Паул Файерабенд: Разлика между версии

В началото на 1955 година Файерабенд е поканен на интервю за работа в [[Бристъл]]. Така започва неговата академична кариера. Първоначално води курс по философия на науката, след това такъв по квантова механика и накрая ръководи семинар в Алпбах, който протича успешно. По това време вече се усеща отчуждението на Файерабенд от идеите на Попър. „ Разхождайки се напред – назад, ме порицаваше, че съм лош попърианец – в статиите ми Попър бил споменаван много рядко, а в бележките под линия – никак.“ Докато е в Бристъл Файерабенд се жени за втори път. Съпругата му се казва Мери О‘Нийл. За съжаление и този брак не просъществува дълго, както и първият му съюз с Жаклин. През 1958 година, три години след като е започнал работа в Бристъл, философът е поканен в Калифорнийския университет в Бъркли. Това е прекрасна възможност за него. По същото време жена му Мери го напуска. Пристигането му в Бъркли е през септември 1958 година. Паул Файерабенд прекарва 32 години от живота си в САЩ, но решава да напусне Америка след земетресението от 1989 година. Първоначално австриецът е гост – лектор на университета, но след изтичането на договора го наемат за постоянно. Първия си редовен семестър Файерабенд прекарва в Минеаполис, а не в Бъркли. Прекарвайки време в Центъра на Минесота, той има възможност да се среща и разговаря с видни представители на Виенския кръг, утвърдили се в средите на философията. Някои от тях са: [[Алфред Тарски|Тарски]], [[Рудолф Карнап]] и Карл Густав Хемпел. Също така се запознава и с американци, занимаващи се с [[аналитична философия]], като например [[Хилари Пътнам]] и [[Джон Сърл]]. През 1965 година Файерабенд побликувапубликува първия си подробен, научнотеоретиченнаучно-теоретичен труд „Problems of Empiricism“. Това есе съдържа множество радикални размишления, основаващи се на [[Реализъм (философия)|философския реализъм]]. Въпреки това той все още не се конфронтира напълно със съвременната философия на науката. Политическите движения през 1964 година оказват силно влияние върху неговите мисли и убеждения. Той заявява: „ Кой бях аз, за да обяснявам на тези хора какво могат да мислят? Нямах представа какви са техните проблеми, въпреки че знаех, че имат много такива. Не познавах нито интересите, нито чувствата, нито страховете, нито надеждите им. За тази задача бяха нужни поробители. Аз не исках да бъда такъв.“ Някои от другите места, където е работил, са Лондон, Берлин, Цюрих.

През 1990 г. му присъждат наградата „Премио Фреджене“ за сборника си от есета „Сбогуване с разума“. След няколко години (1993 г.) завършва своята автобиография докато е в болница с неподлежащ на лечение мозъчен тумор. Файерабенд прави равносметка за живота си, като определя последните години от живота си като най-щастливите. Той се чувства пълноценен както в личния си, така и в професионалния си живот. Малко преди смъртта си споделя, че все още иска да живее, да бъде заедно с любовта на живота си (последната му съпруга – Грация) и дори да имат деца. Тези копнежи усмислятосмислят досегашният живот, базиран на самотата. През 1991 г., се пенсионира, продължавайки често да публикува трудове и да работи върху автобиографията си. След кратко боледуване, през 1994 г., той умира в следствие на заболяването си в градчето [[Женолие]], Западна Швейцария.