Отваря главното меню

Промени

м
Премахнати редакции на 95.43.26.173 (б.), към версия на XXBlackburnXx
При ареста, архивът остава незабелязан от полицията. Комитетски книжа са запазени от [[Никола Сирков (Халача)]]. След Освобождението от османско владичество [[Никола Цвятков]] и [[Мария Сиркова]] предават част от него на [[Захари Стоянов]], а друга – в [[Музей Васил Левски (Ловеч)|Музея на Ловешкото читалище „Наука“]].<ref>Каталог „Колекция националноосвободително движение в Българско“, РИМ-Ловеч, Л., 2014</ref> При копане на основи за къща на улица „Марин Поплуканов“ № 17 срещу сградата на [[Музей Васил Левски (Ловеч)]] са открити 1364 златни монети (1973). Предполага се, че са същите комитетски пари от Арабаконашкия обир, които са съхранени и са стояли непипнати почти 100 години.<ref>С. М. Измит ли е позорът над поп Кръстьо</ref><ref>Росица Христова, [http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1825252 Кожар изровил имането на Левски], в-к 168 часа, 14 август 2017 г.</ref> Тази версия, лансирана от медиите, е малко вероятна – от обира до Ловчанския комитет достигат само 3000 [[грош]]а, и то в дребни пари – злато почти не е имало в колата. Но не е изключено това да са комитетски пари, доколкото събираните средства са обръщани в злато за по-лесно съхранение и пренос.
 
Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. Предполага се, че причината за неговото конкретно залавяне е предателство от съмишленик. Десетилетия след [[Освобождение на България|Освобождението от османско владичество]] се спори за името на предполагаемия предател – свещеноиконом [[Кръстю Никифоров]] (съучредител на комитета в Ловеч) или [[Марин Поплуканов]] (председателя на комитета). През 1925 г. историкът [[Димитър Страшимиров]] публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно свещеноиконом Кръстю Никифоров става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Васил Левски. Според други проучвания конкретно предателство няма.<ref>[https://web.archive.org/web/20170329115525/http://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/01-01.htm Краят на една клевета. Историци и общественици реабилитираха поп Кръстьо], Църковен вестник.</ref> Тази теза застъпва и Димитър Панчовски в своите изследвания, където доказва, че вината на поп Кръстьо е вменена от неговия съслуживш – поп Лукан и фамилията му. След освобождението и Марин Поплуканов и Димитър Пъшков са сериозни политически фактори в града и имат възможност да въздействат и върху другите оцелели поборници да свидетелстват против поп Кръстю, който е и техен политически противник. Ловешката полиция не знае кой е заловеният и с усилен конвой е откаран в [[Търново]]. Тук е установена неговата самоличност. При прехвърлянето му от Търново в София, се надява, че ще бъде освободен от съмишленици. ytyiiutyuittttyutut
 
[[Файл:Zalava_sad.jpg|мини|Васил Левски пред Софийската следствена комисия, художник Калина Тасева]]