворите [[теория]] - не той, а неговите опоненти и последователи я наричат така.
Заслужава да се отбележи, че развивайки тази насока, ученият първо априори представя идеята за [[температура]]та, при която височината на менискуса ще бъде нула и през май 1860 г. провежда серия от експерименти. При определена температура, която експериментаторът нарича абсолютна точка на кипене, нагряваният в парафинова вана [[силициев хлорид]] (SiCl<sub>4</sub>) в затворен обем „изчезва“, преминавайки в пара. В статия, посветена на изследването, Д. И. Менделеев съобщава, че при абсолютната точка на кипене пълният преход на течност към пара се съпровожда с намаляване на [[повърхностно напрежение|повърхностното напрежение]] и топлината на изпарение до нула. Тази работа е първото голямо постижение на учения.
Важно е и това, че теорията на електролитните разтвори е придобила задоволително развитие единствено чрез възприемане на идеите на Менделеев, когато е възникнал синтеза на хипотезата за съществуването на [[йон]]и в електролитните разтвори и Менделеевата теория на разтворите. На разтворите и хидратите са посветени 44 произведения.
=== Въздухоплаване ===
| |||