Димитър Стоянов (просветен деец): Разлика между версии

С отвращение слушаме да се говори, че българите са окупатори и мъчители на македонския народ. Не помнят дедите ни, па и ние да е имало отделна македонска държава и отделен език. Историята ни е все една и съща. Ние бяхме бити, гонени от турците и гърците, защото сме българи. Носим името македонци, както го носят тракийците, добруджанците, но сме българи. Ние сме поставени при много по-тежко положение, отколкото малцинствата - турци, евреи, цигани и власи. Те си имат училища, в които си учат своя език, а на нас, на нашите деца, се забранява. НасиНас ни заставят да се отричаме от нацията си и да възприемаме друга.

Ние желаем този въпрос да се проучи. Ако сте решили да ни предадете на друга държава, то поне ни отворете малцинствени училища, в които да можем пращаме децата си и си изучават българския език, както го правят другите народности.

ГосподниГосподин Министре.

Вие знаете ли, че в новата македонска държанадържава съществуват всички видове училища, само не и български, и не се позволява да се четат никакви български вестници и книги. Какво показва всичко това? Демокрация ли? Така се прави и тук и то още сега, когато сме под българско управление. По всичко личи, че тази област е продадена, но историята ще съди виновниците за това, както ще съди и ония, които продадоха Западна Тракия.

Заради дейността си Стоянов става един от най-критикуваните от властите просветенпросветни деецдейци за неправилна политика по Македонския въпрос, както от партийните и държавните органи в Горноджумайска област, така и на държавно равнище.<ref name="Германов 82"/> Членовете на областния комитет на БКП Георги Хаджииванов и [[Георги Мадолев]], пристигат в Петрич, за да ликвидират „колебанията“ по изпълнението на решенията на [[Августовски пленум на ЦК на БРП (к) (1946)|Х пленум на ЦК на БРП (к)]] за внедряване на македонско национално съзнание и използват обиди и заплахи. Хаджииванов заплашва Стоянов, че след присъединението на Пиринска Македония към Югославия Стоянов ще е първият, когото ще разстреля.<ref name="Германов 83"/>

В 1971 година Георги Хаджииванов заявява: „В Областния комитет на партията и Отечествения фронт знаехме, че Петричкият околийски комитет има колебания по изпълнението на решенията на X пленум... Наложи се да ги предупредим много сериозно. Обстановката беше доста напрегната. Аз и Г. Мадолев се престарахме... Поведението на Д. Стоянов оказа силна подкрепа на противниците на партийната линия, особено сред интелигенцията. Животът потвърди, че той беше на прав път“.<ref name="Германов 83"/>