Кюстендилски санджак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
|||
Ред 22:
Завладяването на Кюстендил от османските турци води до бързия му упадък и за столетия напред той се превръща в провинциален османски град с преобладаващо турско население и ориенталски облик. На два пъти градът вижда християнски войски. През март 1690 г. австрийският военачалник Антонио Валерио Жич с войскови отряд от 2000 пехотинци и 100 конници прониква в района, разбива турците и превзема града. 46 години по-късно – през 1737 г. друг австрийски отряд от 100 конници прониква до близкото кюстендилско село Перивол (сега [[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]]), разбива турската войска, пленява знамето и се оттегля.
През Възраждането Кюстендил започва бързо да се развива и разраства, като една от причините за това е нарастване броя на християнското българско население. Жителите на града вземат дейно участие в църковно-националните борби. В околните планини действат хайдушките чети на [[Ильо войвода]] и [[Румена войвода]], една от малкото жени-войводи в българската история. През 1872 г. учителят
== Литература ==
| |||